Григор Гачев
Свободният софтуер и бизнесът
1. Неизползваем ли?
Съществува мнение, че свободният софтуер е неизползваем за целите на бизнеса. То твърди, че клиентите нямат интерес да го използват, защото:
• свободният софтуер се пише от всекиго, и няма утвърдени изисквания за качество;
• зад свободния софтуер не стои (по възможност могъща и богата) фирма, която да го развива и за в бъдеще;
• ако свободният софтуер нарушава нечии авторски права, отговорността я понася клиентът;
• одитирането на свободния софтуер за скрити проблеми е твърде скъпо.
Съгласно пак същите източници, софтуерните фирми нямат интерес да пишат свободен софтуер, защото:
• трудно е да се генерира постоянен поток на приходи, ако всеки може да раздава софтуера ти безплатно;
• всеки може да продължи продукта ти официално, и да те измести от създадения от теб бизнес.
Реалното положение обаче е различно. Много от тези твърдения изглеждат верни, но не са. Затова пък са изпуснати много предимства, които са важни и интересни за бизнеса.
2. Свободният софтуер и клиентите
Рекламата (или антирекламата) може да твърди всичко. Реалността обаче е, че свободният софтуер е създаден именно за да опазва интересите на потребителите, които затвореният софтуер нарушава.
Да, нарушава не е силна дума. Когато си купувате домати, се вижда добри ли са. Добрият и лошият затворен софтуер обаче изглеждат твърде сходно. Някои дефекти могат да бъдат забелязани при работата, и толкова. Няма как да прецените дали отвътре е работено изкусно или мърляво. Не знаете дали кодът, с който се шифроват личните ви писма, не е разбиваем и за ученици. Дали авторът на програмата не получава паролите за кредитната ви карта, когато пазарувате по Интернет. И т.н., и т.н. Нямате право дори да проверите това — текстът „тази програма съдържа важни търговски секрети, нямате право да я дисасемблирате, декомпилирате, разглеждате и т.н.“ е неразделна част от на практика всеки лиценз за затворен софтуер. При това положение авторите на затворен софтуер реално имат карт бланш да произвеждат боклуци и да вкарват в тях неща, които не бихте одобрили — и понякога го правят. Щеше да бъде изумително, ако не го правеха.
Изискването на свободния софтуер за достъпност на изходния код унищожава този карт бланш. Всеки може да види колко добре е написана програмата и какво реално съдържа. (Или ако не разбира от програмиране, да плати на доверен специалист.) Затова свободният софтуер априори заслужава повече доверие от затворения. Откритият код е като открит характер — странно ли е, че вярвате на откритите хора, а имате едно наум към прикритите?
Колкото до споменатите недостатъци, ето как стоят нещата реално:
„Свободният софтуер се пише от всекиго, и няма изисквания за качество“ — Заради достъпния изходен код веднага се вижда колко добър е всеки автор, и лошите биват отхвърляни от екипа, за да не срамят добрите. Пак по същата причина изходния код го гледат повече очи, и грешките се виждат по-лесно. Освен това, всеки автор знае, че клиентите също виждат изходния код, за разлика от при затворения софтуер, така че има стимул да пише добре.
Вариант на горното е твърдението „свободният софтуер го пишат аматьори, комерсиалният — професионалисти“. Истината е, че повечето софтуерни фирми охотно търпят заради по-ниски заплати „професионалисти“ които не биха били допуснати до никой свободен софтуерен проект. Това и други подобни неща са причината да съществуват сентенции като „Не забравяйте, че Ноевият ковчег е построен от аматьори, а «Титаник» от професионалисти“.
„Зад свободния софтуер не стои фирма, която ще го развива и за в бъдеще“ — Истината е, че зад свободния софтуер стои всеки. Една фирма може да фалира, да бъде купена от конкуренцията или да промени плановете си и да изостави продукта; това се случва често. Ако софтуерът е бил затворен, нещата са дотук. Ако обаче е свободен, може да го продължи всеки. И ако е добър (а щом ви е привлякъл, сигурно е), с гаранция ще има заинтересовани. И това също се случва често.
„Ако свободният софтуер нарушава нечии авторски права, отговорността я носи клиентът“ — Не е съвсем вярно. Някои дистрибуции на Линукс например вече предлагат индемнификация (поемане на отговорността) при претенции за авторски права към техен клиент. Впрочем, контрапунктът — че фирмите зад затворения софтуер поемат тези претенции — е лъжа. Прочетете внимателно например лиценза на Windows, и ще откриете изричен текст кой носи изцяло и докрай отговорността при подобни претенции. Така че всъщност положението е… обратното.
Наскоро Microsoft коригираха това положение, и предложиха програма за индемнификация. Тексът от лиценза обаче, кой знае защо, остана. Също, програмата им е добра на думи, но доста тромава на практика — докато сработи, би могло случаят вече да е приключен, поне в България. (Ако тук изобщо се намери кой да ви тормози заради Линукс — струва ми се доста малко вероятно.)
„Одитирането на свободния софтуер за проблеми е твърде скъпо“ — Така е, одитирането на софтуер по принцип е скъпо. Затова и не всеки го прави. Ако обаче държите да го направите, да одитирате софтуер с напълно достъпен и открит изходен код ще е с няколко порядъка по-евтино, отколкото да одитирате затворен софтуер. Освен това, второто вероятно ще е и в нарушение на лиценза ви.
Ето и малко думи за предимствата:
Като начало, свободният софтуер не ви обвързва с неприемливи лицензни условия. Докато сте му само клиенти, той не ви поставя абсолютно никакви условия. (А дори да сте му съавтори, единственото условие е да не ограбвате свободата му.)
Свободният софтуер не ви струва пари, за да го опитате. Можете да разглеждате, анализирате и изпробвате легално и законно колкото искате, без да платите нищо на никого.
Дори когато го заплащате, свободният софтуер е на реална, а не на надута монополна цена. Няма как иначе, когато всеки е свободен да го раздава. При него плащате не нечии яхти и имения, а реално вложен труд.
Свободният софтуер прави самата идея за пиратство безсмислена. Да го копирате и раздавате е не просто законно и легално — то е принос към него, увеличаване на потребителската му база.
Свободният софтуер не ви обвързва към определени автори или поддръжка. Ако искате да прибавите нужно ви качество, не сте длъжни да платите състояние на единствения автор — избирате най-добрата между много оферти, или го прибавяте сами. Същото важи за поддръжката.
Затвореният комерсиален софтуер като правило е нещо, правено за продаване, и като за продаване. Свободният софтуер като правило е нещо, правено за собствена употреба, и като за себе си. Изводите са си за вас.
Ако откриете грешка в свободния софтуер, няма нужда да чакате с месеци за официална корекция. Можете да я поправите веднага, със собствени усилия или нает програмист. (Всъщност, най-вероятно някой ще е успял дори преди вас, за дни или дори часове от излизането на версията — особено ако грешката е сериозна, и пречи реално.)
Свободният софтуер надали някога ще остане неподдържан и без нови версии. Всеки може да се грижи за него, дори вие. И докато се използва, в грижата за него има изгода — а следователно и интерес към нея. С него „винаги ще има утре“.
Накратко, за клиента свободният софтуер е свобода.
3. Свободният софтуер и софтуерните фирми
Традиционният бизнес-подход твърди, че извън благите приказки изгодата е като черга: повече за клиента значи по-малко за доставчика. Е, ако свободният софтуер е толкова добър за клиента, къде е изгодата за автора му?
Оказва се, че я има — и то повече, отколкото при затворения софтуер. Ето отговори на рекламираните
