— Шефе, сержант Холкомб не получи ли обаждане по телефона?
Мейсън беше отишъл до бюрото си, беше го отворил и бързо издърпваше някакви хартии от личната си папка. Той спря изведнъж, внезапно погледна Дела Стрийт с недоумение.
— Получи ли? — попита тя.
— По дяволите, да!
Дела Стрийт каза:
— Работих колкото се може по-бързо. Обадиха му се от банката, за да му кажат, че са направили ужасна грешка като са обвинили Ерик Хансел във фалшификация и че е вярно, че подписа е бил повторен, но Джон Рейсър Адисън го признава за свой. Той е написал чека първо с молив и след като си помислил, че подпис с молив не би бил уважен от банката, го повторил с индийско мастило и го изпратил до този кабинет, за да бъде предаден на Хансел.
Мейсън спря за момент, докато асимилира информацията, след това остави хартиите обратно в чекмеджето, заобиколи бюрото и прегърна Дела Стрийт.
— Как измисли това? — попита той.
Той я държеше толкова близко, че гласът й беше приглушен.
— Елементарно, скъпи ми Уотсън. Всички бяха толкова заети с убийството, че бяха забравили, че Адисън всъщност не се е отричал от чека. Така че веднага щом лейтенант Траг напусна кабинета, аз се свързах с Адисън и му казах да се обади на банката и да им каже, че току-що е научил, че Хансел е бил арестуван за представяне на фалшив чек, че чекът изобщо не е бил фалшив, а е бил напълно оригинален, че подписът е бил негов. Казах му, че това обаждане ще му струва две хиляди долара за един изнудвач, но че ако не се обади, ще намери адвоката си в затвора и на сметката му ще има много повече от две хиляди долара.
Мейсън пусна Дела Стрийт, отиде до бюрото си, седна в стола, отметна назад глава и се разсмя.
— Добре ли се справих? — попита тя.
— Добре ли? — каза Мейсън. — Справи се прекрасно! Само дето си нарушила половин дузина точки от Наказателния кодекс.
— Е и?
— Ще те арестуват като нищо, ако някога разберат за твоето обаждане.
Тя каза:
— Добре. Нека се опитат да разберат. Знаех, че поемам риск, но едно момиче, което не поема рискове от време навреме е безполезно. И освен това, имам най-умния адвокат в града на своя страна.
— Адвокатът — каза Мейсън, — не струва нищо без секретарката си. За Бога, Дела! Нищо чудно, че Холкомб изглеждаше като че ли беше глътнал прекалено много тютюн! Повишавана ли ти е заплатата скоро?
— Да.
— Добре, отново ще получиш повишение — каза Мейсън. — Ставаш все по-добра и по-добра. А сега имам и друга работа. Отиди в апартамента си. Чакай ме там. Пол ще доведе Вероника Дейл там. Намери някое място, където да я държиш в прикритие. Ще дойда веднага, щом успея да се измъкна, но може и да закъснея. Тръгвай, Дела, и да се надяваме на късмет. Ще ни е много необходим.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Пери Мейсън почука нежно на вратата на апартамента на Дела Стрийт.
Тя отвори съвсем леко, видя кой беше, покани го да влезе и тихо затвори след него.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Тя се намира в апартамент 13-В.
— Създава ли неприятности?
— Сладка е като агънце.
— Тук ли я държа известно време?
— Да. Но само за известно време. Страхувах се, че може да я потърсят тук. Имах и още един посетител.
— Кой?
— Лорейн Ферел.
— Какво? — попита Мейсън. Тя кимна.
— Как така? — попита Мейсън.
— Търсеше вас. Не беше се успокоила в канцеларията, затова дойде тук. Това стана, когато очаквах Вероника и Дрейк, затова се отървах от нея набързо. Тя е неспокойна, иска да те види, казва, че е ужасно важно. Шефе, ще ви кажа нещо за тази жена. Влюбена е в Джон Адисън.
— Не!
— Със сигурност.
— Не го показа, когато разговарях с нея и с Адисън.
— Искате да кажете, че вие не сте го забелязал. Само една жена може да забележи подобни неща.
— По дяволите, Дела, това усложнява нещата. Ако тя разбере за Вероника, може да ревнува.
— Мисля, че знае и мисля, че ревнува.
— А Джон Адисън? — попита Мейсън. — Той влюбен ли е в Лорейн?
— Не знам за него — каза тя, — но мога да ви кажа със сигурност, че тя е влюбена в него.
Мейсън седна на ръба на масата, като заклати единия си крак и сбръчка челото си.
— Това ще усложни нещата. А Вероника?
— Тя си е същата. Адисън й казал, че трябва да тръгне с Дрейк и тя го последвала като сладко, малко агънце. Без въпроси, само подчинение. Дойде тук и аз й казах, че й търся апартамент и че когато намеря, тя ще трябва да стои в него без да се свързва с когото и да било.
— Даде ли някакви обяснения?
— Не беше необходимо. Тя беше напълно смирена. Шефе, една жена не би могла да бъде чак толкова зелена.
— Тя мисли ли, че това има нещо общо с убийството?
— Тя явно изобщо не мисли и толкова — каза Дела Стрийт. — Това просто не е логично. Момиче с такава външност трябва да е имало мъже, които да са се опитвали да я свалят. Тя би трябвало да знае как стоят нещата. Ако богат собственик на универсален магазин я качи в колата си, наеме й стая в хотел, след това й намери работа и изведнъж я извика от работа и я изпраща в апартамент, където, тя трябва да е изолирана и потайна — по дяволите, шефе, дори и едно младо, невинно момиче би се възпротивило на това.
— Никакви признаци на съпротивление?
— Само сладка невинност — каза Дела Стрийт, — фабрикувана невинност с кръгли очи.
— Изкараха ли я от хотел „Рокауей“?
— Да. Очевидно полицията не е започнала да я търси. Хората на Дрейк се уверили, че мястото не е било наблюдавано, след което я пуснали да влезе, да си плати сметката, да вземе малката си чанта и да напусне хотела.
— Не е ли натрупала още багаж?
— Очевидно не. Повечето жени в подобни ситуации биха накарали Адисън да одобри някоя кредитна сметка и биха си набавили дрехи. Това момиче ми прилича на изпечена пътничка. Това, което тя може да направи с няколкото нещица, които има в онова малко куфарче е просто изумително. Разбира се, дрехите й са леки и се опаковат лесно. Шефе, казвам ви, че има нещо нередно около това момиче.
— Добре — каза Мейсън, — ще отида да я огледам и то добре. Апартамент 13-Б?
— Точно така.
— Колко дълго можем да го задържим?
— Една седмица. Момичето, което го дава под наем е в Солт Лейк. Обадих й се и й обясних отчасти обстоятелствата. Казах й, че просто се налага да вземем апартамента за едно момиче и че ще плащаме по двадесет долара на ден и ще възстановим всички повреди. Тя подскочи при възможността.
— Добре — каза Мейсън. — Ще отида да видя как се справя Вероника в новото си жилище. Мислиш ли,
