Григор Гачев
Едно възможно бъдеще
Версия 0.12
Описание на базата на някои неща, които съм писал.
За разлика от „традиционния случай“, тази база не е създадена според необходимостите на произведението, а е един реално възможен вариант на бъдещето. Поне на теория, нещо що-годе подобно. Или поне така ми се струва. :-)
Докато го писах, забелязах нещо странно (и доста неприятно) — описанието все повече заприличва на компилат от всички възможни фантастики, фентъзита и прочее, които могат да се намерят. Естествено, най-напред реших, че чета прекалено много и това ми влияе зле. Не е лъжа — но внимателният анализ показва и нещо друго.
Всички популярни художествени произведения в тази област отразяват и дават лице на някаква човешка нужда — на по-голяма или по-малка част от хората. Точно това ги е направило популярни. Произведенията могат да се забравят, но нуждата ще остане, и лицето й няма да се промени много. И както еволюцията придава на живеещите в еднакви екологични ниши видове голяма прилика, независимо от произхода им — класическият пример с акулите, делфините и ихтиозаврите — така и тази нужда ще си създава нови, много подобни образи, докато не получи възможността да ги въплъти, и така да даде на хората удовлетворението си. А описаната тук възможност вече не е далече.
Всички подробности, приведени по-долу, са или изведени на базата на основните допускания (колкото логично съм могъл), или съчинени с цел богатство на описанието (колкото ме е бивало). Най-често и двете — поне малко логичните изводи често са достатъчно интересни.
И така, в бъдещето назряват няколко важни открития, или технологии:
— изкуствени интелекти с мощност, превишаваща човешката;
— нанотехнологии, способни да реализират почти всичко представимо при много ограничено използване на ресурси и човешки труд:
— фантоматика: създаване на виртуални „светове“ по план, в които може да се живее, в един или друг смисъл на думата, чрез каквито и да било технологии.
Разгледан е един от възможните сценарии за развитието на света след откриването на тези технологии.
След откриването на тези технологии те отначало са собственост на малка част от хората — и тази част ги пази за себе си, за да може чрез тях да контролира света. Стремежът на останалите към това да ги придобият обаче е изключително силен. В същото време част от тези, които ги притежават, разбират, че тези технологии сами по себе си дават всичко, за придобиването на което може да е нужен контрол върху света и хората. С развитието на технологиите и двата горни елемента се засилват, и в крайна сметка тези технологии стават достъпни за всички — не изцяло, но в достатъчна степен.
Използването на нанотехнологии, управлявани от свръхмощни изкуствени интелекти, на практика елиминира икономическите вододели в света, и осигурява за всички достатъчно от най-необходимите за съществуване блага. Фантоматиката в голяма степен задоволява останалите потребности. С времето както реалното задоволяване, така и възможностите на фантоматиката растат, докато икономическото делене на бедни и богати, необходимостта да се продава наемен труд и т.н. намаляват.
Хлябът е налице — идва ред на зрелищата. Светът се напълва с какви ли не сапунени многосериали, далеч не само на „латиноамерикански“ теми — исторически, фантастични, трилъри и т.н. Фантоматиката все повече предлага възможности не само да възприемаш пасивно, но и да участваш активно. А това създава съответния мироглед, изисквания към реалния свят, и т.н. На преден план вместо националните, расови и прочее различия излизат други. Най-вече конфесионалните.
Хората започват да се делят по вкусове и възгледи. Някои смятат за най-доброто възможно време за живеене средновековието (естествено, много от тях само си мислят, че имат представа какво всъщност е средновековие). За други това време е друго. Някои горещо одобряват една идеология или религия, други — друга. Някои смятат едни икономически условия за най-добри (или единствено правилни), други — съвсем различни. В огромният процент от случаите, естествено, тези убеждения са базирани не на реалността, а на някой убедително звучащ или по-популярен художествен модел.
Най-острото различие е по въпроса за степента на максимално допустимия прогрес и усъвършенстването на индивида в посока засилване на интелекта. Страхът от „гении на злото“ (или от оспорване на властта на утвърдилата се мафия) отначало е голям, и усъвършенстването на индивида в това отношение е забранено или силно ограничено, докато специалистите не изясняват понятията на параноидния и кооперативния мироглед, и не доказват предимството на втория. (Мнозинството от хората, включително във властта, така и не ги разбира, или отказва да им повярва.) В същото време тези, които имат достъп до лично усъвършенстване, често го използват тайно, за да открият, че не е изгодно да си зъл. Разликите във възгледа за допустимото обаче остават; остава и фактът, че ако „добрите“ не си сътрудничат активно срещу „лошите“, може да се окаже по-изгодно да си „лош“.
Очертават се две основни линии на мислене. Едната смята модифицирането на човека за недопустимо, другата го допуска. Отначало първата успява да наложи законови ограничения върху модифицирането, но успехът им е частичен. Първо на отделни места, после все по-широко се разрешават отначало дребни, после по-големи модификации; в същото време тайно се правят големи модификации. Накрая се налага модифицирането на хората да бъде прието като наличен факт.
Така се появяват хора с различни аугментации, технически или биологични — възможности за пряка връзка с компютри, подсилени сетива, памет или ум, подсилена физика, по-дълголетни и т.н. Отначало тези хора са много малко; с времето аугментациите стават все по-достъпни, и процентът на аугментираните хора расте. Така се появяват така наречените Аугментирани. (Хората, които не притежават значителни аугментации, често биват наричани Стандартни; тези термини започват да се утвърждават чак около самото Разделение.)
Появяват се първите успешни опити личността и паметта на човек да бъдат запазени в изцяло небиологично тяло. Технологиите отначало са различни; най-успешно се оказва запазването им като чиста информация, „призрак“, необвързан с определено материално тяло. Първоначално тези „призраци“ съществуват в и чрез компютри или подобни машини, после се научават да пригаждат на практика всякаква материя за свой носител. Към тази група личности се присъединяват и изкуствено създадени интелекти; смесването между биологична личност и изкуствена бързо стига до невъзможност да се постави граница между тях. Това са първите Безтелесни.
Аугментираните и Безтелесните също в големия си процент са против безкрайното усъвършенстване на интелекта. При тях също има опити за ограничаването му, които също се оказват само временно успешни — като цяло процесът напредва. На всяко новопостигнато ниво следва разделение: част от постигналите го решава да остане на него (и обикновено се опитва насила да спре и останалите — почти винаги с частичен, но никога с пълен и вечен успех), част решава да продължи. Колкото повече напредва прогресът, толкова по-голяма част продължава към следващи нива (отначало под 1%, на последните представими от стандартен човек нива тя надхвърля 10%; на следващите вероятно е и повече), и толкова по-редки и слаби са опитите за насилствено ограничаване на прогреса (на по-високите нива недостатъците на решението се разбират по-ясно).
По този начин човечеството реално се разделя на такива, които поддържат прогреса си, и такива, които живеят на изкуствено фиксирано ниво на развитие. Огромният процент от човечеството — над 99% — спада към вторите. На всяко ниво на развитие обаче има и такива, които продължават или се опитват да продължат развитието си със средствата на своето ниво. Също така, много разклонения на човечеството живеят на изкуствено дефинирани нива на развитие — напр. светове, създадени по художествени творби, или проектирани специално с определени цели, или извели на преден план определени черти от човешкия тезаурус и подтиснали други. Колкото по-горно е нивото на развитие, толкова по-разнообразни са разклоненията му. (Което е донякъде парадокс — по-ранните нива на развитие на теория предлагат по- голяма потенциална ширина на тезауруса.)
Правени са много опити да се дефинират групи нива на развитие, и да се определят хората по тях. По- високите нива на развитие имат точни класификации, които обаче са неразбираеми за по-ниските (вкл.
