от Адисън и да получи две хиляди долара, ще държи Адисън по някакъв начин. Мисля, че всичко това е опит за изнудване.
— Това ми изглежда налудничаво — каза Холкомб.
— Ами в края на краищата — му каза Мейсън, — този човек постоянно лъже за чека. Или е фалшификация или изнудване.
Сержант Холкомб каза:
— Дяволски начин да се справиш с изнудвач. Не ми харесва.
— Не ми пука дали ти харесва или не — каза Мейсън раздразнено. — Разкарваш ме до тук, защото вярваш на думите на някакъв мошеник. Той има досие с дължината на ръката ти. Признава си, че историята, която ми разказа за чека, който уж съм му дал е лъжа. И на сцената се появявам аз.
Мейсън бутна стола си назад.
Хансел вдигна поглед, който беше наситен с омраза.
— Много си умен, господин Пери Мейсън — каза той жлъчно, — и ще оплакваш деня, в който си се опитал да скроиш всичко това!
— Аз ли кроя нещо? — попита Мейсън с ръка на бравата.
— Знаеш, че е така.
— Но — каза Мейсън, — аз си мислех, че ти току-що каза на сержант Холкомб, че твоите сделки са с Адисън, а че твоят разказ за мен е бил измислица.
Хансел не продума.
— Ако искаш да получиш каквото и да е изказване от Адисън — каза Мейсън, — най-добре е да говориш с него преди този човек да е разговарял с него по телефона.
— Не можеш да постъпиш така с мен! — каза Хансел като се надигна от стола. — Имам право да говоря с Адисън по телефона. В края на краищата чекът е подписан от него.
Мейсън каза:
— Доколкото разбрах подписът на чека е копиран.
Сержант Холкомб каза:
— Не ми харесва.
— Дори и да предположим, че подозренията ти са верни — каза Мейсън, — доколкото знам полицейския участък не гори от желание да оставя изнудвачи да се разхождат на свобода и да се опитват да практикуват върху известни бизнесмени.
— Ако беше признал всичко от начало — каза Холкомб, — щях да впримча този тип и да му направя масаж на лицето за това, което се е опитал да стори. Но така както стоят нещата сега, проклет да съм, ако знам какво става.
Мейсън се обърна към Хансел и каза с бащински глас:
— Какво беше, Хансел, изнудване ли?
— Върви по дяволите!
— Сержант Холкомб ще те накара да кажеш истината — предупреди Мейсън. — Той ще се добере до нея.
— Казах ти да вървиш по дяволите.
— Добре — каза Мейсън весело и се обърна към вратата.
Телефонът на бюрото на сержант Холкомб звънна. Холкомб грабна слушалката и каза:
— Ало, Холкомб на телефона… Почакай Мейсън… Хей, Мейсън…!
Мейсън, който вече беше в коридора, се обърна точно преди вратата да се затвори, хвана бравата и каза:
— Какво има, сержант?
— Нещо, което може да те заинтересува — каза Холкомб. — По дяволите. Точно така.
— Какво има? — попита Мейсън.
— Обадиха се от „Убийства“ — каза Холкомб. — Те знаеха, че съм се опитвал да се свържа с Адисън. Сега, според някакъв репортаж, който е бил предаден току-що по полицейското радио, Едгар. 3. Ферел, съдружникът на Адисън в Универсалния магазин е бил намерен мъртъв в стара изоставена фермерска къща на около двадесет мили в провинцията. Явно човекът е бил убит, застрелян от някой, който се е прикривал извън къщата и е изпратил куршум през прозореца.
Мейсън повдигна вежди и каза:
— Имате ли представа кога е било извършено убийството?
— Момент — каза Холкомб.
Той махна ръката си от слушалката и каза:
— Кога е бил застрелян?… Мислят, че във вторник вечерта…? Добре, задръжте за момент.
Широката длан на Холкомб още веднъж покри слушалката.
— Вероятно във вторник вечерта.
Мейсън кимна сериозно и погледна Хансел:
— Къде беше във вторник вечерта? — попита той. Хансел се изправи от стола.
— Боже мой, ако си мислиш, че ще ми лепнеш това… Ти мръсен, двуличен, хитър мошеник…!
— Тц-тц — каза Мейсън, — какъв език, Хансел. Разбира се, аз не знам нищо за твоето минало, но ако наистина си преживявал от изнудване бих те посъветвал да спреш и да се заемеш с нещо честно — стига, разбира се, да можеш да се отървеш от това обвинение в убийство.
— Нямам нищо общо с никакво убийство! — изкрещя Хансел. — Бях измамен и принуден да осребря фалшив чек, когато се опитвах да…
Сержант Холкомб тръшна слушалката обратно върху вилката.
Мейсън каза:
— Шокиран съм от убийството на Ферел. Не го познавах, но съм работил с Джон Рейсър Адисън от време на време. Предполагам, че той ще бъде много разстроен. Май че е най-добре да се връщам в канцеларията си.
Сержант Холкомб не даде признак, че го е чул. Той гледаше замислено Хансел:
— Знаеш ли нещо за това убийство? — попита той. Хансел едва не изкрещя, гласът му беше толкова остър от ярост и нервност.
— За Бога, нима ще позволите на това кречетало не само да слага думи в устата ви, но и мисли в главата ви? Нима ще го сторите…?
Сержант Холкомб се наведе над бюрото си, замахна силно и заби юмрука си в лицето на Хансел.
— Не позволявам на изнудвачи да ми говорят по този начин — каза той.
Мейсън тихо затвори вратата зад себе си и излезе в коридора.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Нощният пазач в универсалния магазин чакаше на входа на вратата.
Мейсън показа визитката си през дебелото стъкло.
Пазачът кимна, отвори вратата и каза:
— Госпожа Ферел ви очаква.
— И господин Адисън — каза Мейсън, усмихвайки се.
Пазачът поклати глава.
— Господин Адисън още не е тук. Полицията се нуждаеше от него.
— Нуждаеше? — попита Мейсън.
— Той трябваше да направи нещо за тях.
— Какво?
— Е, господине, предполагам, че разбирате какво се е случило. Явно е имало някаква злополука и изглежда има нещо във връзка с пистолета, което господин Адисън трябваше да обясни на полицията. Ако ме извините, мисля, че госпожа Ферел ще ви обясни подробностите.
— Да тръгваме — каза Мейсън.
Пазачът го поведе през дългите коридори от щандове покрити с плат, за да не се прашат, взе асансьора до петия етаж и тръгна към пищен апартамент с канцеларии.
