Алек чу коментара и се намеси:
— Точно това ще открием.
Детективът ровеше в джоба си за визитка, която да даде на Регън, когато телефонът му иззвъня. Беше третото обаждане за последните петнайсет минути. Помощникът на Луис постоянно се обаждаше с настояването той да се прибере в участъка възможно най-скоро. Лейтенантът го чакаше да говорят. Алек знаеше защо. Луис току-що бе открил, че Бюканън го е прескочил и е говорил с шефа на полицията, за да спаси от уволнение младия полицай, който бе прекъснал операцията по залавянето на двамата братя.
— Няма ли да вдигнеш? — попита Регън.
— Май ще трябва. — Той отвори рязко телефона, слуша една минута и каза: — Ще дойда, когато свърша тук.
Преди секретарката да започне да спори, той прекъсна и се обърна към Регън. Намери визитките си и й подаде една. Тя му благодари с усмивка. „Страхотно красива жена“ — помисли си той. На друго място и в друго време със сигурност щеше да я покани на среща, но сега не можеше да го направи. Не и при разследването, което се очертаваше. Освен това, дори и да не приемеше работата във ФБР, до месец-два щеше да си подаде молбата за напускане и да замине от Чикаго. Така че не можеше да става и дума да се обвързва. Освен ако не се касаеше за секс без ангажименти. А с Регън Мадисън това беше невъзможно. Можеше да го прецени дори само след половин час с нея.
Той мислено се наруга: не трябваше да си мисли такива неща сега! Странно как работи мозъкът. Сигурно брат му Дилън беше прав, като му казваше, че е с извратено мислене.
— Детектив Уинкът води разследването на убийството на Суини — обясни той. — Аз му помагам, но той ръководи нещата и скоро ще дойде да говори с вас. Ще трябва да останете в хотела.
— Да, разбира се.
— Но ако междувременно се сетите за нещо друго… — Той кимна към визитната картичка в ръката й. — … номерът ми е там.
— Имам физиотерапия за коляното след един час, но мога да я отложа.
— И на мен ми се стори, че белегът изглежда пресен. Нямаше го, когато се сблъсках с вас на улицата. Какво е станало?
Тя се изненада, че тогава е забелязал такива подробности. Сега разрезът не беше голям, но белегът беше нов и кожата бе набръчкана.
Тя неволно изрече на глас мислите си.
— Забелязали сте, че го е нямало първия път, когато се видяхме? Наблюдателността ви е впечатляваща, детектив Бюканън.
„Изобщо не е“ — помисли си той. Само евнух не би забелязал сексапилните й крака.
— От бейзбол е — продължи тя. — Усуках коляното си, докато се хвърлях към трета база. Стана миналото лято.
— Бейзбол, а? — Той се усмихна. Трудно му беше да си я представи в бейзболен екип, с шапка и бухалка. Изглеждаше прекалено крехка за този спорт.
— Беше благотворителен мач. Какво е толкова смешно?
Той не отговори. После отбеляза съвсем сериозно:
— Контузията е от миналото лято, а операцията ви е била току-що?
— Аз все я отлагах, но после пак се контузих… — Тя рязко млъкна и сетне промълви: — Каква идиотка!
— Моля?
— За себе си говоря. Аз съм идиотка! — Тъй като бързаше да обясни, думите й почти се застъпваха. — Знам у кого е телефонът ми. Поне си мисля, че знам! Но не мога да повярвам, че ми трябваше толкова време, за да се сетя. Всъщност аз изтървах чантата си и тогава телефонът е изпаднал. Съжалявам, обикновено не съм толкова хаотична. Онзи мъж, той ме преследваше, аз се качих в колата и той…
Това изречение привлече изцяло вниманието му и Алек вдигна ръка.
— Чакайте, чакайте, по-бавно! Най-добре започнете отначало.
— Да, добре. Беше петък вечер, предишната седмица. Тогава използвах телефона си за последно. Сигурна съм.
Той пак извади омачкания си бележник и затършува из, джобовете си за химикал.
— И къде се намирахте?
— На приема.
— Говорите така, сякаш трябва да знам за кой прием става дума.
— О, извинете. Мислех, че съм ви казала за него, докато ви обяснявах връзката между Суини и Шийлдс.
Той не изглеждаше щастлив от разкритието й.
— Защо не ми разкажете за този прием сега?
Тя не можеше да повярва, че е забравила за мъжа на паркинга, но пък имаше поне малко извинение — беше бомбардирана първо от имейла и после от детектив Бюканън, компютърната специалистка и детектив Конъли. И всичко това за последния час.
Регън обясни възможно най-бързо за приема, на който беше ходила с приятелките си.
— Софи ни беше записала за семинара на Шийлдс през уикенда. Казах ви, че докторът провежда по два такива в Чикаго годишно.
— Какво се надявахте да постигнете?
— И за трите ни беше очевидно, че детектив Суини няма да направи нищо по въпроса с Шийлдс, така че решихме… — Тя се поколеба за миг, преди да заяви: — Да свършим работата вместо него.
Алек се намръщи и показа, че това, което чува, не му допада.
— И как щяхте да свършите работата?
— Решихме да проучим Шийлдс, надявахме се да открием достатъчно доказателства срещу него. Софи правеше проучванията, а ние с Корди отидохме, за да й бъдем подкрепа. Всъщност искахме да измислим начин как да проникнем в компютъра му, за да научим имената на други жени, които са посещавали предишните му семинари. Надявахме се да открием съответствие между вноските…
Той спря да пише.
— Наясно ли сте, че това е незаконно?
— Разбира се — каза тя. — Но ние не се добрахме до компютъра му. Просто искахме да го направим. Поне такъв беше планът ни.
Тази жена беше честна до крайност. Впечатлен, той продължи по-меко:
— Струва ми се, че планът ви е бил недообмислен.
— Така си е — съгласи се тя. — Всъщност Софи го измисли. Склонна е да прибързва, но вярва, че нещата ще се наредят. И в интерес на истината, обикновено се нареждат.
Регън скръсти ръце и нервно закрачи пред прозорците, докато си мислеше за онази ужасна нощ.
— Помня, че мобилният ми телефон беше у мен. Закъснявахме. Но всъщност винаги, когато с Корди ходим някъде със Софи, закъсняваме. Както и да е, приемът беше в разгара си, когато ние пристигнахме, и Шийлдс беше там и говореше с хората. Той е такъв мошеник и е с адски високо самочувствие. Аз не се впечатлих, но като съдя по реакциите на хората около мен, другите бяха заслепени от него. После той ни накара да правим онова упражнение, което беше абсолютно откачено.
— А какво стана с мобилния ви телефон? — попита той, за да не я остави да се отклони от темата.
— Бях забравила да го изключа и той звънна точно когато Шийлдс говореше нещо на всички присъстващи. Аз бързо излязох навън, за да се обадя, преди някой от бодигардовете да ми го е конфискувал.
— Бодигардове ли?
— Бяха двама. Той казва, че са му асистенти, но те си бяха бодигардове. Истински здравеняци.
— Добре — каза Алек. — Значи мислите, че сте оставили телефона си в конгресния център?
— Не — възрази тя. — Сигурна съм, че го прибрах в чантата си. Мисля, че съм го загубила, когато паднах.
Детективът се стараеше да не губи търпение.
— А кога стана това?
