— Чу ли? — прошепна той. — Според ченгетата мишената била художничката, но бомбата избухнала предварително. Чух един пожарникар да казва, че била прекалено мощна, но не съм сигурен какво значи това, а не посмях да питам, защото щяха да разберат, че ги подслушвам.
Двамата мъже не можаха да стигнат до затрупаната жена, затова повикаха помощ. Четирима силни полицаи успяха да повдигнат огромния разцепен ствол. След минута махнаха и тежките клони и отстъпиха място на санитарите. И двамата се удивиха, че жената няма счупени кости. За всеки случай й сложиха шини и внимателно я преместиха на носилката.
Кейт бавно започна да се осъзнава. С мъка отвори очи. Със замъглен поглед видя трима мъже, надвесени над нея.
Имаше чувството, че е в хамак и вятърът я бута във всички посоки. Отново затвори очи и се опита да пребори гаденето, докато я носеха надолу по хълма. Подуши, че нещо гори.
Нейт крачеше до нея.
— Ще се оправи ли? — попита той.
— Би трябвало — отвърна Райли.
— Докторите ще кажат — обади се Джордж.
— Тя може ли да говори?
— Вие кой сте? — попита Джордж.
— Детектив Нейт Халинджър. Може ли да говори? — повтори той.
— Има цицина като бейзболна топка на тила — отвърна Райли.
Другият санитар кимаше, но Нейт забеляза, че вниманието му е насочено към пациентката.
— Сигурно има сътресение на мозъка — каза той.
— Аха — кимна Нейт. — Но може ли да говори? — попита той с надеждата, че третия път двамата мъже ще отстъпят. — Казала ли е нещо?
— Не, още не е на себе си — отвърна Райли.
Мъглата в главата на Кейт започваше да се разсейва и тя почти изпита съжаление към себе си. Имаше чувството, че някой я е халосал по тила и опита да вдигне ръка, за да провери.
— Тя може да говори — прошепна с несигурен глас Кейт. — Може и да ходи.
Нейт се усмихна. Жената беше умница. Това му хареса.
— Можете ли да ми кажете името си?
Тя не посмя да кимне. Всяко движение засилваше болката в главата й. Аспирин, помисли си. Един аспирин щеше да свърши работа.
— Кейт Макена — каза тя. — Какво се е случило?
— Експлозия.
Тя се намръщи.
— Не помня експлозия. Някой ранен ли е?
— Вие — отвърна Райли.
— Аз съм добре. Оставете ме да сляза.
Не обърнаха внимание на думите й. Тя пак попита дали има ранени и Джордж отвърна:
— Само няколко драскотини и синини.
— Ще ми дадете ли един аспирин?
— Имате ужасно главоболие, нали? — попита Джордж. — Не можем да ви дадем нищо засега. Когато ви закараме в болницата…
— Няма нужда да ходя в болница.
— Определено днес не сте били в списъка му — отбеляза Райли.
Тя го погледна недоумяващо.
— Моля?
— Ако бяхте в шатрата, щяхте да сте мъртва — обясни той.
Стигнаха до подножието на хълма и изчакаха един полицай да им отвори линейката.
— Ще дойда с нея до болницата — каза Нейт.
— Мисля, че няма проблем. Жизнените й показатели са добри.
Нейт подсвирна на полицая, за да привлече вниманието му, посочи линейката и се качи.
— Няма нужда да ме карате до болницата. Вече съм добре — настоя Кейт. — Колата ми е тук… някъде.
— Не трябва да шофирате в това състояние — каза Джордж.
— Шофьорската ми книжка е в колата, а чантата ми и… Тя осъзна, че говори неща, които не са важни, и млъкна.
— Дали ще можете да отговорите на няколко въпроса? — попита Нейт.
Гласът му й хареса.
— Разбира се.
— Кажете ми какво се случи.
Тя въздъхна.
— Не знам какво се е случило. — Защо не можеше да си спомни. Какво й имаше? Може би когато главоболието й минеше, щеше да се сети.
— Забелязахте ли някой странен на вид… някой, който не е бил на мястото си?
Тя затвори очи.
— Не… Съжалявам. Може би ще си спомня по-късно.
Знаеше, че това положение не му харесва.
— И никой не е бил ранен? — попита отново тя.
Той я увери.
— Сервитьорите и хората от кетъринга са били в сградата, за да подготвят подносите с храната. Собственикът на имота е бил в лимузина на път към хотела на художничката. Шатрата е била празна.
— Слава богу — прошепна тя.
— Ако беше станало по-късно, щеше да бъде истинска касапница — каза Джордж.
Детективът седеше срещу й, сложил ръце на коленете си и сплел пръсти. Погледна я настойчиво и се приведе леко към нея.
— Опитай да помислиш, Кейт. Не забеляза ли нещо необичайно?
Тонът му разсея мъглата в главата й.
— Според вас не е било случаен инцидент, така ли?
— Не изключваме никоя възможност.
— Не може ли да е гръмнал някой климатик? — попита тя. — Навсякъде имаше кабели. Може някой да не е издържал на натоварването… — Тя млъкна и поклати глава. — Не е възможно да е това, така ли?
— И сто климатика не биха могли да причинят такива поражения.
Райли се наведе към Кейт и отново провери кръвното й. Усмихна се и пусна ръката й.
— Как е тя? попита Нейт.
— Стойностите са добри.
— Главата ми е по-добре — каза Кейт. Беше лъжа, но искаше да се прибере вкъщи.
— Въпреки това трябва да ви прегледат в болницата — настоя Джордж.
Халинджър затвори тефтера си и я огледа продължително. Осъзна, че я гледа втренчено и отмести поглед.
— Онова старо дърво е спасило живота ви. Ако не сте били зад него, нямаше да оживеете. Всъщност какво правехте там? На такова разстояние от шатрата и сградата?
Тя завъртя глава и примигна от болка. Определено се нуждаеше от аспирин.
— Отидох да се разтъпча. Не лъжеше, наистина се беше разтъпкала. Просто не искаше да обяснява защо.
— В тази жега? Аз бих тръгнал към сградата или нагоре към къщата, или дори в шатрата до някой от климатиците.
— Вие да — съгласи се тя. — Но аз не. Отидох да се разтъпча. Горещината не ми пречи. — Добре, това си беше лъжа, но малка и можеше да я преживее.
— Сама ли бяхте?
