той, така е прилично. През следващите дни щеше да има много работа; най-добре беше да започне строителството преди венчавката.
Той изпръхтя презрително. Ако избраната беше Сейдри, той щеше да се ожени за нея още утре и вечерта да я обладае с най-голяма наслада.
Ролф забеляза с ъгълчето на окото си нещо медночервено. Изправи се и устреми поглед към вратата. На прага стоеше Сейдри.
Норманинът се усмихна. Отново изпита учудване от красотата й, от необикновения цвят на косата, от изкусителната й закръгленост. Може би тя наистина е вещица, помисли си развеселено той, защото само при появата й в слабините му нахлу желание.
— Дошли сте да ме видите ли, Сейдри?
— Моля да ми върнете торбичката с билки, милорд.
Ролф избегна да погледне към раклата, където бяха подредени нещата му.
— Тя не е тук — отвърна с мек глас той.
Сейдри попипа несигурно роклята си.
— Моля ви, милорд, лекарствата ми трябват спешно…
— Елате при мен, Сейдри.
Чувственият му тон я скова. Усмивката му стана дебнеща.
— Елате при мен. — Тя не се помръдна от мястото си, вцепенена, като заловена в гнездото си чучулига. — Елате, и ще ви дам торбичката.
Сейдри се поколеба, но после събра смелост и пристъпи към него. Ролф, беше устремил поглед в полюляващите се хълбоци и усещаше как членът му набъбва. Тя остана на известно разстояние от ваната, в погледа й имаше плахост и подозрение.
— Хайде, върнете ми я.
— О, не мога. Първо наказанието.
— Какво наказание?
— За лъжите ви. — Гласът му все още беше мек като коприна.
— Какво искате от мен?
— Елате по-близо.
Тя го погледна с разширени от ужас очи.
— Няма кой да ми измие гърба.
Младата жена пое шумно въздух.
— Елате при мен, Сейдри.
Тя направи още една крачка към ваната, тръсна глава, застана зад него и потопи лененото парче във водата.
— Искам си амулета — проговори решително тя и нежно плъзна кърпата по гърба му.
— Трябва да го направите по-добре — изръмжа той, приведе се напред и разголи мускулестия си гръб от раменете до хълбоците.
Сейдри гледаше като замаяна блестящата гладка и корава мъжка плът. По гърба не се виждаха белези, за разлика от предницата. Тя бе видяла белега, който минаваше от хълбока чак до гърдите, както и дузина други, по-малки белези. Сърцето й биеше до пръсване. Пое дълбоко въздух и положи кърпата върху гърба му. Тялото му се опъна под докосването й. В слабините й нахлу топла вълна.
— Измийте ми гърба! — заповяда строго Ролф.
— Да, господарю — отговори сърдито тя. — Но нима не предпочитате да го направи лейди Алис? — Без да се бави, тя почна да търка раменете му с все сила.
Мъжът изкриви лице, но тя не можеше да го види.
— Лейди Алис не е тук — отговори спокойно той. — А вие се явихте тъкмо навреме.
Сейдри затърка още по-силно. Така й се искаше да му смъкне кожата.
— Внимавайте — проговори предупредително той.
Сейдри пъшкаше от напрежение. В следващия миг откри торбичката върху вещите му, стрелна се като светкавица към раклата и я грабна. Успя да направи две крачки към вратата, но при третата голямата му ръка сграбчи рамото й и я обърна. Другата му ръка я хвана за талията. Неспособна да се раздвижи, тя бе притисната към мокрото му голо тяло.
— Играете си с огъня, Сейдри.
Тя погледна разтреперана в студените сини очи, усети мократа му плът през дрехите си. Гърдите й се притискаха болезнено в коравия му гръден кош.
Още по-ясно усети члена му, горещ и корав, който пулсираше в опасна близост до слабините й. Той я притисна още по-силно до себе си. Тя се опита да се отдръпне и изохка.
— Точно така, с огъня — повтори с подрезгавял глас той. — А сега наказанието. — Устата му завладя нейната.
Целувката му беше жадна, изискваща, заплашителна — без да е болезнена. Сейдри се опита да провре ръце между телата им, за да го отблъсне. В следващия миг осъзна, че не е трябвало да го прави. Когато дланите й докоснаха гърдите му, мъжът изръмжа като животно. Зъбите му се удариха в нейните. Тя нададе гърлен вик и отново се опита да се освободи. Последствието беше, че телата им се притиснаха още по- плътно едно към друго.
— Не!
— О, да — прошепна той и пламтящият му поглед смути още повече и без това замаяните й сетива.
Сейдри събра остатъка от силите си и срещна погледа му с дива омраза.
— Защо не помислите за Алис? — попита отчаяно тя. — Нали ви е годеница!
Лицето му се разкриви в жестока гримаса, която го направи почти грозно.
— Вие трябваше да сте моя годеница.
Сейдри отвори уста за гневен отговор, но от устните й се изтръгна само задавен вик, защото ръката му се сключи около тила и, устните му отново завладяха нейните, езикът му нахлу дълбоко в устата й. Другата му ръка притисна дупето й и тялото й усети цялата сила на пулсиращия му член.
След минута, която й се стори цяла вечност, той отдели устата си от нейната.
— Не — изплака Сейдри, но това беше съвсем слаб протест, лъжа. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки, по гърба й потече топла влага, краката отказваха да я носят. Устата му се плъзна нежно по шията й, облиза и целуна нежната кожа, даде й да усети зъбите му. Той се приведе, захапа зърното на гърдата й през тънкия вълнен плат и внимателно го засмука.
Сейдри изохка, вкопчи се в широките му рамене с намерението да го отблъсне. Но стана точно обратното. Изведнъж Ролф я блъсна, отдели я от тялото си и отстъпи крачка назад. Сейдри изпъшка, опита се да си поеме въздух, да се овладее, да проясни мислите си. Ролф отиде до раклата, където бяха подредени вещите му, грабна жакета си и закри възбудената си мъжественост. Погледът му я прониза предупредително. В следващия миг в стаята влязоха Алис и една слугиня, която носеше табла с вино и ядене.
Алис застана вцепенена на прага. Погледът й се местеше от Ролф към Сейдри и обратно. Сейдри осъзна, че сестра й не може да не види твърде ясните признаци на онова, което беше станало подутите й устни, зачервеното лице, мократа одежда, разрошената коса. Срамът я прониза като остър нож.
— Благодаря ви, милейди — проговори равнодушно Ролф и задържа жакета си, сякаш случайно го беше метнал върху голотата си. С другата ръка пое чашата вино от ръцете на Алис и я изпи жадно. Само Сейдри забеляза лекото треперене на пръстите му.
Алис удостои несъщата си сестра с гневен поглед. Ала когато се обърна към Ролф, на лицето й беше изписана ангелска невинност.
— Още една чаша, повелителю?
— Не, достатъчно ми е.
— Наистина ли?
— Да, разбира се — отговори с едва забележимо нетърпение той. Алис подаде празната чаша на слугинята, взе голямата хавлия и изтърка раменете му. Тази гледка причини на Сейдри гадене. Тя го мразеше. Забравила за лекарствата, тя побърза да избяга от стаята. Ролф не я задържа.
