Венчило с дявола

насочила към земите на Фъргюсън.

— Дали не е променила решението си? — извика Маркъс.

— Загубила се е — отвърна през рамо Алек. — Благодаря на Бога за това — промърмори той на себе си.

Петнадесет минути по-късно настигна Джейми. Принуди я да спре, като накара войниците си да я наобиколят в кръг.

Изправиха се лице в лице. Дълго време никой не продума. Тя отчаяно се опитваше да измисли подходящо обяснение. Той пък се питаше каква ли опашата лъжа щеше да му поднесе малката му нежна съпруга.

— Ти ми каза за малко да те оставя на спокойствие — най-сетне промълви Джейми.

— Вярно е.

Тя пришпори коня си. Когато приближи Алек, се наведе и прошепна:

— Аз просто смятах да се опитам да се разбера с Андрю. Сестра ми ти издаде къде да ме търсиш, нали?

— Твоята дъщеря ми каза.

Очите й се разшириха от изненада.

— Ще трябва да запомня, че в бъдеще не бива да говоря толкова открито.

— Ще трябва да запомниш, че в бъдеще не бива да вършиш подобни глупости.

— Моля те, не ми се сърди, Алек — виновно го погледна Джейми.

Алек я сграбчи и дълго и страстно я целуна.

— Защо не си дошла при мен, когато си разбрала, че Андрю…

— Защото се почувствах засрамена. Татко е взел монети за мен. Не исках ти да си помислиш, че баща ми ме е продал на Андрю…

Алек поклати глава.

— Това, което баща ти е направил, няма нищо общо с това, което изпитвам към теб. Аз ще платя на копелето. Ела с мен, съпруго. Най-добре е веднъж завинаги да приключим с тази работа.

Джейми знаеше, че няма смисъл да спори с него, но все пак се запита как ли ще плати на барон Андрю. Той яздеше без седло, а към колана му не бе привързана никаква кесии. Обаче бе взел меча си.

— Алек, да не би да очакваш неприятности?

Не и отговори. Джейми загрижено го последва. Трябваше първо да отиде при него. Един съпруг и една съпруга трябва да споделят проблемите си. Хубаво бе да знае, че има някой, който може да й помогне в трудни моменти. Не, не беше хубаво, беше прекрасно, че винаги можеше да се облегне на мъжа си.

Не разговаряха, докато не стигнаха до лагера на Андрю. Джейми се опита да мине пред Алек, но той сграбчи поводите на коня й и я застави да остане до него. Сетне вдигна ръка. Войниците му веднага се подредиха от двете страни на господарката и господаря си.

— О, Алек, беше ли необходимо да водиш толкова много войници? — Тъй като не получи отговор, Джейми въздъхна. — Поне няма да разкажат на никого за моя срам — промърмори тя.

Алек се усмихна и отново кимна.

Тогава към тях се присъединиха воините от друг клан. Докато Джейми гледаше слисано мъжете, те заемаха местата си. Образува се един широк кръг и Андрю и хората му се оказаха в средата.

Английските войници извадиха оръжията си. Алек отново даде знак. Кръгът започна да се стеснява конете запристъпваха напред.

Когато англичаните видяха колко много са шотландците, веднага захвърлиха оръжията си.

Андрю се отдели от хората си и се запъти към Джейми.

Колко беше дребен! Нима някога го бе смятала за хубав? Не можеше да си спомни. Със сигурност в този момент никак не й се струваше привлекателен, а и с тази късо подстригана коса й напомняше на хлапе. Дори не вървеше както подобава. Ситнеше наперено като петел. Побиха я тръпки, като си помисли, че би могла да бъде негова жена. Внезапно изпита желание да се обърне и да благодари на съпруга си, че я бе спасил от това нещастие.

Когато Андрю бе само на няколко метра, Алек отново вдигна ръка. Баронът разбра мълчаливата му заповед и веднага спря.

— Ние режем краката на този, който се осмели да нахлуе в земите ни.

Заплахата явно ужаси англичанина. Той побърза да отстъпи няколко крачки. Когато отново погледна към Джейми, на лицето му бяха изписани едновременно и страх, и презрение.

— Ти няма да му позволиш да го направи, нали, Джейми?

Лицето и остана напълно спокойно. Тя се втренчи за миг в Андрю, сетне се обърна към съпруга си:

— С твое разрешение, бих искала да му отговоря.

— Имаш го.

— Андрю! — Гласът й бе студен и ясен като мразовита зимна утрин. — Моят съпруг постъпва така, както намери за добре. Понякога ми позволява да му помогна. Ако е решил да ти отреже краката, аз, разбира се, ще му предложа помощта си.

Джейми чу как Маркъс изръмжава одобрително, но продължи да гледа към Андрю. Баронът изглеждаше бесен.

— Ти си станала варварка! — извика тон, забравил безизходното си положение. Посочи към Алек и добави — Той те е превърнал в… шотландка.

Джейми знаеше, че с тези думи иска да я обиди. Но вече не можеше да се сдържа и звънкият й смях се разнесе над хълмовете.

— Андрю, струва ми се, че този комплимент току-що спаси краката ти.

— Защо си дошъл — изрева Алек. Искаше час по скоро да свърши с тази работа, за да може да вземе Джейми в прегръдките си. Копнееше да й каже още веднъж колко много я обича, колко я обожава… и колко е горд, че е негова.

Андрю побърза да обясни. Младата жена се почувства унизена до дъното на душата си, когато чу каква зестра е дал на баща й за нея.

Щом свърши, Алек извади меча си от ножницата.

— Нима ще го убиеш, съпруже мой? — прошепна Джейми.

Алек се усмихна.

— Дяволски добре знаеш, че няма да го убия. Това няма да ти хареса, а аз искам винаги да си щастлива, скъпа. Смятам да му дам меча. Той струва…

— Няма да позволя да дадеш на такъв като него великолепния си меч, Кинкейд! — гневно заяви Джейми и вирна глава. — Ще забравя достойнството си и ще ти устроя такава сцена, че никога вече няма да посмееш да гледаш хората си в очите. Обещавам ти, че дълго ще има да говорят за това.

Чу въздишката му и разбра, че е спечелила.

— Да, сигурен съм, че ще го направиш, жено. Подай ми кинжала си.

Джейми се подчини. Алек го използва, за да откъртя едни голям рубин, който украсяваше дръжката на меча. После й го върна. Хвърли камъка. Рубинът тупна в краката на Андрю.

— Отплата, бароне, от лейди Кинкейд.

Още едни камък се удари в рамото на Андрю. Джейми се обърна в посоката, откъдето долетя камъкът и види леърд Макферсън да прибира меча си.

— Отплата, от лейди Кинкейд. — Възрастният мъж се поклони, преди да се обърне и да я погледне.

Трети камък цапна лицето на Андрю.

— Отплата — обяви Даниел Фъргюсън.

— Отплата — разнесе се отново. Джейми не позна леърда, които хвърли скъпоценния камък.

— Алек? Защо те…

— Макферсън ти се отплаща, защото спаси живота на сина му. Даниел — защото застана пред съпругата му и я защити със собственото си тяло. Харолд хвърли изумруда. Ти понесе обидите на сина му, а след това се моли за живота му.

Пети камък удари челото на Андрю.

— Отплата — изрева друг мъж.