е болен. Не би трябвало да изкара още много. Според… моя източник, старецът умира.
— Кой е източникът ти?
— Някой много близо до него. Няма да ти кажа името му.
— Добре. — Джакман реши да не настоява. — Но чичо ти може да издържи още доста време, нали? Ако това продължи повече от трийсет и един дни, ти отиваш в света на болката.
— Ако изчакаш, ще ти платя допълнителен бонус. А има голям шанс и да спечеля следващия път, като играя, нали?
Джакман поклати глава.
— Кредитът ти е изчерпан. Няма да бъдеш добре дошъл в никое казино, докато не изплатиш напълно дълга си. Трийсет и един дни — повтори той. Ако не осигуриш всичките пари, ще загубиш мъжествеността си. Разбра ли ме? И няма да ти дам пиячка, за да потушиш болката. Моите хора ще те откарат в пустинята, ще те проснат на земята с разтворени крака и клъц-клъц. — Той раздвижи пръстите си като ножици. — Може дори да им кажа да ти натикат топките в устата, за да не се чува как пищиш, докато ти режат пениса. Имаш топки, нали, Роджър?
Джакман беше най-успялата финансова акула лихвар в града и когато Роджър се взря в студените му спокойни очи, реши, че в една истинска акула със сигурност има повече чувства, отколкото в него. Изобщо не се съмняваше, че Джакман ще изпълни заканата си. Не беше човек, който блъфира напразно.
Роджър се задъха. Събори стола си, като скочи на крака, за да се махне от масата. Успя да стигне до коридора и там повърна. Джакман го последва и се разсмя.
— Ще намериш парите, нали, Роджър?
— Да, ще ги намеря.
Той сграбчи ръката му и го дръпна назад. Прошепна съвсем близо до ухото му:
— Чичо ти ще умре съвсем скоро, нали?
Роджър се разплака.
— Да, скоро.
Два часа по-късно Роджър взе такси до летището и замина за дома си. Беше прекалено уплашен и му се гадеше, така че не пи нищо. Знаеше, че трябва да бъде с бистра глава. Когато пристигнеше в Савана, щеше да посети чичо си Комптън, за да види лично колко е зле старецът и да се увери, че парите няма да се забавят.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кейт се отдаде на самосъжаление достатъчно дълго и сега знаеше, че е време да вземе нещата в ръце. Пътуването до Бостън й беше помогнало да види нещата в цялост. Дилън със сигурност беше успял да я разсее от проблемите й, но тя бе твърдо решена вече никога да не си позволява такава лудост. Когато я изписаха за втори път от болницата, Кейт вече виждаше всичко в перспектива.
Трябваше да направи някои огромни промени. Първата беше най-важната за нея. Нямаше да има повече семейни тайни, така че тя обясни на сестрите си колко мрачно е финансовото им положение. Когато свърши, постави купчината сметки в центъра на кухненската маса.
Кийра остана без думи. Изабел отказваше да повярва. Отказваше да повярва на каквото и да е, което можеше да дискредитира майка им. Кейт настоя Изабел да си отвори очите и да престане да изкарва майка им светица, а Кийра се опита да възстанови мира между двете си сестри.
— Хайде да приемем, че мама е направила каквото е могла — каза Кийра, — и да продължим напред. Караниците няма да ни помогнат да измислим изход от ситуацията, а точно сега трябва да си направим някакъв план.
Най-после Изабел се успокои.
— Права си, Кийра. Мама правеше всичко по силите си. Никога не сме били гладни, нали? Когато се налагаше, плати да ми сложат скоби на зъбите, погрижи се и трите да получим образование.
Сестрите й бързо се съгласиха.
— Кейт, мама не би заложила фирмата ти, ако не се е налагало, така че стига си й се сърдила — настоя Изабел. — Тя не е тук и не може да се защити. — Не даде време на Кейт да каже нещо, а продължи: — Добре тогава.
— Добре какво? — попита Кийра.
Изабел си пое дълбоко дъх, скръсти ръце върху масата и каза:
— Предполагам това… — Тя кимна към купчината сметки върху масата. — …означава, че няма да мога да отида в колеж… точно сега. Тъй като Кийра е на пълна стипендия, тя трябва да завърши последната година от следването си. А ние с Кейт ще си намерим работа, и то веднага, ако не искаме да загубим къщата.
Кийра се насилваше да не се усмихне.
— Виж ти колко бързо направи планове за всички. Значи имало и мозък под русата ти коса.
— Няма нужда от сарказъм — сопна се Изабел.
— Това не е сарказъм — увери я Кийра. — Правех ти комплимент.
— Изабел, твоето образование е много по-важно от това да задържим къщата. Тя си е свършила работата. Ще трябва да се откажем от нея — каза Кейт.
— Но ако си намериш много хубава работа… с твоята диплома…
— Наистина ли мислиш, че тя ще позволи на банката да вземе фирмата й? — попита Кийра.
— Не мисля, че може да ги спре. А ние се нуждаем от пари, нали така? Ако не си плащаме тока, ще ни го спрат. С колко време разполагаме? Хей, имам идея. Знаете ли какво трябва да направим?
Кейт се боеше да попита. Изабел беше известна с шантавите си идеи. Тази се оказа истински бисер.
— Да даваме стаи под наем.
Кейт не беше сигурна дали тя се изсмя първа или Кийра. Изабел ги остави да се посмеят, после настоя:
— Това е добра идея.
— Ти да не си… — започна Кийра.
Кейт я сръга под масата. Не искаше Кийра да се подиграе на наивния план на Изабел. Сестра им току-що бе останала без почва под краката. Щеше да се раздели с дома си и точно в момента смяташе, че ще загуби и възможността да учи в колеж.
— Дори и да даваме стаи под наем, не бихме могли да изкараме толкова пари, че да си платим сметките и огромния кредит на банката — обясни Кийра. Усмихна се и добави: — Освен ако не вземаме по десет бона на седмица.
Изабел прекара пръсти през косата си.
— Добре, това беше глупава идея.
— Не — каза Кейт. — Опитваш се да измислиш някакъв изход и това е хубаво.
— Ако бях умна като теб и Кийра, нямаше да се тревожим за това. Кийра получи пълна стипендия за следването си. Парите, които й дават, стигат дори за останалите й разноски. Само аз съм ви в тежест.
Кейт забели очи, а Кийра поклати глава.
— Сега не е време за драматични изпълнения — каза Кийра.
— Предполагам, че трябва да си разопаковам багажа — въздъхна Изабел със съжаление. — Толкова време ми отне да натъпча всичко в колата на Кийра. Утре ще трябва да се обадя в колежа и да им кажа да ми върнат кашоните, които вече изпратих по пощата.
— Нищо няма да разопаковаш. Ти отиваш в колежа.
— Но как…
— Планът не се е променил. Кийра ще те закара с колата си и после ще продължи към нейния университет.
— Но откъде ще намерим парите за таксата?
— Първоначалната такса вече е платена — обясни Кийра. Тя се обърна към Кейт: — Аз мога да тегля заем и да платя останалата част от таксата за обучението й и другите разходи.
— Това е добър резервен план, но засега мисля, че мога да осигуря достатъчно пари от фирмената си
