още дълго. Той не можеше да остане господар на Елфгар. Братята й щяха по-скоро да умрат, отколкото да предоставят бащиния си имот на норманина. Не, тя трябваше да бъде търпелива и да изчака, докато това свърши. Докато норманинът бъде победен и се оттегли — или загине от мечовете на братята й.
Изведнъж я втресе.
— Отивам да видя Тилди. Може би има нужда от мен.
— След онова, което ти наговори вчера? След всички обиди, които трябваше да чуеш, днес отиваш при нея, сякаш нищо не е било? — попита невярващо той.
— Тя имаше силни болки и не знаеше какво говори.
— Ти имаш голямо сърце, Сейдри.
— Нима ми забранявате да я посетя?
— Не, иди спокойно. Но не се измъчвай, ако отново започне да те ругае. — В гласа му имаше недвусмислено предупреждение. — Ние с теб знаем истината. Това е достатъчно.
— Толкова ли сте сигурен в тази истина? — чу се да пита Сейдри.
Мъжът се усмихна. Сините му очи спряха върху устните й, след малко продължиха към гърдите и талията.
— Ти имаш силата на изкусителка, момиче. Властта, която жената упражнява върху мъжа, е стара като езическите богове.
Тя не можеше да откъсне поглед от лицето му, чувственият тъмен глас я омагьосваше. Странно усещане за щастие я прониза от главата до връхчетата на пръстите. Едва успя да овладее гласа си.
— Аз не съм изкусителка.
— Така ли? — засмя се той. — Тогава си вещица. Защото аз съм омагьосан от теб, и ти го знаеш много добре.
Сейдри скръсти ръце пред гърдите.
— Не — отговори възбудено тя, — не! Вие сте само роб на похотта си. Освен това ще се ожените за сестра ми.
Усмивката му угасна. Очите станаха корави и безмилостни.
— Ако бях роб на похотта си, сега щях да те просна на земята като слугиня и да те взема пред очите на всички.
Сейдри се изчерви до корените на косите.
— Но ще се оженя за сестра ти след по-малко от две седмици.
— Това няма да стане! — изсъска ядно тя.
— Не можеш да ми попречиш — отговори спокойно той. — Не си толкова силна.
Гневни сълзи запариха в очите й.
— Разбира се, че ще ви попреча, норманино! Но не, както си мислите — със силата си на изкусителка. Лъжете се, като смятате, че ви искам за себе си. За мен е важно да защитя Елфгар — от вас! Предпочитам да умра, но да не доживея деня, в който ще станете истински господар на Елфгар!
— Ти си все още жива, Сейдри — отговори студено той. — А аз вече съм господар на Елфгар. Затова си избий от главата всяка мисъл за предателство. Предупреждавам те.
— Мога ли вече да си вървя… милорд? — попита подигравателно тя, но гласът й беше така натежал от сълзи, че подигравката остана без въздействие.
Ролф потисна гнева си.
— Върви, преди да съм се поддал на желанието и да съм задоволил похотта си пред очите на цял Елфгар. И не забравяй какво ти казах.
Сейдри преглътна острия отговор, обърна се рязко и хукна надолу по пътеката. Ролф стоя дълго загледан след нея.
16
— Как се чувстваш, Тилди?
Слугинята, която хранеше кокошките зад колибата, вдигна глава. Двете жени се погледнаха смутено.
— Толкова съжалявам, Тилди. Опитах всичко, но… — обясни колебливо Сейдри.
Очите на Тилди се напълниха със сълзи.
— Знам. И аз съжалявам, че ти наговорих онези отвратителни неща. Не мисля това, Сейдри, наистина не го мисля.
Значи не мислиш по този начин, каза си горчиво Сейдри, но въпреки това ми хвърли в лицето тези грозни обиди. Как можа? Но тя запази тези мисли за себе си и се усмихна тъжно. До вчера двете вероятно щяха да се прегърнат сърдечно и да забравят случилото се, но сега между тях се издигаше невидима стена.
— Как се чувстваш? — повтори по-спокойно Сейдри.
— Добре съм, само съм малко замаяна.
Двете размениха още няколко думи. Вчерашната случка беше разтворила помежду им пропаст, която не можеше да бъде преодоляна. Сейдри се сбогува скоро, излезе от селото и се заскита безцелно, опитвайки се да не мисли за нищо.
— Сейдри?
Гласът беше на Алби, най-доверения човек на Едуин! Сърцето й спря. Тя се обърна рязко и очите й се разшириха от ужас. Алби беше облечен като крепостен и по нищо не приличаше на васал с благороден произход, какъвто беше всъщност. Тя потисна с мъка желанието си да се хвърли на шията му.
— Алби! Вести ли носиш? — попита трескаво тя, опитвайки се да говори тихо.
— Да идем малко по-нататък — предложи той. Беше горе-долу на нейната възраст и когато го приеха на служба в Елфгар, беше само шестгодишен. Двамата бяха израсли заедно и се чувстваха близки като брат и сестра.
Когато навлязоха в градината с плодни дървета, Сейдри се обърна с очакване към него.
— Добре ли са братята ми?
— Да. Едуин има рана от стрела на бедрото, но вече е почти затворена.
Заля я вълна на облекчение, смесено с тревога.
— Сигурен ли си, че не е загноила?
— Познаваш Едуин. Силен е като бик.
Сейдри се усмихна едва при спомена за двамата си братя.
Да, Едуин беше силен като бик, не много висок, но набит, с остро изсечените черти и извития орлов нос на баща им, с гарвановочерна коса. Моркар беше по-едър и по-строен, с неукротима кестенява грива и весели сини очи. Зад дръзкия му смях се криеха желязна воля и остър ум; в това не се различаваше от Едуин. Братята не си приличаха външно, не си приличаха и по характер: единият беше мълчалив и затворен в себе си, другият обичаше де се смее и шегува, но иначе бяха омесени от едно и също тесто. И си бяха верни до смърт.
— Къде са? — Сейдри се огледа търсещо, но не видя нищо подозрително. Селяните си вършеха работата или работеха на новия замък; норманинът и хората му бяха край подвижния мост, на цяла миля оттук.
— В блатата. Едуин не приема конфискацията. Слушай, Сейдри, ти трябва да следиш всяка стъпка на Ролф дьо Варен. Трябва да се ослушваш, да се оглеждаш и да ни съобщаваш всичко, което си успяла да узнаеш от норманите.
— Ще го направя — обеща решително тя. — Норманинът пристигна с петдесет души, все закалени в битките рицари. Видях ги как се бият. — Още трепереше при спомена за случилото се в Кесоп. Там паднаха много саксонци, не малко бяха обърнати в бягство. — Може би има и други воини.
— Сигурно, но ги е оставил в Йорк. Знаеш ли, че наскоро е бил избран за кастелан на Йорк?
— Не, нямах представа.
— Онова копеле Уилям все още е с войската си в Йорк, за да надзирава строежа на новия замък. Ролф със сигурност поддържа връзка с него. Сейдри, трябва да сме осведомени за плановете им. Ако получава писмени послания, ти трябва да ги намериш и да ги прочетеш. Освен това ще подслушваш разговорите
