Ърл Стенли Гарднър
Случаят с непорочната скитница
ГЛАВА ПЪРВА
Дела Стрийт, доверената секретарката Пери Мейсън, каза:
— Джон Адисън на телефона, шефе. Толкова е развълнуван, че едва се разбира какво говори.
— Джон Рейсър Адисън?
— Да. Собственикът на универсалния магазин. Имам чувството, че всеки момент ще избухне на другия край на телефона.
Мейсън кимна към апарата и каза:
— Кажи на Гърти да ни свърже — и вдигна слушалката от бюрото си.
Свързващият сигнал беше последван от монотонния глас на Адисън:
— Ало, ало. Ало, Мейсън? За Бога дайте ми Мейсън! Свържете ме. Изключително важно е. Свържете ме с него! Мейсън, Мейсън. Къде, по дяволите е Мейсън?
Адвокатът прекъсна монолога:
— Добро утро, господин Адисън.
— Мейсън?
— Да.
— Слава Богу! Помислих си, че никога няма да ме свържат. Твърде много проклети секретарки, телефонистки и какво ли още не! Прекалено много формалности. Имам нещо важно. Не мога да чакам цял ден. Опитвам се да се свържа от…
— Щом е важно — каза Мейсън, — по-добре ми кажи за какво става дума и се оплаквай от телефоните по-късно.
— Мейсън, искам да ти задам един въпрос.
— Слушам те.
— Не искам да ми се смееш.
— Добре.
— И — по дяволите, не искам да си мислиш, че съм се забъркал с „неподходящи“ жени. Не съм. Става въпрос за едно хубаво момиче, едно сладко малко същество, чисто и свежо…
— Какъв е въпросът? — прекъсна го Мейсън.
— Мейсън, може ли една девица да бъде обвинена в скитничество и арестувана?
— Ами — каза Мейсън усмихвайки се по телефона, — това ми напомня онази рецепта за заешкия пай.
— Не, не, говоря сериозно. Не се шегувам. Съвсем сериозно, арестували са едно сладко, младо момиче. Истинско безобразие! Обвинена в скитничество. Какво, по дяволите, означава това? Мислех, че този израз се отнася само за…
— В този щат — каза Мейсън, — изразът „скитник“ се използва за всеки, който не може да бъде заведен под някаква друга графа. Скитник може да бъде някой, който подслушва. Някой, който се шляе по улиците късно през нощта без някаква видима причина или служебно задължение. Скитник може да бъде някой, който се е приютил в нечий хамбар, барака, беседка или някакво друго помещение без позволение на собственика. Човек, който…
— Добре, но те са арестували и обвинили това момиче в скитничество и това е абсолютно безобразие! — каза Адисън. — Мисълта, че е обвинено в скитничество, ме поболява. Ти знаеш как да се справяш с тези неща, Мейсън. Изкарай я. Захвани се с това. Изпрати ми сметката.
— Как се казва момичето?
— Вероника Дейл.
— Къде е тя сега?
— В градския затвор.
— Знаеш ли нещо за нея?
— Знам, че не е скитница. Тя е добро момиче.
— Знаеш ли как изглежда?
— Разбира се, че знам как изглежда. Тя е добро, изтънчено младо момиче с платиненоруса коса като ореол, нежна, гладка кожа, хубаво тяло — по дяволите, Мейсън, разбираш ме, нали? Набива се на очи. Простички, евтини дрешки, но прилични. Съвсем прилични! Тя беше регистрирана в хотел „Рокауей“, а полицията я арестувала и обвинила в скитничество. Истинско безобразие. Искам я на свобода!
— Мога ли да използвам името ти, за да…?
— Мили Боже, НЕ! Не ме забърквай в това. Представи се като неин адвокат. Просто отиди и й кажи, че си неин адвокат. Това е всичко. Погрижи се за това.
— Как да се погрижа?
— Както искаш. Само не я карай да се признава за виновна. Плати гаранция. Поискай да се заведе дело. Вдигни ги във въздуха, Мейсън. Знам, че не си губиш времето с такива дреболии, но раздуй този случай. Изпрати ми сметката, но се заеми с работата бързо. В този случай се иска бързина. Дай всичко от себе си. Законодателство и чудо! Всяка сутрин четеш за десетки престъпления, извършени през нощта. А полицията арестува сладки, малки момичета и ги обвинява в скитничество. По дяволите, Мейсън, недей само да стоиш и да приказваш. Чака те работа! Върви в затвора и изкарай момичето оттам!
— Не исках да те прекъсна, като поставя слушалката, господин Адисън — каза сухо Мейсън.
— Не ме прекъсваш — извика Адисън. — Опитвам се да задействам нещата! Искам някой да се заеме с тази работа. Искам…
— Именно — прекъсна Го Мейсън. — Довиждане, господин Адисън.
Той свали слушалката и се усмихна на Дела Стрийт.
— Сега ще прекъсна сутрешната работа, Дела, за да скоча в такси, да се втурна към затвора, за да отърва една скитница, която е обвинена в… не, искам да кажа една девица, която е обвинена в скитничество.
— Внимавайте с думите — засмя се Дела Стрийт. — Начинът, по който ще го кажете, може да се окаже фатален.
— Май че си права — съгласи се Мейсън.
ГЛАВА ВТОРА
Полицейският инспектор доведе Вероника Дейл в стаята за посетители.
Мейсън я погледна любопитно.
Той видя една млада жена, която изглеждаше невинна като дете, платиненоруса с открито лице, големи сини очи, слаба, с чиста кожа и хубаво тяло. Мислите й, ако изобщо имаше такива, не бяха изписани на лицето или очите й. Кукленската й красота можеше да се стори на някои мъже като непорочна невинност, но някой полицай на нощен патрул е можел лесно да вземе внушителния й вид за внимателно замислена примамка за мъже. Едно нещо беше сигурно, това момиче не можеше да остане незабелязано. На възраст тя изглеждаше между седемнадесет и двадесет и пет.
— Здравейте — каза тя. Беше непринудено дружелюбна като кутре.
— Добро утро — каза Мейсън. — Аз съм Пери Мейсън, адвокат. Тук съм, за да ви представлявам.
— Колко хубаво. Как разбрахте, че съм тук?
— Един приятел ми каза.
— Ваш приятел? — попита тя.
— По-скоро ваш приятел.
Тя поклати глава:
— Нямам никакви приятели в този град. — След това прибави небрежно:
— Не съм била тук достатъчно дълго.
— Аз ще ви измъкна оттук. Ще ми кажете ли какво се случи?
Тя каза:
— Бях регистрирана в хотел „Рокауей“. Излязох да се поразходя. Вървях по улицата известно време. След това тръгнах обратно. Нямах какво да правя и тогава се приближи към мен един човек и ме попита
