беше просто обикновен рак. Освен шестте големи членести крака отпред имаше два чифта тънки крачета- щипалки, чиито краища бяха скрити в издадената напред разтворена „паст“ на безобразното животно. На гърба на рака във вдлъбнатина бляскаше малко параболично огледалце от полиран метал с тъмночервен кристал в центъра. За разлика от рак играчка този имаше два чифта очи — отпред и отзад.
Дълго гледах тази вещ и недоумявах.
— Харесва ли ти? — след продължително мълчание ме попита Куклинг.
Вдигнах рамене.
— Ние сякаш наистина сме пристигнали тук да играем на кубчета и детски играчки.
— Тази е опасна играчка — самодоволно каза Куклинг. — След малко ще видите. Вдигнете го и го сложете на пясъка.
Ракът се оказа лек, теглото му бе не повече от три килограма.
Той стоеше доста устойчиво върху пясъка.
— Е, и какво ще стане по-нататък? — иронично запитах инженера.
— Ще почакаме, нека се постопли малко.
Седнахме на пясъка и почнахме да наблюдаваме металния изрод. След около две минути забелязах, че огледалцето на гърба му бавно се обръща към слънцето.
— Охо, той май оживява! — извиках аз и се изправих на крака.
Когато ставах, сянката ми случайно падна върху механизма и ракът неочаквано бързо запълзя и изскочи отново на слънце. От изненада направих огромен скок встрани.
— Ама че играчка! — разсмя се с глас Куклинг. — Какво, изплашихте ли се?
Избърсах изпотеното си чело.
— Кажете ми Куклинг, моля ви се, какво смятаме да правим с него? Защо пристигнахме тук?
Куклинг също стана от пясъка, приближи се до мен и вече със сериозен глас каза:
— Да проверим теорията на Дарвин.
— Да, но това е една биологична теория, теория за естествения подбор, еволюция и така нататък… — объркано мънках аз.
— Точно така. Впрочем гледайте, нашият герой тръгна да пие вода!
Бях смаян. Играчката допълзя до брега и като потопи хоботчето си, изглежда, всмукваше вода. Когато се напи, отново изпълзя на слънце и замря неподвижно.
Разгледах тази малка машинка и почувствувах странно отвращение към нея, примесено със страх. За миг ми се стори, че тромавият рак играчка ми прилича по нещо на самия Куклинг.
— Вие ли го измислихте? — попитах инженера след кратко мълчание.
— Ахъ — измуча той и се изтегна на пясъка.
Аз също се излегнах и загледах мълчаливо странния уред. Сега той изглеждаше напълно безжизнен.
Пропълзях по корем до него и взех да го разглеждам.
Гърбът на рака представляваше повърхност на полуцилиндър с плоски дъна отпред и отзад. В тях именно имаше по два отвора, които напомняха очи. Това впечатление се подсилваше от обстоятелството, че зад отворите навътре в тялото блестяха кристали. Под тялото на рака се виждаше плоска платформа — коремче. Малко над тази платформа отвътре излизаха три чифта големи и два чифта малки членести щипки.
Не можех да разгледам вътрешността на рака.
Разглеждайки играчката, аз се мъчех да разбера защо адмиралтейството й придаваше толкова голямо значение, че беше подготвило специален кораб за пътуване до острова.
Лежахме с Куклинг на пясъка, докато слънцето се спусна толкова ниско над хоризонта, че сянката, която храстите хвърляха встрани, стигна до металния рак. Щом тя го докосна, той лекичко се придвижи и отново изпълзя на слънце. Но сянката и там го настигна. И тогава нашият рак запълзя покрай брега, като слизаше все по-ниско и по-ниско до водата, огрявана още от слънцето. Сякаш не можеше без топлината на слънчевите лъчи.
Изправихме се и тръгнахме бавно подир машината.
По този начин постепенно обиколихме острова, докато накрая се озовахме на западната му страна.
Тук почти на самия бряг се намираше една от купчините метални блокчета. Когато ракът беше на десетина крачки от нея, изведнъж, сякаш забравил за слънцето, бързо се устреми към нея и замря до едно от медните блокчета.
Куклинг ме докосна по ръката и каза:
— Сега да се прибираме в палатката. Интересното ще бъде утре сутринта.
В палатката вечеряхме мълчаливо и се завихме с леки памучни одеяла. Стори ми се, че Куклинг беше доволен от това, че не му задавах никакви въпроси. Преди да заспя, чувах как се върти от една страна на друга и от време на време се кикотеше. Това означаваше, че той знае нещо, което никой друг не знаеше.
II
Рано сутринта на другия ден тръгнах да се изкъпя. Водата беше топла и аз дълго плувах в морето, възхищавайки се как на изток над леко набраздената от широки вълни повърхност на водата се разгаряше пурпурна зора. Когато се върнах при палатката и влязох вътре, военния инженер го нямаше там.
„Отишъл е да се любува на своя железен изрод“ — мина ми през ума, като отварях консервена кутия с ананаси.
Не бях успял да изям дори три резенчета, когато се чу гласът на инженера, отначало далечен, а после все по-силен и по-силен:
— Лейтенанте, тичайте тук по-скоро! По-скоро! Започна се! Тичайте по-скоро тук!
Излязох от палатката и видях Куклинг, който стоеше на една височинка сред храстите и ми махаше с ръка.
— Да вървим! — каза той, пъхтейки като локомотив. — Да вървим по-скоро!
— Къде, инженере?
— Там, където оставихме вчера нашия красавец.
Слънцето се беше издигнало вече високо, когато дотичахме до купчината метални блокчета. Те блестяха ярко и отначало аз не можех да видя нищо.
Едва когато до купчината метал оставаха не повече от две крачки, забелязах две тънички струйки синкав дим, който се издигаше нагоре, а после… Заковах се като парализиран. Потърках очи, но видението не изчезна. До купчината метал имаше два рака, съвсем еднакви като онзи, който извадихме вчера от сандъка.
— Да не би единият от тях да е бил затрупан с металните слитъци? — извиках аз.
Куклинг приклекна няколко пъти и се закикоти, като триеше ръце.
— Ама престанете да се правите на идиот! — извиках аз. — Откъде се взе вторият рак?
— Роди се! Родил се е през нощта!
Прехапах устната си и без да промълвя нито дума, се приближих до раците, над чиито гърбове се издигаха във въздуха тънички струйки дим. В първия момент ми се стори, че имам халюцинации: и двата рака работеха усърдно.
Да, именно работеха, като движеха бързо тънките си предни щипки. Те докосваха металните блокчета и предизвиквайки върху повърхността им електрическа дъга, както при електрозаварка, отрязваха късчета метал. Раците напъхваха бързо метала в широките си уста. Вътре в тези механични твари нещо бръмчеше. От време на време от устата им със съскане изскачаха сноп искри, после вторият чифт щипки измъкваха навън готови части.
Тези части се сглобяваха в определен ред върху плоската платформичка, която постепенно излизаше изпод рака.
На платформата на единия рак беше вече сглобено почти готово копие на трети рак, докато при втория рак едва-едва се очертаваха контурите на механизма. Бях изумен от това, което ставаше пред очите ми.
