техни фини следствия са променени до неузнаваемост. Има и други, още по-странни светове.
Наличният факт е, че се разполага с огромен брой светове, между които се намират такива по вкуса на практически всяка група хора. Достъпът от един до друг свят се осъществява чрез средства, предоставени от Безтелесните, и често (според някои — винаги, макар и скрито) се контролира от тях.
Всички Стандартни и всички или почти всички Аугментирани живеят на светове от този набор. Много такива светове са синхронизирани някак във времето: продължителността на деня и годината е една и съща, времето на деня и на годината съвпадат за тях. Много светове са изискали по-различни астрономически условия, и са ги получили: има например светове, на които годината трае по няколкостотин обичайни години, или по седмица-две, или денонощието е около 30 часа или всеки път с различна продължителност, и т.н.
Почти всички Безтелесни нямат определено място на обитаване; част от тях живеят и работят (доколкото за тях изобщо са приложими термините „живеене“ и „работа“) на световете, или някъде около тях; за другите не се знае нищо. За повечето вероятно не са приложими и термините местообитаване, местонахождение и т.н.
За Предния фронт се предполага, че няма нищо общо със системата на световете, и че се интересува от нея само като защитник от възможна опасност за човечеството като цяло.
Аугментирани от по-високи нива на няколко пъти са споделяли, че всъщност цялата система от светове е просто резерват, създаден от Безтелесните, за да има къде да живеят Стандартните и Аугментираните. Понякога системата светове бива наричана с малко тъжна ирония „Резерватът“.
Обитаваните светове са ограничен, макар и много голям брой — около милион; този брой бавно расте. Броят на теоретично достъпните, но необитавани към момента е неизвестен; Безтелесните твърдят, че принципно е безкраен. Разрешение за заселване (създаване?) на нов свят се дава от Безтелесните, и се дава трудно; при реална нужда обаче рядко се отказва. Точните критерии на Безтелесните не са известни; смята се, че решават всеки отделен случай конкретно.
Официално един свят се смята за включен в системата от включването на трансмитерната връзка с него. Първите стотина години обаче се смятат за експериментални; в около 10-15% от случаите новосъздаденият свят не успява да се стабилизира, и бива напуснат. (Обикновено се оказва, че Безтелесните още тогава са предупредили, че това е най-вероятният изход.) Такива случаи е прието да бъдат смятани за неуспешно заселване; случаите на пълно напускане на свят след обявяването му за стабилизиран се смятат за изоставяне, и са много по-редки. Обявяването на един свят за стабилизиран се върши от Свръзката, обикновено без много шум, и се смята за нещо като зрелостен изпит за света. Критериите им официално са този свят да не се очаква да бъде напуснат в обозримото бъдеще. Ако обаче това все пак се случи, такъв свят се обявява за изоставен.
През първите двеста години след Разделението около тридесет светове са били изоставени от населението си. Касае се главно за светове с много тежки условия за живеене, поискани от предците, но нехаресвани от потомците. В няколко случая населението просто е решавало да се обедини с друг свят, и да се преселят при тях. (Неуспешно заселените по начало светове са били много повече — по различни източници, между 10 000 и 50 000.) Оттогава насам случаите на изоставяне на свят са радкост. Твърди се, че ги е имало; не е известно дали са истина, с изключение на един известен случай, когато свят на високо Аугментирани е бил изоставен от тях по неизвестни за повечето хора причини. Оттогава там са ходили малко хора. Описанието от още по-малкото върнали се напомня Зоната от „Пикник край пътя“. (Твърди се, че причината за изоставянето е, че техносферата на света е излязла извън контрола на населението му — не се е разбунтувала, но се е самоусъвършенствала все повече, и накрая почти никой вече не е можел да разбере какво и защо става…)
При разделянето всеки свят определя свой кодекс, засягащ основно принципите на връзка с него. Определя се кой, за какво и при какви обстоятелства има право да се свързва с този свят, и как. Разнообразието е от пълен отказ от всякаква връзка до пълно право за връзка с когото и да било, без никакви условия. Безтелесните са поели ангажимент кодексът на всеки свят да се спазва с тяхна помощ, чрез контрола им върху трансмитерите.
Всеки свят има специално лице, известно като Отговорник на света, което се грижи за формалностите по връзката на този свят със системата. Той следи за спазването на кодекса за връзка от гледна точка на жителите му, отговаря за контакта със Свръзката (основно по въпросите на трансмитера), и т.н. Постът му обикновено бива смятан за изключително могъщ и важен, но на практика не е така — Отговорникът се подчинява на много строги правила, създадени от Безтелесните, и правата му са символични в сравнение със задълженията. В някои случаи това е най-високопоставеният на света (напр. неговият официален глава), в други е „външният министър“. Понякога не е част от управлението на света, или дори е неизвестен за редовото му население, или за управляващите, или дори за цялото население. Има дори случаи, когато изобщо не е човек от този свят, или дори не е Стандартен или Аугментиран. Понякога се сменя често, например с всяко избиране на ново управление на света, или има ограничен по време мандат; понякога е доживотен (ако е високо Аугментиран или Безтелесен, това може да значи и на практика вечен).
За да стане някой Отговорник на свят, Свръзката трябва да го одобрят. Обикновено дават одобрението си, и често работят и с доста… хм… неподходящи хора; имало е обаче и изключения. Преценката на Свръзката обикновено е точна: понякога Отговорници стават много неприятни личности, но случаите някой от тях да не се е справил със задълженията си са изключително редки.
Официално световете се картотекират с дванадесетцифрени идентификационни номера, подбирани по случаен път. (Спекулира се, че тези номера всъщност са класификация на Безтелесните, която описва особеностите и правата на съответния свят, но това вероятно не е вярно — дванадесет цифри не изглеждат достатъчно.) За удобство населението на всеки свят му дава свое име; тъй като тези имена често се повтарят, често световете носят и други имена, уникални „в рамките на обозримото“ (най-често — на Възела), и давани им от околните светове. Всеки свят спада към релейна група, всяка релейна група — към Възел. Освен това, свои номера имат и Възлите и релейните групи; обикновено заедно с номера на един свят се указват и номер на Възел и релейна група, към които той спада. (Има случаи, когато на един свят е разрешена връзка с повече от един Релеен свят; в такъв случай винаги един се смята за основен. Не е известен обаче случай Релейните светове на един и същи свят да са от различни Възли.)
Установена е йерархия в групирането на световете. Всеки свят се свързва с по един Релеен свят (рядко — с по повече; ако е забранил всякакви контакти — с нито един) чрез трансмитер. Трансмитерите обикновено се намират физически на Релейния свят, и се управляват оттам; използването им обикновено се обслужва от специалисти-Стандартни. Към един Релеен свят обикновено се свързват десетина до двадесет обикновени светове — неговата група. Подборът на световете за дадена група се върши от Свръзката; критериите не са известни.
Съществуват и изключения от йерархията. Известни са Релейни групи, в които повечето светове са свързани с по няколко свята в групата едновременно.
За Релеен обикновено се избира свят, който има никакви или минимални ограничения за връзка, притежава като цяло междинно ниво на развитие за световете, които свързва, проявява висока търпимост към разликите между световете, и е съгласен да поеме тази работа. Твърде големи разлики в нивата на развитие между обикновен и Релеен свят най-често не се допускат (има, разбира се, изключения); разлики, които могат да бъдат понесени без предизвикване на конфликт, обаче са желателни.
Изборът на свят за Релеен се върши от Свръзката. Те отправят към ръководството на света предложение; ако то приеме, светът се обявява официално за Релеен и получава от Свръзката необходимата техника. Често заедно с нея върви някаква форма на заплащане на поддържането на Релейния възел, особено ако в групата му има опасни светове (напр. светове-затвори).
Твърди се, че Релейните светове са длъжни да дадат на Безтелесните сравнително широки права на вътрешна намеса в случай на нужда; официално това се отрича, но е факт, че те обикновено са изключително стабилни в дългосрочен план в политиката си, особено в областта на отвореността и спазването на задълженията си. Вероятно или Безтелесните предвиждат изключително добре кой свят ще бъде подходящ, или се намесват тайно в управлението му. Всъщност, на тях реално много трудно може да им бъде забранено каквото и да било…
Свят може да бъде лишен от статута на Релеен, ако не спазва задълженията, които произтичат от този статут. Такива случаи, макар и много малко, е имало. В такъв случай за Релеен се избира друг свят от
