Мейсън каза:
— Аз й се отзовах на помощ. Платих гаранция. Направих така, че случаят да отпадне.
— Кога?
— На следващата сутрин.
— И след това?
— След това майка й, Лора Мейл Дейл, ми се обади и ми остави фалшив адрес.
— Какво искаше?
— Да ми плати сметката.
— Направи ли го?
— Да.
— Колко?
Мейсън се усмихна:
— Сто и петдесет долара.
— Добра сделка?
— Продажба преди инвентаризацията — каза Мейсън.
— И предполагам, че Адисън плати още петстотин долара.
— Казах ти — каза Мейсън, — да слушаш много внимателно какво говоря, за да знаеш какво не съм казал.
— О, о — отбеляза Дрейк.
— Майката — каза Мейсън — е от среднозападно градче, вероятно на петдесет мили от Индианаполис. Там има ресторант. Много е разтревожена за авантюрата на дъщеря си в големия, зъл свят. Дъщерята няма представа, че майка й е тук. Майката не иска тя да знае. Иска да я държи под око, да види дали ще намери работа или ще започне да лудува.
— Да лудува? — попита Дрейк, подхилвайки се.
— Да — каза Мейсън.
Усмивката на Дрейк изведнъж увехна:
— Ако посадиш всичко това в подходяща почва, ще получиш страхотна реколта — каза той.
— Златна жътва — му отвърна Мейсън. Дрейк изведнъж се изпъна като струна в стола.
— Сега — продължи Мейсън, — искам да отидеш да се видиш с Джон Адисън преди полицията да го арестува. Той знае, че ти работиш за мен. Накарай го да се обади на Вероника и да й каже да тръгне с теб.
— След това?
— След това я заведи в апартамента на Дела. Дела ще се погрижи оттам нататък.
— Защо ти не отидеш при Адисън? — попита Дрейк. Мейсън каза:
— Възможно е да не мога да върша каквото си поискам оттук нататък, Пол.
И излезе, докато Дрейк все още мислеше върху това.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мейсън влезе в личния си кабинет и откри лейтенант Траг излегнал се удобно в стола за клиенти.
— Здрасти, Траг. Как се озова тук?
— Той просто си влезе — каза ядосано Дела Стрийт. Мейсън помръкна:
— Имам приемна, както знаеш, Траг.
— Разбира се, че знам. И ако бях изчакал в приемната и ти се беше вмъкнал през онази врата, Дела Стрийт щеше да те предупреди и ти щеше да се измъкнеш.
Мейсън каза изморено:
— Имам куп срещи днес, така че се надявам, че ще бъдеш максимално кратък, лейтенант. Предполагам, че полицията се мисли за специална класа, която няма нужда да се представя по обичайния начин.
— Не обичаме да чакаме в канцелариите на хората — каза Траг с усмивка. — Това ни губи времето и кара хората в тези канцеларии да се чувстват като висшестоящи.
— Което вие не желаете?
— Ние искаме да ги държим в напрежение. Разбираш от психология, Мейсън, защо да ти губя времето?
— Какво искаш, Траг?
— Разбирам, че си имал спречкване със сержант Холкомб.
— Аз ли? — попита Мейсън като повдигна вежди. — Това е ново за мен.
— За Холкомб, обаче, не е.
— Не знам какво си е помислил Холкомб. Аз си мислех, че му помагам.
Той каза:
— Вбесил си Хансел.
— Каква трагедия — каза Мейсън.
— Не е трябвало да правиш това, Мейсън. Когато Хансел се е вбесил, е решил да си признае всичко.
— Така ли?
— Точно така.
— Предполагам — каза Мейсън, — че сержант Холкомб е имал такова голямо желание да ме залови, че е обещал на Хансел да го предпази от всичко, освен от убийство, ако Хансел му даде нещо, което би ме натопило.
— Не знам какво му е казал Холкомб — отвърна лейтенант Траг. — Знам, че искат да го видят в дирекцията.
— Кой?
— Няколко души.
— За какво?
— За едно нещо — каза Траг. — Искат да те попитат за една фалшификация.
— Каква фалшификация?
— Чекът, който Хансел е представил в банката.
— Фалшив е бил, нали?
— Банката така казва.
— Е и?
— Хансел казва, че ти си го подправил.
— Аз ли?
— Точно така.
— Е, това вече е нещо! — каза Мейсън.
— Наистина — отвърна сухо Траг.
Мейсън фиксира лейтенанта за момент и каза:
— Все още ли си в отдел „Убийства“, лейтенант?
— Да.
— Тогава как е станало така, че лейтенант, който работи в „Убийства“ е дошъл тук, за да ми поднесе официална покана да отида до полицейското управление заради обвинение във фалшификация?
— Работим заедно върху случая — каза Траг.
— Вие с Холкомб ли?
— Точно така.
— Холкомб също работеше в „Убийства“.
— Вече не работи. Понякога помага, но сега се занимава с общи работи. Вземи си шапката, Мейсън и да се поразтъпчем.
— Да предположим, че предпочета да не се разтъпквам.
— Това може да се окаже твърде зле за теб.
— Това заплаха ли е?
— И още как — каза Траг. — Виж какво, Мейсън, опитах с добро. Имаме доказателства срещу теб по
