национализъм). По начало е кариерист, но в същото време кадърен момък и сравнително добра душа. Комбинацията от тези качества успява да му издейства статут на Аугментиран, и подготовка за работа в администрацията на Възела; към четиристотин и петдесет години след Разделението става Възлов отговорник. Достигнатият висок пост донякъде засища амбициите му, и му дава възможност да засили кадърността и добротата си — и той не я пропуска. Без да е гений на доброто, той е свестен човек, макар и изпълнителен служител.
Манастирският послушник-идиот Георги (идиотизмът му, естествено, е маска) е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Тялото на Георги, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база, истинската му възраст е няколкостотин години, и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.) В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност; точно след довеждането Георги му го е разкрил.
Отец Марин носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие — към момента на историята той е на над сто и четиридесет години, и му остават още поне двадесетина. Дълголетието обаче се е съчетало при него с тежка склероза — още на деветдесет години той вече е бъркал на моменти околните хора, а по време на историята едва си спомня името си.
Както бащата на Петърчо, така и майка му са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него. Изляло се е обаче с пълна сила в брат му Христо, който въпреки тромавостта и добродушието си никак не е глупав; другите му братя му също са подобни.
Данка е класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея Рада (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.
Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца, и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.
Гърбавата, куца и кривогледа Рада е с дефект в ембрионалното развитие. Наследила е обаче и сериозно подсилен интелект, и условията й на живот са възпитали в нея железен дух. Тя непрекъснато се бори с недъзите си и жадно поглъща всичко ново; не е ясно какво точно ще стане от нея с времето, но със сигурност няма да е най-обикновена женица. Не бих се учудил към края на живота й Отговорникът на света да й предложи изпит за приемане при Безтелесните (замаскиран под някаква форма). Нито пък тя да откаже приемането, ако не бъде приет с нея и Христо — съпругът й. Какъв ще е крайният резултат… ще поживеем, ще видим.
Отец Самуил надали би могъл да се похвали с по-особено генетично наследство. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота), и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.
Подобно на него, проклетникът Ангел няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел, и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщват идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.
Световете
Световете, споменати в тази история, са описани в раздела [[2416|„Световете“]] на описанието на Резервата.
Интригата
Както в повечето случаи, когато са намесени Безтелесни, всичко е интриги в интриги и интриги върху интриги. (Поне така схващат нещата Стандартните — за Безтелесните това си е нормалната логика. Те не са виновни, че другите нямат акъл да схващат нещата автоматично.)
Като че ли най-първата като време интрига е нуждата на ръководството на Свръзката да установи по- тесни „дипломатически“ контакти с един от проектите на Предния фронт. (Целите на проекта са напълно извън възможностите за разбиране на Стандартните и Аугментираните.) Този проект обаче има изисквания за Безтелесния, с който ще контактува, а точно такъв в Свързката в момента няма.
Най-близо до идеята е един от участниците в контролните механизми на връзката. Изразено в понятия на Стандартни, той работи нещо като заместник-ръководител на ревизионно звено, и е отличен логик и математик, но буквалист и сухар. Последните две качества са нежелани от Свръзката с оглед на новата му длъжност (от другия проект нямат отношение към тях, но ръководството на Свръзката смята, че ако тези недостатъци бъдат намалени, този Безтелесен ще е по-полезен за целите им).
За да променят бъдещия „посланик“ според необходимото, ръководството на Свръзката го прекарват през някои случки. (Това е стандартен начин за взаимодействие между тях, и те не го смятат за лошо отношение.) Една от тях, насочена да намали буквализма и сухарството му, е част от основата на интригата в тази книга.
Сухарят (да го наречем така) смята Отговорника на Ортодокс за недостатъчно лоялен към Свръзката от вече много време. Точната формулировка е трудно да бъде предадена в пълнота на Стандартен език; сърцевината на идеята е, че той е „инфантилизирал“ структурата си — дал е прекалено много самостоятелност и влияние на оперативите, свързани с работата на ниво Стандартни, и по този начин е позволил всичко, свързано със Стандартните, да придобие твърде голяма тежест в личността му, и потенциално да я изкриви. Резултатът е, че според Сухаря той е допуснал да стане по-близък до Стандартните, отколкото е подходящо за целите на Свръзката, и е длъжен да отговаря за това си нарушение. Тъй като обаче няма преки доказателства, Сухарят мълчи и изчаква.
За да използват ситуацията, от ръководството на Свръзката разрешават на Отговорника на Ортодокс да привлече отец Евлоги, и да си направи експеримент по хибридизиране на тезаурусите. Те са изчислили, че тази линия на развитие на събитията в крайна сметка ще доведе до проява на „Стандартолюбството“ на Отговорника, и така ще провокира Сухаря към открито действие. Пресметнали са и че той вероятно ще загуби тази схватка, въпреки че е интелект от по-висок клас, отколкото Отговорника на Ортодокс. (Не е изключено тайничко да помагат за тази му загуба.) Но тези изчисления са по силите на интелекти от тяхната категория, и са непосилни за Сухаря или Отговорника на Ортодокс. Така че те са подредили „бойното поле“, и чакат и гледат.
Събитията напредват, двете деца се срещат. Когато се съгласява да помогне на дядото на Христина, Възловия отговорник, Отговорникът на Ортодокс потвърждава съмненията на Сухаря с даване на официални доказателства. Без да подозира, че действията му се следят с особено внимание в тази насока, Отговорникът изпълнява ангажиментите си, и към момента, в който бащата на Петърчо взима двете деца от манастира, Отговорникът на Ортодокс е изправен пред съда на Безтелесните. Признат е за виновен в
