нямаше желание да разговаря. Само от време на време правеше несръчни опити да се шегува с Гай. Погледът му често я търсеше, но тя се държеше така, сякаш той не съществуваше. Нито веднъж не се обърна към него. Изпитваше странна замаяност; имаше чувството, че сватбеното й тържество е само сън. И това състояние й беше много по-приятно от болката, която я прониза при събуждането, болка, която я мъчеше от два дни насам.
На вратата се почука.
Сейдри стисна ръце в юмруци.
— Влез.
Гай влезе и затвори грижливо тежката дъбова врата. Като видя, че невестата му не е в леглото, примигна смутено.
— Прощавай… Вероятно съм подранил. Ще дойда по-късно.
Обърна се отново към вратата и понечи да излезе.
— Спри! — Заповедническият й тон го стресна. — Аз няма да се подготвя за теб и за сватбената нощ — заяви твърдо тя. Гай опули очи. — Аз не исках тази женитба — продължи с нарастващ гняв тя. — Не искам да живея с теб!
Лицето му стана кораво и безмилостно и това го направи по-възрастен, напомни й, че той е нормански рицар и най-верният сподвижник на Ролф.
— Аз обаче я желая.
— Ти искаш Дъмстънбъроу, не мен!
Лицето му пламна.
— Права си. Но Дъмстънбъроу е обвързан с теб, той е зестрата ти. Няма да се откажа от него, а това означава, че ще имам и теб.
— Вземи си Дъмстънбъроу — изфуча Сейдри. — Той не ме интересува. Но аз няма да бъда твоя.
Гай я погледна слисано.
— Значи няма да ми позволиш да упражня съпружеските си права?
— Ако ме докоснеш, ще умреш! — изсъска заплашително тя.
Гай примигна смаяно.
— Ще те прокълна. Ще направя така, че ще загубиш мъжката си сила. Зъбите ти ще изпадат, косата също. Мислиш ли, че няма да го направя? — Тя се изсмя пронизително. — Аз имам магически сили! Само за една нощ ще те превърна в старец. Предупреждавам те!
Гай се прекръсти уплашено.
— Не бива да действаш прибързано — опита се да я укроти той. — Аз няма да те принуждавам за нищо. Не искам да ти причиня болка.
Сейдри се отпусна.
— Изслушай ме — заговори делово тя. — Аз ще бъда твоя съпруга — вече сме венчани. Преди тази сватба ти изобщо не ме забелязваше. Не отричай! Никога не си ме поглеждал с желание. — В гласа й звънна горчивина. — Нито един мъж не ме е поглеждал така, след като види окото ми. Свикнала съм. Никой не бива да знае какво става между нас. Вярно е, венчаха ни, но това не значи, че сме длъжни да спим заедно. Ти не ме желаеш, ти се страхуваш от мен. Можеш да имаш всяка жена, която поискаш. Аз няма да те спирам. Не ме е грижа с коя ще се търкаляш в сеното. Разбрахме ли се?
— Но аз трябва да имам наследници!
— Вземи си любовница — отговори с безразличие тя. — Вземи си недокосната девойка, която да ти бъде вярна. Направи й дете и го признай за свой законен наследник. Много мъже правят така.
— Ще бъда честен и ще ти призная, че наистина не те желая — отговори с видимо облекчение Гай. Думите му я пронизаха болезнено и мисълта за Ролф отново й се натрапи. — Но не защото ме е страх — прибави бързо той.
— Я виж ти! — промърмори подигравателно тя.
— Смятам обаче, че е неестествено да не спя с жена си.
— Никой няма да узнае. Пък и ти не си се оженил за нормална жена. Наистина ли искаш да спиш с вещица, която има зъл поглед?
Гай направи гримаса.
— Не, всъщност не. Светът е пълен с красиви момичета. Но никога досега не съм се отклонявал от дълга си.
— А какво ще кажеш за дълга пред бога?
Лицето му се разведри.
— Права си. Ти не си нормално същество и не се боиш от господа. Първият ми дълг е към небесния ни повелител. Защо веднага не се сетих за това? Съгласен съм, уговорката влиза в сила от днес. Но никой не бива да узнае истината, Сейдри. Никой и никога.
— Можеш да разчиташ на мен — отговори с усмивка тя. — Аз ще се държа като примерна съпруга.
Двамата се погледнаха в очите. След малко Гай вдигна рамене и се запъти към масичката, където бяха подредени табли с ядене и пиене. Той си взе едно пастетче, захапа го и попита с пълна уста:
— Гладна ли си?
Сейдри кимна с усмивка. Стомахът й се бунтуваше. Изведнъж усети вълчи глад. Направи крачка към масичката, но преди да е успяла да каже дума, някой почука силно на вратата.
Сейдри застина на мястото си. Гай се обърна рязко, ръката му се стрелна към меча.
— Кой е?
— Господарят ти. Отвори! — проехтя гласът на Ролф.
Гай се втурна към вратата и вдигна тежкото резе.
— Какво има? Да не са ни нападнали?
Ролф погледна пронизващо васала си. Сините очи святкаха заплашително.
— Идвам да изискам правото си.
Гай се отдръпна назад.
— Разбира се — отговори с известно неудобство той. — За кое право говорите, милорд?
Студените очи на Ролф бяха вперени в лицето на Сейдри.
— Le droit de seigneur.2
39
Настъпи мълчание.
Сейдри не сваляше поглед от норманина. Ролф беше дошъл да спи с невестата на васала си. Сърцето се удряше болезнено в ребрата й. Очите му бяха безмилостни. В тях имаше гняв и дива решителност.
Никой не обръщаше внимание на Гай, който се овладя бързо, погледна бегло Сейдри и се поклони пред господаря си.
— Естествено аз ви отстъпвам това право, милорд — прошепна той и побърза да се оттегли. Ударът, с който тежката дъбова врата се затвори зад него, отекна като гръм в ушите на Сейдри.
Тя потрепери и сведе глава. Ролф се раздвижи. Откопча брошката, която придържаше черната му наметка, и я пусна на пода. Сейдри уплашено отстъпи крачка назад. Мъжът срещу нея откопча колана с оръжието. Едва сега й стана ясно какво предстоеше. Той искаше да спи с нея. Сега, след като я отблъсна, след като я предаде в ръцете на друг мъж. Отново я бе пожелал.
— Това не може да бъде истина! — прошепна ужасено тя.
Ролф се извърна настрана и внимателно положи меча си върху раклата. После пак я прониза със студения блясък на очите си.
— Напротив — отговори провлечено той. — Аз съм напълно сериозен.
Без да бърза, той съблече туниката си и я хвърли на пода. Голите му гърди блещукаха златни под трепкащата светлина на многобройните свещи.
Сейдри отчаяно се опитваше да се овладее. Този човек си въобразяваше, че може да прави с нея, каквото си иска.
— Но вие ме омъжихте за Гай!
— Да не мислиш, че не знам? — изфуча в отговор той и очите му потъмняха от гняв.
