— Разбира се, че се изкушавах. Мили Боже, та и аз съм човек. Искам романтика. Искам да ми се правят предложения от остроумни хора, които правят всичко със замах, романтично. Ненавиждам скучната рутина на брака, където мъжът обезателно приема съпругата си за даденост. Моят съпруг имаше ум на счетоводител… Господи, как бих искала да говоря с „другата жена“, която е трябвало да сподели провинциалното му имение. Чудя се дали се е наложило съпругът ми да подскача наоколо като безгрижен Лотарио или пък романтичния подход е бил толкова отвратително комерсиален, колкото неговото „ухажване“ към мен.
— Искате ли цигара? — попита Мейсън.
— Не, благодаря.
За момент беше тихо. След това Лорейн Ферел каза:
— Да, като съпруга бях вярна на Едгар Ферел. Като вдовица ще бъда вярна на себе си.
— Мислите ли отново да се омъжвате? — попита Мейсън.
— Със сигурност не. За ваша лична информация, господин Мейсън, получих доста голяма доза семеен живот. Бих могла да се справя и без него известно време. Имам пари — искам да кажа, че ще имам пари. Ще имам свобода и независимост. Искам да се запозная с умни, надарени с красноречие хора. Възнамерявам да пътувам и — да бъда откровена — възнамерявам да събудя инстинкта за преследване у мъжа-хищник. След това възнамерявам да се възкача на висок стол и да гледам надолу с насмешлива толерантност към всеки, който се опита да ме свали. И, ако мога да смеся няколко метафори, когато някой приятен рицар се появи яхнал красив бял жребец и поиска да ме вземе в ръцете си и да ме отведе, няма да се съпротивлявам много, ако не ми се иска.
Лицето й имаше замечтано изражение. Очите й вдигнати някъде над главата на Мейсън съзерцаваха тавана в определено приятно очакване, като че ли тя предвкусваше преживяванията, които беше описала. За момент тя сякаш беше говорила на себе си, напълно забравила за присъствието на адвоката.
— Но — продължи тя, — няма да се омъжа за него, освен ако не притежава определено качество, което — е, трудно е да се опише, но разбрах, че големия порок на всички мъже е, че когато знаят, че могат да притежават жена, я приемат за даденост. Мъжът, който умее да ухажва жената дори и след като веднъж я е обладал, е много, много рядък индивид. Той е безценен.
— Вероятно никога няма да го намерите — каза Мейсън.
— Тогава ще се забавлявам, търсейки напразно, вместо да се омъжвам не за този, за когото трябва.
— Младостта и красотата са преходни.
— Още по-добра причина да им се наслаждаваш изцяло, докато ги имаш. Те не са по-малко преходни, когато са съчетани в светите връзки на брака. Как стигна разговора до тази тема?
— Аз просто задавах въпроси.
— Лични и прями въпроси.
— Темата е лична и пряма.
— Добре, хайде да поговорим за убийството.
— Не беше ли самоубийство? — попита Мейсън.
— Очевидно не. Било е убийство. Полицията е пресъздала престъплението. Нямало е електричество в провинциалния дом. Едгар е използвал маслени лампи на долния етаж. Имал е газова лампа, която е използвал като е ходил на горния етаж.
— Току-що е бил напълнил лампата. Отишъл е горе до спалнята, където си е бил оставил куфара. Щорите са били спуснати на долния етаж, но е нямало щори на прозореца на спалнята. Той влязъл в стаята с лампата. Някой, който го е чакал долу с кола, се е прицелил внимателно с 38 калибров револвер и го е застрелял. Като възпроизведе посоката на изстрела според дупката в прозореца и височината, на която трябва да е била главата на Едгар над пода, полицията получава точното положение на убиеца непосредствено по следите от автомобил, които са останали в калта. Още повече, че не е валяло от понеделник вечер.
— Сама ли е изгаснала газовата лампа? — попита Мейсън.
Тя се намръщи.
— Не, трябва да е била изгасена. Беше почти пълна. Но това е единствения начин, по който може да се е случило, имам пред вид убийството. Убиецът не би могъл да види нещо в стаята нито през деня, нито през нощта, освен ако Едгар не е стоял там със светната лампа.
— Вие нямахте представа, че съпругът ви притежава този имот?
— Никаква. Когато разбрах, изобщо не можах да повярвам. Това просто доказва, че дори и такъв заклет мухльо като Едгар Ферел има прикрит мъжки инстинкт.
— Мислите ли, че е било любовно гнездо?
Тя го погледна и се засмя.
— Някакви доказателства? — попита Мейсън.
— Полицията търси доказателства. Навсякъде са открили отпечатъци, очевидно женски.
— Имате ли представа коя е била жената?
Тя поклати глава:
— В неведение съм. Имам чувството, че е някоя служителка от магазина. Казах на полицията, че ако вземат отпечатъци от всички служителки, ще открият човека, когото търсят.
— Какво ви кара да мислите така?
— Познавам Едгар. Едгар не би могъл да се заиграва наляво и надясно. Липсвала му е инициатива и смелост. Би изглеждал непохватен като стар вкостенял кон, който се опитва да подскача на пасбището през пролетта. Трябва да е било някое маце от магазина, което е видяло възможността да се промъкне зад бойното поле, когато никой не го наблюдава.
Мейсън се загледа във върха на цигарата си:
— Искате да кажете, че тя се е влюбила в съпруга ви?
Смехът на Лорейн Ферел беше плътен и гърлен:
— Господин Мейсън, моля ви!
— Тогава какво е искала?
— Какво си мислите, че е искала? Същото, което и аз исках. Пари.
Мейсън каза:
— В такъв случай тя не би продължила да работи в магазина.
— Прав сте, господин Мейсън, напълно сте прав.
Усмивката й беше блажена.
— Тогава — продължи тя, — можем да улесним издирването и да ускорим цялата работа. Мисля, че полицията трябва просто да търси красива, привлекателна, млада жена, която да е работила тук и да е напуснала работа.
— Вярвам, че обичайната процедура е осигуряването на апартамент за младата жена, нали така? — попита Мейсън.
Тя каза престорено свенливо:
— Не бих могла да кажа.
— Не би могло да се очаква от млада жена, без значение колко амбициозна и добре заплатена е тя, да отиде да живее в някаква стара фермерска къща, където няма никакви удобства, няма електричество.
Тя се намръщи:
— Точно така.
Мейсън каза:
— Хайде да проследим мисълта до логичния извод. След като никоя млада жена не би живяла там, то трябва да е било сборно място.
Лорейн Ферел смръщи вежди. Тя каза:
— Прекалено логично подхождате, господин Мейсън, и — дявол да го вземе — прав сте. Прилича на афера с омъжена жена, някоя, която е можела да се измъква само от време на време, някоя, която не би могла да си позволи да бъде видяна в града. Така трябва да е било.
— И така — каза Мейсън, — имаме една странна смесица от противоречиви догадки.
Лорейн Ферел кръстоса крака, обгърна коляното си с ръце, загледа замислено шарките на килима и
