— Не съм мислил но този начин за младите хора — каза Уитерспоон. — Впрочем, никога не съм считал младежта за оформяща света.
— Трябваше да я видите в униформа в последната война, когато тя се бореше, опряла гръб в стената — каза Мейсън. — Младежта от 1929 сега е на средна възраст. Вие ще изживеете още изненади…Този млад човек започва да ме интересува. Разкажете ми повече за него.
Уитерспоон каза:
— В миналото му има една тъмна точка. Той не знае кой е.
— Искате да кажете, че не знае кой е баща му.
— Нито кой е баща му, нито коя е майка му. Жената, която Марвин Адамс — така се нарича той — е считал винаги за своя майка, разказа, че е бил откраднат, когато е бил на три години. Тя каза това на смъртното си легло. Естествено, това разкритие, станало преди два месена, го засегна тежко.
— Интересно — каза Мейсън, като гледаше намръщен върховете на обувките си. — Какво казва дъщеря ви за това?
— Тя казва…
От втория ред кресла се намеси женски глас:
— Може би ще оставиш дъщеря си сама да обясни, папа.
Уитерспоон обърна бързо глава. Мейсън се повдигна с небрежна грация, каквато притежават едрите мъже, които се пазят от напълняване. Топ погледна към жизнената млада дама, която коленичи на креслото и облегна ръце върху облегалката. Една книга падна шумно на пода.
— Не съм подслушвала, папа, честна дума. Но чух името на Марвин и… нека изясним веднага всичко.
Джон Уитерспоон каза:
— Не виждам защо да не говорим за това в твое присъствие, Лоиз.
Мейсън погледна последователно двамата и каза:
— Защо не? А ето че идва и моята секретарка, мис Стрийт. Може би ще отидем четиримата в салона за коктейли да изпием по чаша и да обсъдим въпросите на спокойствие. Дори и да не стигнем до споразумение, поне няма да скучаем. Струна ми се, Уитерспоон, че случаят започва да става интересен.
2
Лоиз взе от баща си инициативата за разговора.
— В края на краищата — каза тя — този проблем засяга най-много мен.
— Става дума за твоето щастие — каза баща й кратко и строго — и поради това засяга и мен.
—
Джон Уитерспоон погледна почти умолително Мейсън, след това потъна в мълчание.
— Аз съм влюбена — каза Лоиз. — И по-рано съм била влюбена, но това бяха само топли чувства. Сега обаче става дума за друго. Нищо, което ще се каже или направи, независимо кой ще го каже или направи, нямат да промени това. Папа се бои за моето щастие, загрижен е, защото не знаем някои неща за човека, за когото ще се омъжа. Неща, за които Марвин сам не знае нищо.
— Но семейството и произходът са нещо важно — изтъкна Джон Уитерспоон.
Не много енергично, отбеляза Мейсън.
Лоиз не обърна внимание на забележката. Тя беше елегантно, темпераментно момиче с проницателни очи и резки движения.
— Преди около пет години — каза тя — Марвин и неговата майка, Сара Адамс, са дошли да живеят тук, в Ел Темпо. Сара била вдовица с малко състояние. Изпратила Марвин на училище. Запознах се с него в горните класове, както обикновено се запознават младежите. След това двамата постъпихме в един и същи колеж. През зимните ваканции се срещахме отново в къщи и…
Тя погледна най-напред двамата мъже, като че ли се съмняваше, че те са разбрали мисълта й, и след това насочи погледа си към Дела Стрийт.
Дела кимна.
— Баща ми — продължи тя — съвсем оглупява, щом стане дума за „семейство“. Той е изследвал родословното ни дърво столетия назад. Поиска да узнае нещо и за родителите на Марвин, но се затрудни. Мисис Адамс беше много затворена. Тя беше дошла в Ред Ривър, защото имаше болни дробове и се надяваше да се излекува. Но това не й помота. Малко преди да умре тя призна, че с мъжа си са откраднали малкия Марвин, когато бил на три години, за да искат откуп. Но не получили нищо и тъй като почвата под краката им се нажежила, напуснали местожителството си и се преселили на запад. Привързали се към детето и решили да го задържат и отгледат. Хорас Адамс умрял, когато Марвин бил на около четири години. А мисис Адамс умря без да каже никому кой е в действителност Марвин. Тя обясни само, че той е от добро семейство, дете на богати родители, И нищо повече. От нейните оскъдни сведения Марвин направи заключение, че отвличането му е станало някъде на изток. Мисис Адамс беше казала, че родителите му са починали.
— Това обявено ли е публично? — попита Мейсън. — Дадени ли са показания пред съответните учреждения?
— Не — отвърна Уитерспоон — никой, освен Марвин, Лоиз и аз, не знае за това.
— Вие вдовец ли сте? — попита го Мейсън. Той кимна.
— И какво желаете от мен?
Уитерспоон отново изглеждаше по-несигурен, отколкото трябваше да се очаква.
— Бих желал да установите кои са били родителите на Марвин. А също така възможно повече неща за него.
— И с каква цел, всъщност? — понита Лоиз.
— Защото искам да знам кой е той.
Тя насочи поглед към баща си.
— Марвин сам иска да знае това — каза тя. — За мен обаче, папа, е все едно дали баща му е бил работник или министър, или какъвто и да било. Аз ще се омъжа за него.
Джон Уитерспоон се поклони, като че ли с това изразяваше мълчаливото си съгласие.
— Е, добре, щом толкова държиш на това, мило дете — каза той.
Лоиз погледна часовника си, усмихна се на Мейсън и каза:
— Сега обаче имам среша — искаме да яздим на лунна светлина през полето. Не ни чакай, папа, и не се притеснявай.
Тя стана, подаде ръка на Мейсън и му каза:
— Правете спокойно това, което иска от вас татко. Така той ще се чувства по-добре, а за моето решение това няма абсолютно никакво значение.
След това тя погледна към Дела Стрийт и навярно изразът на лицето й я накара да погледне още веднъж Мейсън. Усмихна се, протегна ръка към Дела, каза „довиждане“ и вече беше излязла.
Когато тя си отиде, Уитерспоон се настани удобно с физиономия на човек, който знае, че най-после ще може да говори както му е удобно.
— Историята, която разказа Сара Адамс, беше донякъде приятна — каза той. — Но по този начин тя искаше да предотврати всякакви проучвания от моя страна. Това беше преди два месеца. Лоиз и Марвин вече се обичаха. За една майка на смъртно легло това беше тежка жертва… Умирайки, тя се лиши от любовта и уважението на сина си, за да му осигури бъдещото щастие в живота. Но нейното признание не отговаряше на истината.
Мейсън повдигна вежди.
— Просто то беше измислено — допълни Уитерспоон.
— И каква е причината за това? — попита Мейсън.
— Вече натоварих детективи да направят проучване — каза Уитерспоон. — Те установиха, че Марвин Адамс е роден като син на Сара и Хорас Лег Адамс. Актът за раждане е регистриран съвсем законно. Няма никакви сведения, че по времето, което споменава Сара Адамс във фалшивото си признание, е извършено неразкрито отвличане на дете в страната.
— Защо тогава е трябвало да прави това признание?
