създаването на вида са използвани истински гени от древни динозаври, добити по най-екзотични начини. Към момента няма динозаври, за които да е еднозначно доказано, че носят истински гени от някогашни динозаври. Някои от описаните начини и документации изглеждат достатъчно убедителни, за да могат да са истински. На повечето светове обаче сериозните учени смятат, че видовете са създадени изцяло изкуствено. Нивото на интелекта им е различно — на повечето светове са „с мозък колкото орех“, но има светове, на които някои динозаври са способни да разбират говор и да изразяват простички мнения или желания. (На един от световете има раса динозаври, призната за разумна.) Отношенията между динозаврите и хората на различните светове са доста различни — от непримиримо взаимоизтребление до форма на симбиоза.
Други праисторически светове имитират предимно времената на терциера или ледниковите епохи. Има обаче някои, които имитират камбрия или силура, а някои — карбона. На един от „карбонските“ светове няма животни, но растителното богатство и плътността на растенията е зашеметяващо — традиционните земни джунгли изглеждат пред него като тундра; местните жители се шегуват, че растенията там са достатъчно агресивни, за да не им трябват животни. Световете, базирани на ранния палеозой, са общоизвестни като спокойно и приятно място за живеене. (За океаните на някои от тях това не е съвсем точно — там се намират понякога неща с повече зъби, отколкото пипала, по-малко глави, отколкото усти, и достатъчно малко акъл, за да налетят на всичко, което мърда.)
Базираните на терциера светове, както и може да се очаква, гъмжат от гигантски изкопаеми бозайници. (Тук-таме са и още по-гигантски от оригиналите.) Твърде малко нямат мамути; почти навсякъде мамутите са създадени на базата на генни проби от няколко мамута, намерени замръзнали и добре запазени под ледовете в Сибир. От подобен произход са и някои други възстановени видове от ледената епоха и терциера; повечето обаче са създадени изкуствено.
Като изключим някои Праисторически светове, изхранващи се предимно от туризъм, повечето са заселени от привърженици на спокойния живот и „традиционните ценности“, най-вече близостта до природата. (Е, малко хора биха искали да са по-близо до природата благодарение на това, че природата тъкмо е изкъртила с един удар покрива на къщата им и преценява изотгоре ще може ли да ги лапне на един залък, или ще трябва на няколко.) Доста хора обаче смятат спокойните измежду тях за прекалено скучни, така че в крайна сметка броят им не е твърде голям, населението — също.
Америка — Студената война
Точно след края на Втората световна война икономиката на САЩ е половината от световната икономика. Като се изключи военното противопоставяне на СССР, те са хегемон в света. Животът в САЩ по това време има своята силна привлекателност: гарантирани всевъзможни свободи, американска мечта, простичко дефинирани добро и зло, и т.н. Световете от този тип базират тезауруса си на това време.
Всеки свят като правило е обвързан с определен етап от развитието на САЩ пред втората половина на 20 век — петдесетте, шейсетте, седемдесетте… Тези светове често са широко отворени за преселване на население от един на друг подобен, с цел намаляване на вътрешните различия и запазване на избраното от всеки свят ниво.
Често тези светове са малко особени, понякога — комични. Правени са например многобройни опити да се установи хипи-свят, но всичките са се оказвали твърде краткотрайни — или икономиката на този свят не издържа, или той се променя като тип и престава да бъде такъв. Въпреки това опитите продължават, така че по всяко време има по един-два активни хипи-свята; солидна част от популацията им просто мигрира от своя на друг, когато нейният престане вече да бъде хипи-свят. Съществуват светове, поставили ударението на тезауруса си върху антикомунизма — някои от тях са обявили за враг някой близък комунистически или силно социален свят (който понякога изобщо не подозира това, или пък го смята за виц номер едно), други поради липса на конкретен противник се борят срещу „комунизма по принцип“. Един от тези светове, Гетисбърг IV, си е спечелил славата на абсурден до налудничавост — там пещерният антикомунизъм без определен противник съжителствува със силен фентъзи-елемент; огромният процент от населенито му са пришълци; на заселилите се там отначало е много интересно, но бързо им омръзва, и се връщат по своите светове, или отпътуват другаде; мястото им се заема от други, чули и решили да опитат чудото. Друг един от тези светове геройски реализира точно копие на програмата „Аполо“, за да спази духа на традицията, но с един дребен проблем: светът им няма луна, и свързаната с Луната част от нещата се извършва до символична Луна — изстреляно на подходяща орбита и надуто там 20-метрово кълбо, пълно с пенопласт…
В тази група биват причислявани (по-точно искат да бъдат причислявани) и известно количество светове, чието развитие не съответства на САЩ от 1945–1990 (повечето са пост-Разделенски), но държат чрез това си самоопределяне да подчертаят наследяването на „пионерския и лидерски дух на Америка“. Някои от тези светове по-скоро би трябвало да се определят като киберпънкови. Някои реализират експериментално расизъм и апартейд (като не винаги бялата раса е фаворизираната), и обикновено не са гледани с добро око от околните светове (въпреки че расизмът и апартейдът им обикновено са в що-годе цивилизовани граници).
Светове-затвори
За да предоставят Безтелесните възможност на свят да използва тяхна помощ (включително трансмитерна техника), те имат няколко условия. Едно от тях е светът да няма смъртно наказание, вместо него (ако е нужно) да се прилага постоянно изгнание от света. (Световете, отказали да премахнат смъртното наказание, не винаги биват отрязвани от връзка, но се взимат ефикасни мерки правителствата и населението им да не могат по никакъв начин да използват нито връзката, нито каквито и да било облаги от нея.) Отначало е имало случаи светове да се опитат да шмекеруват с това; реакцията на Безтелесните е била такава, че тези случаи много бързо са престанали. Резултатът е, че на много светове можеш да бъдеш убит много лесно и за какво ли не, но не и съдебно — смъртна присъда не съществува. Много хора смятат това за признак на цивилизоваността на Безтелесните; Аугментирани понякога са споделяли, че то е колкото цивилизованост, толкова и интерес към по-изключителните личности, и контрол върху съдбата им както е угодно на Свръзката.
Осъжданите на изгнание от който и да е свят минават през специална комисия, съставена от Безтелесни и Аугментирани, и разположена на Възловия свят. Тя се опитва да им подбере свят, на който те да биха обществено приемливи. Обикновено успява — като се има предвид разнообразието на световете във всеки Възел, дори сред престъпниците е трудно да се намери такъв, за който да няма полезна ниша някъде; често търсенето не се ограничава само в конкретния Възел. (А и немалка част от изгнаниците не са престъпници по общоприетите разбирания; някои просто са нарушили някое много важно, но иначе много глупаво правило на своя свят.)
Тези, за които не може да бъде подбран подходящ свят (като правило — напълно безнадеждни престъпници и социопати), получават предложение личността им да бъде преструктурирана. Някои се съгласяват. Преструктурирането се състои в премахване или пренасочване в полезна област на престъпните им наклонности; преминалите го обикновено са желани и добре приемани почти навсякъде, и обикновено стават образцови членове на обществото. Самоосъзнаването на личността се запазва в пълна степен. Чувството за вина за извършените преди престъпления бива регулирано според случая; обикновено биват вземани мерки то да не тормози личността до степен да я изкриви. Понякога биват поставяни условия, за да се получи право на преструктуриране на личността; например престъпници, които са извършили престъпленията си с идеята после да минат преструктуриране и да избегнат наказанието, често трябва да изтърпят подходящо наказание преди да получат право на преструктуриране. Също, личности, които нямат наистина никакви полезни качества (а това е толкова трудно, че не се знае дали изобщо е имало реално такива случаи, или това е само принципно положение), могат да получат някакви, за да имат с какво да започнат.
Тези, които откажат преструктуриране, биват изпращани на свят-затвор, който нямат право да напускат доживотно. (Носят се слухове, че понякога има и други варианти, но липсват документирани случаи.) Физиката им бива променяна по начин, който да изключи възможността да бъдат сбъркани с човек, който живее на този свят, но не е осъден, и който да им даде шансове за физическо оцеляване на света-затвор.
