6. Предимства и недостатъци за бизнеса при използването на свободен софтуер
Тази точка е предназначена да сравни като цяло свободния и комерсиалния софтуер за целите на бизнеса, а също да ви ориентира как да направите своята преценка, и за какво да внимавате при нея.
6.1. Предимства на свободния софтуер
1. Обвързването с конкретен доставчик е много по-слабо, отколкото това при комерсиалния софтуер. Ако например използвате Windows-базиран софтуер и Microsoft реши да покачи неприемливо цената на Windows, вие нямате избор — трябва да платите. Ако обаче използвате Linux-базиран софтуер и доставящият го контрагент, примерно RedHat, качи цените неприемливо (или фалира, или откаже да търгува с вас, или каквото и да е), вие спокойно ще се обърнете към коя да е от другите над 200 дистрибуции. Софтуерът ви спокойно ще работи на всяка, или почти всяка от тях.
2. Изходният код на софтуера е достъпен за всекиго, и това ви развръзва ръцете. Представете си например, че обработвате снимки с Adobe Photoshop, и бихте искали той да има специализиран инструмент за премахване на ефекта на „червените очи“. (Знаете какво често се получава, когато снимате някого със светкавица, нали?) Шансовете ви да убедите Adobe да го вгради, без да им платите абсурдни за България суми, клонят към нулата. Ако обаче използвате The GIMP, или друг свободен софтуер, хиляди софтуерни фирмички ще бъдат щастливи да го допълнят с вашата поръчка срещу напълно приемливи суми. (Ако, разбира се, нямате във фирмата си програмист, който би го направил и сам.)
3. Цената на свободния софтуер най-често е нулева, или пренебрежима. Тъй като всеки има право да го разпространява както желае, установяването на монополни цени или платежни условия е невъзможно. Microsoft може да реши да промени лицензионния режим на Office, и отсега нататък да ви изисква заплащане на лиценз за всяка година, и вие няма да имате друг избор. Ако обаче доставчикът ви на OpenOffice.org полудее и поиска неразумна цена, просто ще си направите копия от първия попаднал ви диск на приятел, или ще го свалите от Интернет — това е напълно легален начин да го придобиете.
4. Свободният софтуер може да се поддържа и развива от всеки, който го харесва. Ако фирмата, която пише използвания от вас свободен софтуер, фалира, най-вероятно той ще продължи да бъде развиван от друга фирма (защо не, след като го получава наготово и безплатно?), или от общество на програмисти, а доста често и от двете. Така че, ако не използвате някакъв наистина изключително рядък и странен софтуер, шансовете той да продължава да се развива и обновява в обозримото бъдеще са отлични. И дори ако това не стане, вие винаги можете да го „доразвивате“ в кавички сами, като плащате на кой да е програмист да добави този или онзи станал ви нужен елемент.
5. Свободният софтуер често не е толкова „лъскав“, но като правило е по-надежден и сигурен от комерсиалния. (Например за новите проблеми със сигурността на Линукс обикновено разбирате от статия в Интернет, че някой открил нещо и го оправил, а за тези на Windows — от поредния вирус на собствения ви компютър.) Причините са много:
• Свободният софтуер обикновено се прави не за продажба, а за собствена употреба.
• Достъпният му за всеки изходен код позволява много по-бързо намиране на грешки (гледат повече очи), и много по-бързото им поправяне (всеки може да предложи корекция).
• Обикновено се създава от специалисти, при минимално или никакво участие на мениджъри. Съответно, новите версии биват пускани не в предварително определения срок, на каквото и състояние да са, а когато са наистина готови.
• Пълният достъп до всички компоненти, създадени от свободния софтуер, осигурява много широк избор за „строителните елементи“, от които се изграждат програмите. А достъпността на всяко едно нещо насочва всички към най-доброто, и така го доразвива и доизчиства още повече.
6. Откритостта на изходния код позволява бързо изграждане на системи за нови платформи. В момента например Линукс вече поддържа много повече платформи от Windows; диапазонът им варира от втория по мощност компютър на света до джобни компютри и GSM-и. Тъй като изходният код не е ограничен в само една фирма, версиите за нов и модерен хардуер вече започват да се появяват по-рано, отколкото тези при затворения софтуер, въпреки засега по-малкия пазарен дял..
7. Свободният софтуер често предлага много повече възможности като програмни настройки. От една страна, това е и недостатък — начинаещите понякога се плашат от „сложността“ на продукта. От друга обаче, често те позволяват неща, които при комерсиалния софтуер са умишлено трудни или пък невъзможни.
(Това положение има и още един аспект. Бедните настройки на комерсиалния софтуер често скриват сложността на съвременната информационна обработка, и с тях всеки се чувства експерт. Когато обаче се опре до практиката и реалните проблеми, свикналите с богатството на свободния софтуер се справят по- добре, едно заради по-големите му възможности, и второ, заради по-добрите си познания по същността на нещата.)
8. Често (поне в България) комерсиалният софтуер се ползва нелегално. Това е софтуерно пиратство, и е както опасно, така и неетично към авторите на софтуера. То е вид кражба, с всички следствия от това. Докато лицензът на свободния софтуер позволява той да бъде свободно използван легално и законно. Така че използването на свободен софтуер е един чудесен метод за избягване на софтуерното пиратство и активна борба с него. То е начин да бъдете чисти не само пред закона, но и пред съвестта си.
Недостатъци на свободния софтуер
Както всяко нещо, свободният софтуер има и недостатъци. Най-важните са:
1. Засега съществуват немалко комерсиални програми, които нямат свободни аналози. В други случаи, свободните програми засега изостават от комерсиалните — например последните версии на OpenOffice.org отговарят като възможности приблизително на Microsoft Office 2000, и все още са в някои отношения зад Microsoft Office 2003.
2. На този етап свободният софтуер обръща сравнително по-малко внимание на крайния клиент. Резултатът е често не толкова лъскав, а понякога и малко по-неудобен за работа интерфейс. Документацията също не винаги е толкова подробна, колкото е тази на комерсиалните софтуери. Това обаче търпи бърза еволюция.
3. И затвореният, и свободният софтуер съдържат грешки — абсолюти не съществуват. Заради различния подход при създаването обаче грешките не са еднакво разпределени. Комерсиалните разработчици обръщат на интерфейса повече внимание, отколкото на реалната работа — при тях външно грешки обикновено няма, но скритите от потребителя са повече. Авторите на свободния софтуер обикновено са техничари, които неглижират интерфейса, но се вманиачават в реалната работа. Съответно разпределението на грешките е обратното, и програмите им често изглеждат „недопипнати“ (но пък по- рядко правят скрити магарии).
4. Свободният софтуер няма толкова разпространени програми за сертификация на специалисти, както комерсиалният. Като резултат, бизнеси с изисквания към кандидатите за работа в ИТ отделите им да бъдат сертифицирани, се чувстват по-малко комфортно.
5. В развитите страни все още добрите специалисти по свободен софтуер са по-редки, и съответно по- скъпо платени, отколкото тези по някои видове не-свободен софтуер. Това съотношение обаче бързо се променя в посока на свободния софтуер. (В България отдавна заплатите на двата типа специалисти са еднакви — колкото и да е невероятно, тук сме изпреварили Запада. Така че този недостатък тук не е в сила.)
6. Ако преминавате към свободен софтуер от комерсиален, може да се наложи да преобучите част от персонала си. Това обаче е недостатък не на видовете софтуер, а на прехода — имате го дори при ъпгрейд на един и същи софтуер. Също, често служителите не са истински добри дори с наличното, и доброто преобучение ще се изплати от повишената ефективност.
Заключение
Като цяло предимствата за бизнеса на свободния софтуер значително превъзхождат на практика недостатъците му. Ниската или най-често нулева цена, необвързаността към конкретен доставчик и
