— Моля ви не вдигайте толкова шум. Ето ви резервния ключ.
В ключалката беше поставен ключ. Лейтенант Траг и сержант Холкомб влязоха в стаята.
— Я виж ти — каза Траг, — да не би да прекъсваме разговор на четири очи?
— Прекъсвате — му каза Мейсън. Холкомб каза:
— Мисля, че го заловихме, лейтенант. Обработва свидетел.
— Не знам — каза Мейсън. — Поразтревожихме Траг. Той няма да знае точно какво ни е казала Вероника и ще знае, че ние сме го записали.
— Той ще я помоли да му каже това, което е казала на нас.
— Пак няма да е сигурен. И когато свърши с въпросите тя ще бъде доста разтърсена освен ако не е най-изпечената лъжкиня в близките седемнадесет щата.
— Що се отнася до мен — каза Дела горчиво, — бих казала осемнадесет щата.
— Толкова ли е зле? — попита Мейсън.
Дела Стрийт блъсна яростно копчето на асансьора.
— Всички тези приказки за давещ се мотор — каза тя — наистина поставя Адисън на местопрестъплението.
Те влязоха в асансьора, качиха се два етажа нагоре и тръгнаха към апартамента на Дела Стрийт.
Дела пъхна ключа в бравата, завъртя го и когато нищо не стана, каза:
— Какво мислиш е станало с бравата ми? Аз… Тя отново разтърси ключа.
— Не мога да го завъртя — каза тя. Мейсън се опита да отключи и каза:
— За Бога, Дела, май е отключено.
Той завъртя дръжката и вратата се отвори.
— Проклета да съм — каза Дела Стрийт. — Изглежда съм тръгнала без да пусна резето. Оставила съм отключено, за да можеш да влезеш в случай, че ти извикам сам да отвориш вратата.
— Мисля, че точно така направи. Не си спомням да съм те видял да пускаш резето.
— Би трябвало. Винаги го правя.
— Трудно е да си спомниш такива рутинни неща — каза Мейсън, — но съм сигурен, че не го пусна. Това, обаче, е без значение. Проблемът сега е да се опиташ да облекчим Адисън. Нещата изглеждат доста черни. Колата му е била там вероятно точно когато е било извършено убийството. Човекът е бил убит с неговия пистолет. Има свидетел, който ще го постави на местопрестъплението точно, когато са били направени изстрелите. А сега имаме и свидетел, който ще потвърди, че изстрелите са били направени с бърза последователност. Ясно е как полицията ще построи своята теория. Адисън, убиецът, стои отвън до автомобила си. Ферел е в стаята на втория етаж. Адисън се подпира на вратата на колата или може би се навежда и се подпира върху капака. Прицелва се внимателно и дърпа спусъка, изпраща един куршум през прозореца и в мозъка на Ферел. След това спокойно се обръща, изпразва пистолета, отваря барабана, изважда патроните, поставя ги в джоба си и захвърля пистолета.
— Защо изважда патроните? — попита Дела Стрийт.
— Явно човекът, който е извършил убийството — каза Мейсън — си е помислил, че ако полицията не намери патроните, които са били в пистолета и не докаже, че оловната смес на фаталния куршум е била същата като тази на останали в пистолета, няма да може да се докаже със сигурност с кой пистолет е било извършено убийството.
— Много е странно, че човекът изхвърлил пистолета на местопрестъплението, особено след като полицията може да провери номера на пистолета и да разбере кой го е притежавал.
Мейсън каза:
— Не забравяй, че както отбеляза Адисън, пистолетът вероятно е нямало да бъде намерен, ако полицията не е претърсвала нощем с фенери и ако стоманата не е отразила светлината им. Адисън изглеждаше изненадан, че пистолетът е бил намерен. Бил е зад някакви изгладени от потока камъни, с диаметър два фута и е можел да се забележи само от едно положение. Това, че полицейския фенер го е засякъл е било късмет или може би не, в зависимост от това как гледаш на нещата.
— Не мислиш, че Адисън го е убил, нали?
Мейсън каза:
— Адисън не е такъв човек. Той е импулсивен, раздразнителен и нервен. Но е свикнал да преценява последствията.
Мейсън се настани в удобния мек фотьойл, с възглавнички и тъкмо се протягаше за цигара, когато телефонът звънна.
Дела Стрийт вдигна слушалката и каза:
— Да… ало… о, здравей, Пол… да, тук е. — Тя подаде слушалката на Мейсън и каза: — Дрейк иска да разговаря с теб.
Мейсън, хванал телефона и слушалката в една ръка се протегна за кибрит с другата, запали цигара и каза по посока на слушалката:
— Да, здравей, Пол.
Дрейк каза:
— Пери, скрий Вероника. Полицията е на път да разпита Дела. Имат информация…
— Закъсня, Пол. Вече бяха тук — каза Мейсън.
— Откриха ли нещо?
— Да, Вероника.
— Лошо! Тя ще говори.
— Точно така. Холкомб и Траг я взеха в…
— За нещо са се наежили, Пери. Възможно е да са намерили топла следа, а Холкомб не би пропуснал случая да те натопи. Пази се.
— Ще се пазя — каза Мейсън и затвори.
Дела Стрийт взе телефона от ръката му и го постави обратно върху шкафа. Мейсън каза:
— Пол Дрейк се е сетил за нещо, Дела. Каза, че Холкомб може да се опита да ме натопи. Дали някой е отворил вратата ти с резервен ключ или ти си оставила отключено, отговорът може да е един и същ. Хайде да по огледаме.
— Не си мислиш, че те…
— Биха могли да поставят подслушвателни устройства — довърши Мейсън. — Хайде да огледаме.
Той започна да наднича зад картини, над стени, да мести възглавнички. Дела се присъедини към него.
— Не мога да намеря нищо — каза след известно време Мейсън. — Все още не ми е ясно. Той обърна една от възглавниците на големия стол.
— О, о! — възкликна той. Тя се втурна към него.
— Какво има?
Под възглавницата се мъдреха шест 38 калиброви патрона.
Какво е това? — попита Дела Стрийт.
— Това — каза Мейсън — представлява прикрито доказателство.
— Сержант Холкомб ли ги е поставил тук?
— Освен ако Вероника не е седяла в този стол и не ги е пъхнала — или Лорейн Ферел. Ти каза, че тя е идвала тук.
— Да, но само за няколко минути.
— Приближавала ли се е до този стол?
— Да. Седна там за няколко секунди.
— А Вероника седна тук?
— Да.
Мейсън се намръщи, замислено.
— Какво ще правим? — попита Дела.
— Ако това е клопка трябва да се обадим в полицейския участък и да съобщим, че сме намерили тези патрони. Това ще постави сержант Холкомб на мястото. Ако не е клопка и някой е оставил доказателството тук ще трябва да се опитаме да се отървем от него без да ни хванат.
