немислими; за капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от когото на който попадне каквито гени и техни парчета попаднат — истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално — а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс — а той не се занимава с това да консултира населението.
На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството — и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни — там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият, и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (освен ако те самите нямат глупостта да дадат поводи за друго тълкуване).
Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по- малко, отколкото са били през реалното Средновековие — процентът на генетичните е малко по-висок от този преди Разделението, но процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал — дори този на авторите на генетичните модификации.
Петърчо до голяма степен е продукт на пряко въздействие на Безтелесните. Генетиката му носи базата за развитие на силно независимо мислене (идентифицирано на Академия, резултат от безотговорен експеримент на студенти по медицина отпреди Разделението) и необичайни комбинаторични способности (неидентифицирани; дължат се като база на таен експеримент отпреди Разделението с цел по-добро владеене на някои видове хазарт, и са отключени и подсилени значително от Отговорника на Ортодокс още преди раждането на Петърчо; други остатъци от аугментации пък са били подтиснати, пак от него.) Работено е с идеята, че той вероятно ще попадне на Академия, и че там ще се опитват да разберат нещата около него, и са взети мерки въздействията да са твърде фини, за да могат да се уловят на свят с развитието на Академия. Отделно се разчита на „рикошет“ на критичния му ум след сблъсъка с атеистичната Академия. Подсилената му комбинаторика с лекота го води до решения, недостъпни или неочевидни за Стандартните наоколо, но в същото време често му пречи да прецени кое е очевидното и имащото значение за околните — затова и понякога логиката му е парадоксална. Интересно е, че би бил съвършеният играч на карти, ако знаеше, че изобщо съществуват такива игри; по начало комбинаториката му е била предвидена точно за тях, и това се е запазило. Шахът, както и много други ситуации, просто са достатъчно подобни на хазарта, за да е силен в тях. В някои отношения той е що-годе нормален, но в други е като фино омесена комбинация между Айнщайн и Форест Гъмп.
Мария, майката на Христина, е по произход Аугментирана. Дъщеря е на един от Възловите отговорници. По начало тя има симпатии към Стандартните и техните нива на развитие; Академия точно пасва на тях. Също така, тя носи наследено от баща си „правдолюбство“, и е възмутена от това как Безтелесните гледат Стандартните. Осъзнала, че Аугментираните всъщност работят за Безтелесните като „овчари“, тя се отказва от механичните аугментации и се преселва на Академия. Част от генетичните обаче не е възможно да бъдат премахнати, без да бъде променена личността й — напр. компютърният талант и бунтарството. Христина ги е наследила от нея; разликата е, че майката ги мрази като част от аугментираността й — не се занимава с компютри, не иска да нарушава правилата (поне тези на Стандартните), и т.н. Запазила е и една псевдобиологична аугментация — управлението на координацията на движенията й. (Без нея тя е на практика инвалид, заради дефект в периферната нервна система; Христина го е наследила, но в много по- слаба степен, и именно на него се дължи неловкостта й. С нея обаче, ако реши да я използва в пълна степен, би могла без никаква подготовка да направи смешен кой да е шампион на Стандартни във всеки спорт, където ловкостта и координацията са решаващи — игри с топка, гимнастика, бойни изкуства… Но на практика няма случай да я е използвала над възможностите на средностатистическия човек — поне на Академия.)
В дъното на протеста на Мария е манипулиране от Безтелесните. Баща й се досеща за това, но няма доказателства. Тя също го предполага, и се досеща, че вероятната цел на нещата е появата на Христина, но не предполага какви могат да са целите по-нататък. Знае, че Безтелесните често действат по насока, но без строго определена цел, и се надява нещата да са добре за Христина. И за Петърчо, за когото тя се досеща, че вероятно също е продукт на Безтелесните — и когото обиква като свое дете.
Христина също е манипулирана от Безтелесните, в посока засилване на пакостливостта й, за да могат да бъдат прекарани с Петърчо през каквото е необходимо. Останалите черти на характера й са пряк продукт от генетичните заложби и стандартното възпитание на Академия. Далеч превъзхожда като интелект връстниците си, но като зрялост си е дете. Без пакостите нейното всекидневие е всепоглъщаща скука, затова и тя направо ги сипе. Отделно проблемите й с фината координация при целево движение я стимулират да използва ума си. Майка й е търсила лечение за нарушената й координация; получила е отговор, че тя е наследствена, нелекувана в предишните поколения заради липса на необходимост (не е била никаква пречка за Аугментирани), и че за Христина е твърде късно за лечение. Естествено, Мария веднага се е досетила, че дори това да е истината, целта е умишлено засилване на пакостливостта и ума на Христина, и че това се прави, за да бъде използвана тя от Свръзката в някой експеримент. С времето това е засилило комплексите й на тема Аугментирани.
Частичен провал на Безтелесните е Гунар Торвалдсон. Подготвян отначало като проба за хибридизация, подобно на Петърчо и Христина, той е изоставен поради промяна на плановете (преценено е, че Мидгард не е достатъчно изолиран, за да даде на този етап дивергиран тезаурус), и поради случайно отключване на гени за интелект в много по-голяма степен от очакваната. Гунар е генетичен универсален гений; уменията му в шаха с нищо не превъзхождат тези в други области, просто там си позволява да ги покаже. Още преди да е напълно пораснал, той разгадава причината за ума си и замислите на Безтелесните относно него. Решава, че няма нищо против плановете им, стига да не пречат на собствените му — а последните не са кой знае какви, тъй като е гениално скромен и почтен. Забелязал е от малък, че умът му го лишава от социалност, и е взел необходимите мерки, за да противостои на това. Разбрал, че Христина и Петърчо са на едно място, той мигновено се досеща каква е работата; посещението му на Академия е допреценка. Чувства ги като сродни души, и са му симпатични, така че с удоволствие им помага според силите си.
Отец Евлоги произхожда от Академия; любопитен факт е, че е далечен роднина на Ангел Братоев. Като млад е обходил всички светове от релейната група на Академия, и доста извън нея, в търсене на смисъл на съществуването. Накрая се е установил на Ортодокс, примамен умело от тамошния Отговорник, който оценил качествата му като личност. Личният му принос за развитието на Ортодокс в духовна насока е сравним с този на някой от Патриарсите — именно той разпространява и въвежда успешно идеята за наказанието за греха като част от същността на самия грях, и налично още приживе. (Тази идея с времето ще доведе до религиозно разцепление на Ортодокс, и привържениците й ще получат нов свят; вината за това обаче не е на отец Евлоги.) Няколко години след смъртта му е предложен за канонизиране, и след още няколко е обявен за светец-покровител на болните. През последните двайсетина години от живота си поддържа често контакти с Отговорника; по непотвърден :-) слух, точно преди смъртта му Отговорникът му е предложил безсмъртие и присъединяване към Безтелесните, но отец Евлоги е отказал.
Възловият Отговорник, дядо на Христина, е наистина на много години — роден е двайсетина години преди Разделението. Произхожда от Австралия, и (за гордост на рода ни) е нещо към една осма българин (макар и това да няма особено значение за него, нито пък за дъщеря му — и двамата не страдат от излишен
