си.
— Слушай, Джили, не ме интересува какво искаш — каза Лола, шепнейки вбесена.
Майка й обикновено не използваше този тон, когато разговаряше с Джили, и Кери застана нащрек и се заслуша в разговора.
— Ще се държиш отговорно — каза Лола строго и се приближи към леглото. — Ще бъдеш добра майка, а ние с Кери ще ти помагаме да отгледаш детето си. Ще се справим. Ще видиш. Наистина смятам, че трябва да се обадиш на бащата на бебето… — Смехът на Джили я прекъсна. — Какво ти е толкова смешно?
— Ти — натърти дъщеря й. — Планирала си целия ми живот, нали? Все искаш да се държа прилично и да постъпвам така, както ти мислиш, че трябва. Я се осъзнай, майко. Вече съм голяма. На осемнайсет съм — напомни й тя. — И ще правя каквото си искам.
— Но, Джили, бащата има право да знае, че има дете.
Като намести възглавницата под главата си, Джили се прозя шумно.
— Не знам кой е бащата. Може да е онзи колежанин от Савана, но не съм сигурна.
Лола пусна ръката на Кери.
— Какво значи това, че не си сигурна? Каза ми…
— Излъгах те. Искаш ли да ти кажа истината? Хубаво, слушай. Бащата може да е всеки.
Лола поклати глава. Отказваше да повярва на дъщеря си.
— Стига си приказвала така. Кажи ми истината.
Кери вдигна глава.
— О, за бога, Джили.
Джили обожаваше да шокира хората и да бъде център на внимание.
— Казвам ви истината. Наистина съм била с много мъже. Няма как да знам кой е бащата. — Видя отвращението по лицето на майка си. — Разстроих ли те? — попита Джили, необичайно доволна от тази възможност. — Мъжете ме обожават — похвали се тя. — Готови са да направят всичко, което поискам, за да ми угодят. Купуват ми скъпи подаръци, дават ми пари, които естествено крия от вас с Кери, за да не ми завиждате и да не се държите както сега. Знаех си, че ще реагирате така, нали сте такива светици. Щяхте да ми вземете бижутата и парите, нали? Само че няма да ви позволя. По-умна съм, отколкото си мислиш, майко.
Лола затвори очи, потискайки пристъпите на гадене.
— С колко мъже си била?
— Откъде да знам? Не ме ли чу? Току-що ти казах, че съм им загубила бройката. Просто трябваше да им позволявам да се възползват от тялото ми за малко. Те ме обожават и аз им го позволявам. Много по- красива съм от всички актриси накуп в Холивуд и ще стана по-известна от тях. Само почакайте и ще видите. Пък и сексът ми харесва. Става ми хубаво, когато го правят както трябва. Ти просто не разбираш модерните жени. Вече си стара, майко, и си съвсем пресъхнала отвътре. Сигурно даже не помниш какво е сексът.
— Вземала си пари за секс? Знаеш ли в какво те превръща това?
— Освободена жена — изръмжа Джили.
Кери се отмести от вратата.
— Напротив. Това те прави мръсна малка уличница, Джили. Такава и ще си останеш.
— Не знаеш какво говориш — изкрещя Джили. — Мъжете не те желаят така, както желаят мен. Направо ги побърквам, а теб изобщо не те забелязват. Аз съм освободена, а ти ми завиждаш.
— Хайде, майко. Да си тръгваме. — Кери докосна майка си по рамото.
Като обърна глава на възглавницата си, Джили измърмори.
— Да, тръгвайте си, доспа ми се. Махайте се и ме оставете да си почина.
Наложи се Кери да прикрепя Лола по пътя до колата. Никога не бе виждала майка си толкова разстроена и това я изплаши.
Докато пътуваха към къщи, тя се взираше невиждащо през прозореца.
— Винаги си знаела какво представлява сестра ти и се опитваше да ми го кажеш, но аз отказвах да те чуя. Живяла съм в заблуда, нали?
Кери кимна.
— На Джили нещо не й е наред. Подлостта й далеч надхвърля… просто не е нормално.
— Аз ли съм й причинила това? — попита Лола недоумяващо. — Баща ти я глезеше и след като ни напусна, аз също я глезех, за да не се чувства изоставена. Аз ли я превърнах в чудовището, което е станала?
— Не знам.
Не пророниха нито дума повече, докато стигнаха до дома си. Кери паркира на алеята пред гаража и изгаси двигателя. Тъкмо отваряше вратата, когато Лола сграбчи ръката й.
— Толкова съжалявам за начина, по който съм се държала с теб. — Сега вече се разплака с глас. — Ти си толкова добро момиче, а аз съм те приемала за даденост през всичките тези години. Животът ни се въртеше около Джили, нали? Сякаш съм прекарала по-голямата част от тези осемнайсет години, стараейки се да я държа спокойна… щастлива. Просто искам да знаеш, че се гордея с теб. Никога не съм ти го казвала, нали? Явно трябваше да преживея този кошмар, за да осъзная какво съкровище си ти. Обичам те, Кери.
Кери не знаеше как да отговори. Не помнеше кога и дали изобщо някога майка й й беше казвала, че я обича. Чувстваше се сякаш току-що е спечелила някакво състезание, в което е била предизвестеният победител. Любимката бе изпаднала в немилост и тъй като нямаше друго дете освен нея, тя печелеше наградата.
Но това не беше достатъчно.
— Какво ще правиш с Джили? — попита тя.
— Ще я накарам да постъпи както е редно, разбира се.
Кери се отдръпна.
— Ти все още не разбираш, нали? Тя няма да постъпи както е редно. Може би не може. Не знам. Тя е болна, майко.
Лола поклати глава.
— Тя е разглезена, но аз мога да…
Кери я прекъсна.
— Все още живееш в измислен свят — прошепна тя. Затръшна вратата на колата и тръгна към къщата.
Майка й я последва в кухнята, взе една престилка от закачалката на стената и я върза на кръста си.
— Помниш ли какво се случи на осмия ми рожден ден? — попита Кери, като издърпа един от столовете край кухненската маса и се отпусна на него.
Стараейки се да избегне неприятния спомен, Лола се обърна.
— Не сега, скъпа. Защо не подредиш масата, а аз ще приготвя вечерята.
— Купи ми онази кукла Барби, която толкова исках.
— Кери, не искам да говорим за това сега.
— Седни. Налага се да го обсъдим.
— Случи се преди толкова време. Защо трябва да се ровим в миналото?
Този път Кери нямаше намерение да отстъпи.
— Онази вечер дойдох в спалнята ти.
— Кери, не искам…
— Седни, по дяволите. Не можеш да продължиш да живееш по този начин. Трябва да приемеш фактите. Седни, майко. — Идеше й да я стисне за раменете и да я разтърси, за да я вразуми най-после.
Лола се предаде. Седна на стола срещу дъщеря си и преплете ръце в скута си.
— Помня, че баща ти беше много разстроен от твоите обвинения — каза тя. — А Джили плачеше. Ти събуди цялата къща онази вечер.
— Тя искаше куклата ми — защити се Кери. — Когато отказах да й я дам, тя ми каза, че ще ми извади очите. Събудих се посред нощ и я видях да стои надвесена над мен с ножици в ръка. На лицето й грееше налудничава усмивка. Отваряше и затваряше ножиците шумно. После вдигна новата ми кукла и видях какво
