Когато той тръгна към вратата, тя каза:
— Преди много време ти ме научи, че хората от семейство Мадисън се изправят лице в лице с проблемите. Време е да го сторя и аз.
— Полицаите трябва да…
— Говоря за нашето семейство и за бизнеса ни, Ейдън.
Той се обърна и се върна при бюрото й.
— Добре, пред кои проблеми ти е време да се изправиш?
— Това, че позволявам на теб и Спенсър да вземате решения вместо мен… Това трябва да спре. Нещата, които аз правя с парите на семейството, са също толкова важни, колкото и това, което правите вие. Инвестирането на тези пари в името на това светът да стане по-добър всъщност е дори по-важно.
Той се облегна на бюрото и скръсти ръце. Знаеше, че тя е права.
— И още нещо… — продължи Регън. — Като правим дарения за хората, като осъществяваме проекти, които променят живота им, всичко това ни напомня защо сме на този свят. Според мен задължението ми е да помагам на вас, момчета, за да не губите почва под краката си. — Тя се усмихна и добави: — Може да се каже, че ви правя по-човечни.
— Добре — отстъпчиво продума брат й. — Ще увеличим бюджета ти за следващата година. Мога да убедя Спенсър и Уокър да го удвоят.
— Радвам се да го чуя. А аз ще направя нещо за вас. Ще спра да оспорвам споразумението с Емерсън.
Той се отправи към вратата.
— Емили си е взела една седмица отпуск — каза Ейдън. — Когато се върне, ще трябва да си търси нова работа.
Регън опита да потисне радостния си изблик. Ейдън спря до вратата и попита:
— Има ли нещо друго, което искаш да обсъдим?
— Засега не.
Тя искаше да му каже за Алек, да излее душата си пред брат си, но не го направи. Защо да говори за това? Нали всичко приключи в онази нощ. Алек се беше погрижил това да й бъде пределно ясно. Само още пет дни и тя нямаше да го види никога повече… Освен ако не арестуваха маниака преди това.
Регън опита да запълни тези дни с работа, която да ангажира мислите й. Тъй като проектите им за сезона бяха приключени, двамата с Хенри продължиха да разчистват старите папки и да реорганизират офиса.
Всеки ден Алек идваше както обикновено, но нещата вече не бяха същите като преди. Държеше се сърдечно и приятелски, ала спазваше дистанция. Нямаше повече закачки, той избягваше всяка ситуация, в която двамата можеха да се озоват близо един до друг. Когато разговорите им ставаха твърде лични, той сменяше темата. Алек се държеше, сякаш помежду им не беше станало нищо необичайно. Дали той вече съжаляваше за нощта, която бяха прекарали заедно? Ако тя можеше да събере кураж, щеше да му зададе точно този въпрос.
Регън не беше сигурна дали е хванала някакъв вирус, или се разболяваше от стреса, но започна да повръща една вечер, след като Алек я изпрати до апартамента й. Прекара ужасна нощ. По обед на следващия ден вече се чувстваше по-добре.
Тя видя Ейдън късно следобед същия ден, за да му даде подписаните договори. Той я чакаше на една ъглова маса в лоби бара. Регън си поръча студен чай и го отпиваше бавно, докато разсеяно слушаше обясненията му за новия хотел.
— Внимаваш ли?
— Не съвсем.
— Още ли си болна? — попита подозрително той, сякаш тя се опитваше да го заблуди, като е станала от леглото, преди да е оздравяла.
— Не, добре съм.
Според Алек снощи не си изглеждала никак добре.
— А той откъде знае как съм изглеждала?
Ейдън сви рамене.
— Чул, че си повръщала. Не съм сигурен кой му е казал, но той се върнал в хотела и прекарал нощта тук.
— В хотела? Алек е бил в хотела?
— Нали точно това ти казах? Спал е в твоя апартамент. На дивана.
Тя беше удивена. Но единственото, за което можеше да мисли, бе колко ужасно е изглеждала — с коса, паднала над очите, и мъртвешки бледо лице. Там ли е бил, докато тя е повръщала? Страхотно, помисли си Регън.
— Ейдън, защо си му позволил да ме види в това състояние?
Той се усмихна.
— Всъщност нямах думата.
Тя реши да смени темата.
— Случайно срещнах Пол. Той ми каза, че намалява натоварването си.
Ейдън кимна.
— Уморен е от толкова пътуване и има нужда да прекарва повече време у дома, със семейството си.
— И ти си приел това негово решение?
— Да. Казах му, че ще се съобразим с желанията му. Не искаме да го изгубим.
Тя тъкмо подаваше договорите на Ейдън, когато вдигна глава и видя Алек да върви към нея. Той спря да поговори с полицая, който я пазеше през деня, за да чуе доклада му. Тя не искаше той да улови погледа й, затова бързо се обърна.
Но сега пък Ейдън я гледаше. Мобилният му телефон иззвъня, но той не го вдигна.
— Търсят те. Трябва да отговориш — промълви уморено Регън.
Той взе телефона, изключи го и после го пъхна в джоба си.
— Искаш ли да ми кажеш нещо? — подкани я той.
Тя сведе глава.
— Сторих нещо глупаво. — Тя направи признанието си шепнешком.
— Какво?
— Просто съм уморена. Имам нужда от отпуск.
Брат й беше много по-проницателен, отколкото тя си даваше сметка. Той погледна Алек, който не можеше да откъсне очи от Регън, и после отново се обърна към сестра си.
Двамата изглеждаха нещастни.
— Алек ми каза, че отива на работа във ФБР.
Тя вдигна глава изненадана, дори не успя да се престори, че не знае за какво говори брат й. Ейдън се усмихваше.
— Така е.
— А кое ти е толкова смешно? — намръщи се Регън.
— Чудя се как ще се чувства Алек, когато Уокър наеме някой да провери мигалото му.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Той не би сторил това!
Ейдън сви рамене.
— Уокър нае човек да провери Денис, а връзката ти с него не беше сериозна.
— Но, Ейдън, Алек заминава.
— Да, знам. — После се изправи и каза: — Ето го, идва.
Регън буквално преобърна стола, когато скочи на крака, и ако Ейдън не беше хванал чашата й, тя щеше да се разбие на пода.
Тя си пое дълбоко дъх, залепи усмивка на лицето си и се обърна. Той пак изглеждаше по-хубав от последния път, когато се бяха видели. Можеше да се изтупа, когато поискаше. Вече го беше доказал
