но съм сигурна, че Кейт ще се радва на компанията ти — продължи тя, като хвърли на сестра си изразителен поглед да се държи учтиво и гостоприемно.
— Няма да отседна у вас, макар да благодаря за поканата. Тук съм за кратко. След като говоря с Кейт, ще си намеря хотел. Сигурно ще остана в града само една нощ.
— Трябва да останеш у нас — настоя Изабел. — Имаме достатъчно стаи.
— Щом иска да спи в хотел, остави го на мира — намръщи се на Изабел Кейт.
— Ще останеш ли за вечеря? — попита Изабел. Когато се усмихнеше, трапчинката на бузата й се виждаше съвсем отчетливо.
Изведнъж на Кейт й се прииска да натъпче някоя кърпа в устата на Изабел.
— Не мисля, че Дилън…
— С удоволствие ще остана за вечеря. — Той не беше сигурен дали прие, защото е гладен или защото знаеше, че това ще подразни Кейт.
— Така ще опиташ южняшкото гостоприемство — обеща му Изабел.
— Звучи чудесно.
Мобилният му телефон иззвъня. Той се усмихна, когато видя кой го търси и каза:
— Извинете ме за минута. — После излезе от кухнята, за да отговори на обаждането.
Кейт изчака да се отдалечи, за да не ги чува, и се обърна към Изабел:
— Ще спреш ли да флиртуваш с него? Не искам той да остава за вечеря. Искам да си замине за Бостън.
— Но аз искам той да остане — настоя Изабел.
— Какво ти става? — попита Кийра. — Откакто Дилън се появи в кухнята, се държиш странно.
— Грубо — уточни Изабел.
— Нищо не ми става — обясни Кейт. — Просто съм стресирана. Това е всичко. Имам нужда добре да се наспя.
— Знаеш ли какво мисля? — попита Изабел. Нито Кейт, нито Кийра искаха да чуят.
— Изабел, иди да сложиш масата — подкани я Кийра. — Вечерята е почти готова.
Изабел не възрази. Кийра я изчака да отиде в трапезарията и прошепна:
— Нещо става. И не ми казвай, че си въобразявам. Виждам искрите, които прехвърчат помежду ви, начина, по който го гледаш, и начина, по който той те гледа…
— Той гледа всички жени по един и същи начин. В Бостън има фенклуб от почитателки.
Кийра опита да направи знак на Кейт да говори тихо, защото Дилън отново стоеше до вратата на кухнята, но Кейт гледаше в друга посока и не забеляза.
— Жените много си падат по него — добави тя.
Той се облегна на рамката.
— И аз си падам по жените. Това не е тайна. — Нито се хвалеше, нито се извиняваше. Просто съобщаваше факт.
Без изобщо да се смути, Кейт се обърна към него.
— Така е — съгласи се тя. — Може ли да поговорим насаме?
— Разбира се, краставичке.
— Ще спреш ли да ме наричаш така! — настоя тя вбесена.
— Искаш ли нещо за пиене, преди да отидете да говорите с Кейт? попита Кийра. Тя насочи ножа, който държеше, към Кейт и продължи: — Може да искаш да се подкрепиш. Кейт не е в най-доброто си настроение. Не винаги е такава. Когато се старае, може да бъде много мила. Като я опознаеш по-добре, сигурна съм, че ще я оцениш толкова, колкото и ние.
Той се усмихна. Погледна Кейт и каза:
— О, не мисля, че мога да я опозная повече, отколкото вече я познавам. — Развеселен, видя, че Кейт едва се сдържа да не го цапардоса. — Защо, мислиш, я наричам „краставичка“? Защото е като кисела краставичка — вкусна е, но все пак е кисела.
Кийра долови напрежението между Кейт и Дилън и каза:
— Ще ви оставя да си поговорите.
Когато Изабел се появи в кухнята, Кийра я накара да се обърне и я побутна към коридора.
Двете излязоха, преди Кейт да успее да ги спре. Тя се обърна и се намръщи на Дилън.
— Добре, наистина, какво правиш тук?
— Джордан смята, че те грози опасност.
— Не ме грози никаква опасност. Просто напоследък имам лош късмет. Джордан се тревожи излишно.
— Каза, че си пострадала при експлозия. Защо ме излъга, че синините ти са от падане?
— От падане бяха — настоя Кейт. — Просто не споменах, че паднах, когато избухна бомбата.
— Защо не го спомена?
— Не си ме питал.
Изражението му стана по-мрачно.
— И някой се е опитал да те прегази на паркинга?
— Така беше, но сигурно е някой побъркан тийнейджър.
Той забеляза новите охлузвания по челото й и пристъпи към нея. Повдигна бретона й, който скриваше белезите, и попита: — Тези ги нямаше преди, нали? Изглеждат нови.
— Нови са — отвърна тя и се дръпна назад.
— Пак ли падна?
— Не. Просто случайно се оказах на неподходящо място в неподходящ момент. Случва се — настоя тя. — Няма от какво да се тревожите ти или Джордан. Има напълно убедително обяснение за станалото.
Дилън завъртя един от кухненските столове, възседна го и опря ръце на облегалката.
— Добре. Да чуя обяснението. Защо първо не ми разкажеш за експлозията.
— Коя от двете?
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Казваш ми, че е имало повече от една експлозия? — погледна я невярващо Дилън. Кейт кимна.
— Точно това ти казвам. Джордан не ти ли обясни…
— Не.
— Те не са свързани — продължи тя. — Едната беше бомба, а другата — изтичане на газ. Дори не бяха в един и същи град — добави тя. — Виждаш ли? Няма нищо тревожно.
— Започни от началото.
Тя въздъхна.
— Всичко ли?
— Всичко.
Твърдото му изражение й подсказа, че няма да я остави на мира, докато не му разкаже набързо всичко, така че му изреди премеждията си от начало до край.
— Добре — каза той. — Да видим дали съм запомнил правилно. Експлозия в Чарлстън, болница, Бостън, опит за блъскане с кола на паркинга на летището, друга експлозия в Силвър Спрингс, отново болница и вкъщи.
— Не забравяй Рийс. И той й подейства травмиращо — обади се Кийра от вратата, където чакаше Дилън да свърши обобщението си.
— Той по-скоро беше предизвикателство, отколкото травмиращо преживяване — уточни Кейт. После разказа за случката с Рийс.
— Защо не извика полиция? — попита Дилън.
— Какво можеше да направи полицията? Той не заплаши нито мен, нито Изабел или Кийра — обясни тя. — Не могат да арестуват човек само защото е противен или зловещ.
— Докосна ли те? — попита тихо Дилън.
Тя поклати глава, но веднага се опроверга.
