Робърт се усмихна смутено и отпи малко от чашата си.
— А вие самият знаете ли как става? — запитах го аз.
— Да — отговори той и добави: — Сигурно Вигнер е много талантлив математик.
— Защо пристигнахте тук?
— Аз ли? — учуди се Робърт Скот. — Нима не са ви казали?
— Че каква важна клечка сте вие, за да ни говорят за вас? — не се стърпя Крам.
— Ами за това пишат във всички вестници и…
— Ние не четем вестници! — сряза го Фин. — Да вървим, момчета.
Станахме и излязохме от бара, без да докоснем джина, който Робърт Скот ни бе предложил.
IX
Бяхме се събрали до оградата край часовоя и наблюдавахме бетонираната пътечка, която водеше за пещерата. Беше ранно утро, но слънцето страшно печеше. Боб се разхождаше нервно напред-назад, напрегнато обмисляше нещо. Маргарет не сваляше влажните си очи от него. Малко настрани стояха полковник Джейкс, синеокият хлапак-математик и двама цивилни, пристигнали от центъра. Всички работници от шатрата бяха излезли да видят какво ще стане. Облечени с лилави комбинезони, те стояха на разстояние зад нас.
— Престани най-сетне да се мотаеш напред-назад като махало! — ядосано каза Крам.
Боб спря да се разхожда.
— Какъв идиот съм само! Да не взема под внимание такова елементарно нещо…
— Какво?
— Ами това, че втора количка със същото електронно устройство може да обезвреди първата…
— А, ти за това ли… Пропуски се случват и при вас, властелините на най-точната наука — с известна ирония каза Фин. — Скот е използвал същия метод като тебе, нали?
Боб кимна.
— Боб, моля ти се! — възкликна Мег. — Може би в края на краищата работата не е в тази конкретна бомба, а в нещо по-голямо. Главното е да се насочи мисълта на хората.
— Да се насочи мисълта ли? — Боб хвърли гневен поглед към Робърт Скот, който очакваше с нетърпение резултатите от едноседмичната си работа по програмиране на „обезвредяващата операция“. Новият математик се вълнуваше като ученик пред изпит.
На него и през ум не му минаваше каква чудовищна подлост бе извършил, какви надежди бе разбил. За него това представляваше само задача по делта-квантуване.
— Нима може да се насочи мисълта на такива — продължи Боб с горчивина. — Те работят за войната безразсъдно и когато атомният пламък ги обхване, те дори няма да разберат, откъде се е появил…
— Животът ще ги научи — каза Крам.
— А може би нищо да не излезе от опита му? — запита Мег.
— Ако се съди по това как разсъждава върху методите на програмиране, ще успее. Той е ученик на Колинз. Старецът не знае нищо освен математиката. На него му е безразлично какво ще изчислява: убийство на хора или механизирана детска играчка. Той внушава на всичките си ученици своята максима: „Математиката управлява света, а всичко друго е празна работа.“
Боб говореше пламенно и разпалено.
— Може пък да не е чак толкова умен, колкото ти се струва? — промълви Маргарет.
Робърт Скот застана на средата на пътечката, сложи длан над очите си и изведнъж закрещя:
— Вижте, те идват! Идват тук!
Отначало нищо не можеше да се различи, но после на сивия фон заблестя приближаваща се точка…
— Идват, идват двете колички! Чудесно! — викаше Скот.
Радостен и развълнуван, той започна да се щура от един към друг, повтаряйки:
— Всичко е правилно! Значи не съм сгрешил! Прекрасно нещо е това делта-квантуването!
Изтича при нас и се развика:
— Момчета, сега се вижда вече съвсем ясно! Моята количка е отзад! Тя води първата!
Фин го отблъсна с всичка сила от себе си.
— Пръждосвай се оттук, пале краставо, гадина! — изсъска той през зъби.
Но Робърт нищо не забеляза. Подскачаше на място, пляскаше с ръце и показваше на всички двете колички, които се приближаваха бързо към нас.
Количката на Боб с машинката „Феано“, покрита с брезент, се движеше отпред. Плътно до нея отзад, прикачена с автоматично краче за никелирана скоба, се движеше количката на Робърт Скот. Сякаш конвоираше първата количка.
Военният инженер още в движение подхвана двете изчислителни машинки „Феано“, проводниците се скъсаха и количките моментално спряха.
Стана много тихо. Лицето на Боб се изкриви като от страшна физическа болка.
— Това е край — каза Фин, обърна се рязко и тръгна към сградата.
Ние се потътрихме бавно подир него. Работниците се прибраха мълчаливо в шатрата.
— Вигнер и Чикони! — извика Джейкс.
Боб и Маргарет се спряха.
— Вие ще заминете с тези господа.
Джейкс посочи цивилните. Боб кимна.
— Ще си вземем багажа.
— Само че не се бавете.
На входната врата се показа Фин с куфар в ръка.
— Ще ме вземете ли с вас? — обърна се той към един от цивилните.
Онзи погледна въпросително полковник Джейкс.
— Самуел Фин онзи ден подаде рапорт за разтрогване на контракта. Подписа клетвата за запазване на тайната.
— Нямам нищо против. Можете да седнете в колата, в която ще пътува жената.
Приближих се до Фин и му стиснах ръка.
— Целуни момченцето си.
— Сега разбрах, че на моето момченце му е необходимо нещо повече от целувка.
— Прав си.
Всички се прибраха, а аз останах долу, за да изпратя Боб. Той слезе заедно с Мег много по-рано, отколкото очаквах. Стана ясно, че багажът им е бил готов за пътуване.
Стояхме тримата и гледахме към скалата.
— Значи не й е било съдено да остане — въздъхна Боб. — Борбата едва започва!
— Точно така. Слушайте.
Беше Крам. Той се приближи до Мег и й подаде своя транзистор.
— Това е сватбеният ви подарък от мен. Слушай, Боб, какво си извършил!
„… речи сега са излишни! — чу се от транзистора. — Прогресивните учени днес активно се включват в борбата против атомната опасност. Кой по-добре от нас знае какво носи на човечеството атомната война? Не бива да стоим със скръстени ръце и да чакаме господ да ни поднесе мира. За него е необходимо да се бием, упорито, неуморно като Боб Вигнер.“
Предаването на митинга ставаше от някакъв огромен площад. Речите на ораторите биваха прекъсвани от шумни възгласи, свирене с уста, викове: „Долу учените, които работят за война! Ще защитим Боб! Ще отстояваме мира! НЕ на атомните и водородните бомби!“
— Това е по-силно от водородните бомби — каза Крам.
… Двата автомобила един след друг се скриха зад брезентовата шатра. Двамата с Крам гледахме известно време след тях. После аз отидох в бара.
На масичката в ъгъла седеше Робърт Скот и си пийваше лимонада. Тананикаше си някаква песничка и пишеше нещо на лист хартия.
