сметка, за да платя първия семестър.
— Но как ще живееш ти? — попита Изабел. — Ти нямаш кола.
— Ще наема. Тъй като моята е неизползваема, от застрахователната компания ще ми платят за нея.
— Няма да ти дадат кой знае колко за онзи куп ламарина — отбеляза Изабел.
— Банката може ли да направи запор на сметките? — попита Кийра.
Кейт поклати глава.
— Банката не може да пипа парите, докато не настъпи падежът на заема.
— Но това е след по-малко от месец — изтъкна Изабел.
Кейт стана от масата и отиде до хладилника за шише вода. Това бе лукс, с който скоро трябваше да се раздели. Нищо й няма и на чешмяната вода, помисли си тя.
Взе три бутилки, подаде по една на сестрите си и каза:
— Когато отворих тези сметки и съобщения и прочетох писмото от банката, в което се обясняваше, че майка ни е заложила всичко, включително и моята фирма, адски се разстроих, честно казано. — Изабел сведе глава и Кейт бързо продължи: — Трябва да престанеш да се опитваш да разбереш или защитиш мама. Ти сама го каза. Тя е направила всичко по силите си.
— Тогава защо отново започваш за говориш за това?
— Опитвам се да ви обясня. Бях поразена и вбесена и със сигурност не мислех трезво. Сега обаче отново съм се овладяла. — Тя обиколи масата и седна. — Никой няма да успее да ми вземе фирмата.
— Как е успяла мама да използва фирмата ти като обезпечение?
— Тя беше равностоен партньор. Аз уредих нещата по този начин, защото, първо, нямах осемнайсет години, а после се оказа удобно решение, когато заминах за Бостън. Тя имаше пълномощия да подписва чекове и да действа от мое име.
— Но как ще попречиш на банката да ти вземе фирмата? — попита Изабел.
— Ще измисля някаква сделка с универсалните магазини, може би ще им дам по-голям процент, ако ми платят по-голяма авансова сума. Не се тревожете.
— Но ако това не се получи?
— Ще послушам съвета на Изабел. Ще си намеря наематели. — Тя се усмихна и добави: — Може би ако са мъже, ще плащат малко повече, ако добавя някои екстри.
Кийра се засмя. На вратата се позвъни и това прекъсна разговора. Изабел скочи и се отправи към вратата.
— Може това да е първият наемател — извика тя, смеейки се.
Кейт погледна Кийра.
— Мислиш ли, че може да е Рийс?
— Не. Той замина за Европа. Остави съобщение на Изабел, че заминава и че се надява тя да обмисли общото им бъдеще, докато него го няма.
— О, боже! — възкликна Кейт. — Е, поне не е в Силвър Спрингс.
— Кейт, първият ти наемател е тук — извика Изабел откъм коридора.
— Какво ли пък… — промърмори Кейт.
Двете с Кийра се изправиха едновременно точно когато Изабел, ухилена до ушите, влезе в кухнята, следвана от Дилън Бюканън.
Кейт толкова се изненада да го види, че падна на стола си. Изабел го запозна с Кийра, която отиде и се ръкува с него. Кейт не намери глас, с който да каже „здрасти“. Или „довиждане“.
— Чували сме толкова много за теб — каза Кийра. — Радвам се най-после да се запознаем. Не успяхме да присъстваме на дипломирането на Кейт и Джордан. Всички от семейство Бюканън ли бяха там?
Той кимна и се усмихна.
— Ние сме доста голямо семейство. Сигурно щяхме да ви се сторим смазващо многобройни.
Той съзнателно не обръщаше внимание на Кейт и продължи приятния разговор със сестрите й, отговаряйки на въпроси за Нейтънс Бей и Бостън.
Кейт още не можеше да се освести от изненадата. Не можеше да направи нищо, освен да го гледа втренчено и да се надява, че не се е изчервила. Имаше чувството, че лицето й е пламнало. Изчервяването издайнически признак на вина ли беше? Но за какво трябваше да се чувства виновна? Сякаш не знаеше. Например заради страстния невероятен секс цяла нощ с брата на най-добрата си приятелка. Имаше защо наистина.
О, боже, колко добре изглеждаше той. Но е недосегаем, каза си тя, точно когато си спомняше колко топло и силно бе тялото му до нейното. Стига. Той е недосегаем, повтори си. Тази свалка за една нощ беше приключила и забравена. Колкото по-бързо успееше да го прогони от къщата, толкова по-бързо щеше да си възстанови спокойствието на духа.
Възможно ли е човек да стане по-висок само за няколко дни? Не, той просто изглеждаше по-висок на фона на Изабел. Когато Кейт най-после успя да спре да го зяпа слисано, забеляза, че и сестрите й са много впечатлени от него.
Изабел изглеждаше като поразена от мълния, а Кийра не спираше да се усмихва. Все пак тя бе малко по-овладяна от Изабел. Постоянно местеше поглед от Дилън към Кейт и обратно. Усети, че нещо става, но предположи, че Кейт още не е наясно с това.
Изабел разказваше на Дилън нещо, което той намираше за забавно. Усмивката го правеше невероятно привлекателен.
Кейт най-после се отърси от вцепенението и се изправи.
— Защо си дошъл всъщност?
Той я погледна и тя съжали за въпроса. Усмивката му я нямаше. Не можеше да определи изражението на лицето му, но според нея беше нещо средно между надменно и убийствено.
— Кейт, що за маниери? — попита Изабел, шокирана от сърдития тон на сестра си.
Кейт заобиколи масата и му протегна ръка.
— Радвам се да се видим отново. — Говореше с отчетлив южняшки акцент, както винаги, когато беше нервна. Не можеше да промени това, както не можеше да промени и начина, по който Дилън й въздействаше.
Той погледна надолу, но не пое ръката й.
Добре, беше опитала с маниера на дама от Юга. Време бе пак да стане груба.
— Повтарям, защо си дошъл?
— Кейт, какво ти става? — попита Изабел възмутена. — Държиш се ужасно неучтиво. — Обърна се към Дилън и го попита: — Да ти предложа нещо студено за пиене? Студен чай или нещо газирано?
— Не, благодаря.
— Защо не отидем в дневната. Там е много по-удобно — предложи Кийра и бързо дръпна настрани купчината сметки.
Дилън не обръщаше внимание на Кийра и Изабел. Той се взираше в Кейт. Знаеше, че я е разтърсил с появата си и нямаше нищо против тя да се чувства неудобно. Заслужаваше си го, задето замина от Бостън, без да го предупреди.
Тя сякаш прочете мислите му и попита:
— Защо не ми каза, че ще идваш насам?
— Ти защо не ми каза, че заминаваш?
— Къде заминаваш? — попита Изабел.
— Няма значение — отвърна Кейт.
Тя скръсти ръце, намръщи се на Дилън и направи крачка към него.
— Говорих с Джордан преди два часа и тя е добре, затова знам, че не си тук заради нея. Тя знае ли, че ще идваш? Не, не е възможно. Щеше да ми каже.
— Всъщност тя ме изпрати — сви рамене той.
Кейт направи още една крачка към него.
— Не вярвам — каза подозрително.
— Така беше.
— Значи ще ни гостуваш? — попита нетърпеливо Изабел. — За съжаление ние с Кийра заминаваме утре,
