Той я прекъсна, преди тя да му обясни, че няма да подпише договора за наем. В тежкото финансово състояние, в което беше, изобщо не можеше да мисли за местене на фирмата си на по-широко място. Трябваше първо да измисли как да не загуби фирмата, а после всичко останало.
— Слушайте, нещо ми се губите. Връзката се разпада. Да се срещнем там и ще говорим — каза той. — Страничната врата е отключена, ако стигнете там преди мен. Сипете си чаша кафе и ме чакайте. Аз трябва да прекося града, а движението е доста натоварено, но все едно, вече пътувам.
— Господин Джоунс, моите стоки…
— Ако искате да ги преместите, ние ще го сторим вместо вас.
Кейт беше толкова отчаяна, че й се искаше да се разкрещи. Колко ли кутии бяха изпратени в халето? Оказваше се, че единственият начин да разбере е, като отиде на място и провери лично.
Всичките й неща трябваше да бъдат преместени оттам незабавно. Можеше да ги складира в гаража си, реши тя, но пък щеше да се наложи да ги мести отново, когато продадат къщата. Боже, как щеше да каже за това на Кийра и Изабел?
Всяко нещо с времето си. Опита да се обади на сестрите си по телефона, за да ги извести, че ще се забави с прибирането, но се включи телефонният секретар. Остави им съобщение, че се е върнала в града, но отива до халето, преди да се прибере.
Тъкмо потегляше от паркинга, за да се върне на магистралата, когато забеляза, че бензинът й е на привършване. Тъй като беше в част на града, която не познаваше, й отне известно време да открие бензиностанция. Забеляза, че от другата страна на улицата има „Макдоналдс“, и реши да си вземе диетична кола. Не бързаше да стигне до халето, защото щеше да й се наложи да чака Джоунс.
Половин час по-късно пристигна пред халето. То се намираше в края на дълга виеща се улица в район, който беше набелязан за обновяване. Само на няколко пресечки имаше пет-шест склада, преустроени в модерни жилища. Пемброук Стрийт още бе недокосната от обновяването и цялата бе осеяна с дупки, които изискваха човек да кара на зигзаг. Редиците от празни магазини с изпочупени стъкла още не бяха ремонтирани, но очакваното обновление на този район на Силвър Спрингс и експанзията, която щеше да последва, бяха точно това, което Кейт търсеше.
Мястото пак бе на голямо разстояние от дома й, но наемът беше поносим — поне така смяташе допреди няколко дена — и тя възнамеряваше да инсталира модерна алармена система, за да гарантира безопасността на служителите си.
Служителите, които може би щеше да се наложи да уволни.
— Престани да се самосъжаляваш — прошепна тя.
Кейт паркира точно пред страничния вход. Наоколо не се виждаха други коли или пикапи.
Тъкмо се канеше да изгаси двигателя, когато телефонът й иззвъня.
— Джоунс се обажда. Стигнахте ли вече?
— Да — отвърна тя.
— Аз ще пристигна до пет минути — съобщи той. — Сипете си кафе, докато чакате.
— Не, благодаря.
— Не пиете ли кафе?
— Не — отвърна тя, като се чудеше защо води този безсмислен разговор.
— Може ли поне да включите кафемашината? Предния път я забравих и за малко не предизвиках пожар.
Този коментар също не прозвуча убедително на Кейт Макена.
— Добре, ще я включа — каза тя. — Но за кашоните ми…
— Да?
— Ще уредя още утре да ги преместят. Изобщо не е трябвало да ги изпращат тук.
— Много съжалявам, ако е имало някакво объркване, госпожице Макена. Ще направя каквото искате. Ще се видим след няколко минути.
Той прекъсна, преди тя да успее да му каже, че и за двамата ще е загуба на време да се срещат, че тя няма да прави никакви промени, защото няма да наеме халето. Но Кейт искаше да види колко кашона с ароматизираните й свещи и лосиони за тяло бяха преместени тук.
Разкопча предпазния си колан и тъкмо посягаше към телефона си, когато двигателят започна да издава някакъв звук като почукване. Тя знаеше какво означава това. Бързо изгаси климатика, за да изстине моторът. Иначе нямаше да може да го запали отново. Наведе се към другата седалка, за да вземе телефона си.
Тъкмо бъркаше с ръка под седалката, когато халето избухна.
Силната експлозия разтърси колата на Кейт и счупи прозорците. Ако тя седеше на шофьорското място, лицето й щеше да бъде нарязано от летящите парчета стъкло. Отломките се изсипаха върху капака и покрива на колата й и се забиха навсякъде. Последва огнената стена, която премина през сградата и се понесе към паркинга. Гумите на колата се стопиха от високата температура. Таблото се откъсна от мястото си и излетя през задното стъкло. Стовари се върху контейнера за боклук в далечния край на паркинга.
Кейт лежеше в безсъзнание на пода и не виждаше разрухата наоколо.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Дежа вю.
Това бяха първите думи, които излязоха от устата на Кийра, когато най-после я пуснаха да види сестра си. Кейт бе откарана в болницата в Силвър Спрингс и току-що я бяха преместили в стаята и настанили в леглото, когато сестрите й нахлуха.
— Вече не минахме ли веднъж през това? — попита Кийра със загрижена усмивка. Беше толкова радостна, че Кейт не е сериозно ранена, че в очите й напираха сълзи.
Изабел не беше на себе си.
— Можеше да те убият. Защо трябва да правиш такива неща?
— Просто е била на неподходящото място в неподходящия момент — каза Кийра.
Изабел клатеше глава.
— Свършено е Кейт. Повече няма да ти позволя да излезеш от къщи. Дори ще се откажа от колежа и ще си стоя у дома, за да съм сигурна, че ти не мърдаш оттам и си в безопасност.
— Изабел, говориш глупости — изтъкна Кийра.
— Глупости? — Изабел вече звучеше трескаво. — Глупости ли е да попаднеш в експлозия два пъти за една седмица? Това ли са глупости? — Тя погледна Кейт, посочи я с пръст и добави задавено: — Изплаши ме. — Избухна в сълзи и се обърна с гръб към Кейт. — Наистина. Няма да замина за колежа.
Кийра отиде до леглото.
— В това състояние е, откакто чухме за станалото, но сега, като знае, че си добре, ще спре да плаче.
Главата на Кейт я болеше до пръсване и й беше трудно да следи разговора. Стаята беше затъмнена, но когато Изабел дръпна завесите, Кейт примигна от болка. Изабел забеляза и веднага ги спусна обратно.
— Наистина си късметлийка. Можеше черепът ти да е спукан на две…
— Това е образ, който няма да забравя скоро, Кийра — рязко я прекъсна Изабел. Взе кърпичка и изтри очите си.
— Джордан се обади няколко пъти — продължи Кийра, без да обръща внимание на Изабел. — Много е разтревожена за теб.
— Тя как е научила?
— Обади се да те чуе как си пътувала и Изабел й каза какво се е случило и как пожарникарите са те измъквали от колата. Между другото, колата ти е напълно унищожена.
— Трябва да благодариш, че не се обадих на леля Нора. Тя тъкмо си разопакова багажа, но се обзалагам, че щеше да изостави всичко и да се върне тук, ако знаеше. И щеше да се погрижи да не поемаш повече глупави рискове — добави Изабел.
Кейт затвори очи.
— Кога мога да се прибера вкъщи?
— Най-рано утре. Лекарят може да реши да те задържи и по-дълго.
