Тъкмо се канеше да се съблече и да се пъхне под душа, когато Джордан му се обади.
Видя на дисплея на телефона си, че го търси, и вдигна.
— Какво искаш?
— Много мило отношение.
Той се усмихна.
— Вече не си в болница. Не е нужно да бъда мил. А и не помня някога да съм бил. Нещо ме бъркаш с Алек.
— Няма начин да сбъркам вас двамата. Алек е мърляч, а ти си маниак на тема ред и чистота. Точно затова бяхте толкова идеална комбинация в една стая, докато растяхте. Но за разлика от Алек ти понякога си голям мърморко.
— Ако свърши с комплиментите, бих искал да отида да си взема душ.
Джордан не спираше.
— Обзалагам се, че си много мил с жените, с които искаш да спиш.
— Джордан, за последен път те питам: какво искаш? — заяви той, решавайки, че коментарите й за сексуалния му живот не заслужават отговор.
— Кейт е загазила. Проблемът е, че според мен тя не го осъзнава.
— Загазила?
— Да.
Той разтри врата си.
— Затварям.
— Чуй ме.
Тя бързо обясни всичко, което знаеше за първата експлозия, и добави:
— И сякаш това не й стигаше на бедната Кейт, та когато се върнала от Бостън, някой се опитал да я блъсне на паркинга на летището. А после… Дилън, слушаш ли ме?
— Да.
— Не звучиш сякаш ме слушаш.
— За бога…
— Сигурна съм, че не греша — продължи Джордан. — Някой се опитва да я убие. Има и още — добави тя. Преди да успее да му каже за втората експлозия, той попита:
— Какво точно очакваш да направя? Да поговоря с детектива, който води разследването ли? Съмнявам се колегите от Южна Каролина да се зарадват, че някой е решил да им дава акъл.
— Не, не искам да се обаждаш. Искам да отидеш в Силвър Спрингс и сам да провериш какво става. В момента си в отпуска, така че имаш време, а и знам, че скучаеш. Не мога да повярвам, че се колебаеш. Този уикенд ти…
— Какво аз?
— Ти си видял Кейт. Какво ти става? Далеч от очите, далеч от сърцето?
Точно така, помисли си той. Изобщо не можеше да прогони Кейт от главата си след онази нощ и това много го тревожеше. Тя му пречеше да мисли.
А тя очевидно изобщо не се сещаше за него. Замина от Бостън, без да му се обади, сякаш нощта, която прекараха двамата, беше точно това, което тя искаше — една нощ на забавление. Това отношение би трябвало да му хареса. Без обвързване и без неловки сбогувания. Една съвършена нощ, в това нямаше съмнение, без никой да съжалява за стореното.
Защо тогава беше толкова подразнен, че тя си тръгна, без да му се обади?
Поклати глава. Просто му беше трудно да я забрави. Можеше да минат две седмици, преди да успее, но после изобщо нямаше да се сеща за нея.
— Дилън, ще отидеш ли при Кейт или не?
— Чудя се…
Намираше се в особено положение. Никога преди някоя жена не го беше изоставяла и не знаеше как човек се чувства в такава ситуация. Не, това не беше вярно. Знаеше как се чувства. Адски сърдит.
Той беше ли се отнасял с някоя жена по този начин? Да прекара нощта с нея и после да изчезне? Поклати глава. Надяваше се да не го е правил. Но беше ли?
Изведнъж си представи как тя седи до леглото му в болницата. И до ден днешен Кейт не знаеше, че той я видя там. Беше я видял точно когато тя се унасяше в дрямка. Стана му приятно, че Кейт е до леглото му.
Тя беше стояла край леглото му в болницата, защо да не направи същото за нея?
Джордан загуби търпение.
— Ако ти не отидеш, ще отида аз.
— Уф, по дяволите! Добре, ще отида.
— Кога?
Той въздъхна.
— Скоро.
— Утре?
— Добре. Утре.
— Я по-весело, Дилън. Ако съм права, може да ти се удаде да застреляш някого.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Роджър Макена имаше някои ужасни приятели. Те бяха „приятели от казиното“, които се присламчваха към него на игралната маса, запознаваха се и му ставаха първи дружки за една нощ. Когато Роджър печелеше, му помагаха да изхарчи парите. Когато започнеше да губи обаче, новите му приятели започваха да се измъкват неуловими като змии. Те го запознаха с един лихвар хищник на име Джони Джакман, благодарение на когото Роджър задлъжня с повече от двеста хиляди при лихва от петдесет процента, а приятелите му го отведоха обратно при игралните маси, за да загуби още повече.
Всички акули в града знаеха, че не трябва да закачат Роджър, защото го бяха проверили, и разбраха, че когато чичо му — Комптън Макена, умреше, Роджър щеше да наследи милиони. Ако нещо се случеше с него междувременно, никой от тези хищници нямаше да спечели и цент от Роджър.
Джони Джакман направи доста голяма инвестиция и прати свои хора да вървят по петите на Роджър през цялото време. Не можеше да изпусне от поглед парите си. Не искаше обаче и Роджър да спре да залага и да се поправи, така че когато Роджър се влюби в една малка сладурана на име Ема, която го убеди да започне да посещава дружеството на анонимните комарджии, Джакман се разтревожи. Следващата вечер сладката малка Ема бе отведена извън града.
На Роджър му казаха, че Ема е претърпяла автомобилна катастрофа. Той отиде в болницата, хвърли един поглед на насиненото и разранено лице и хукна към казиното. Ема напусна града веднага щом я изписаха от болницата. Роджър си отдъхна. Измъчваше го вина, че няма да понесе вида й, но след като вече я нямаше в града, можеше спокойно да я забрави. Можеше да забрави и срещите на анонимните комарджии.
Като стана юли, Джони Джакман започна да се изнервя. Роджър беше натрупал дълг от седемстотин хиляди долара и ако този дълг не бъдеше платен на казиното до първи септември, трябваше да го покрие Джакман.
Джакман реши, че не може да продължава да е любезен и търпелив. Заведе Роджър на вечеря в „Емералдс“, остави го да изпие бутилка скъпо вино и му каза, че ако не намери начин да му върне и последния долар от дълга си заедно с лихвите до трийсет дни, той — Джакман — започваше да реже части от тялото му. Вдигна тост за здравето на Роджър и му каза, че ще започне с частта между краката му.
Постара се да покаже на Роджър съвсем ясно, че не блъфира.
Три пакета цигари и бутилка джин на ден бяха състарили Роджър. На трийсет и четири, той изглеждаше на шейсет. Косата му изтъняваше и беше посивяла. Кожата му също бе сивкава от всичките години, прекарани в тъмните казина.
Пожълтелите му от никотина пръсти трепереха, когато си палеше цигара.
— Откъде да намеря тези пари? — попита той. — Знаеш, че ще имам много, но когато чичо ми умре. Той
