— Здравейте — изрече Грейс, щом слезе от кабриолета. — Как сте?
Той стана и се усмихна.
— Вие сте учителката на Джефри, нали, мадам? Аз съм дядо му. Благодаря ви, добре съм.
— Казвам се Грейс О’Рурк — представи се тя и протегна ръка.
Той втренчи поглед в нея, поклати глава и показа зъбите си, когато се усмихна.
— Казват, че сте различна от другите — отбеляза той и се здрависа с нея.
Точно в този миг Ктариса и Джеф се показаха навън. Джеф извика възбудено името й. Грейс светна. Зарадва се от сърдечния прием. След като си размениха поздравления, бабата на децата Мади я въведе в къщата. Тя настояваше Грейс да остане за вечеря. Грейс отказа, тъй като знаеше, че храната им е малко и едва стига за самите тях.
Когато им разказа за плановете си да води неофициално учебни занятия, цялото семейство се съгласи с ентусиазъм да й помогне да събере децата.
— Изобщо не се безпокой за това — каза Мади. — Утре на обяд църквата ще бъде пълна с деца, които ще те очакват.
Грейс се изпълни с трепет, но знаеше, че е невъзможно да остане повече.
Рейд я предупреди, че няма да отсъства дълго. Нея я нямаше вече няколко часа, а той вероятно се беше завърнал. Дали я чака? Мисълта, че ще го види, неочаквано я изпълни с неизпитвана досега възбуда. Пълни със страст спомени й върнаха настойчиво неотдавнашните събития: силната му като пороен дъжд страст, изисканата му нежност, топлината в очите му, когато й се усмихваше. „Не си спомняй това“, нареди си строго тя. „Той е любовчия и мошеник, а ти си му любовница. Нищо повече.“
Едва започваше да се смрачава, когато тя върна кабриолета и кобилата. Пресече улицата. Усети, че сърцето й тупти с всичка сила, въпреки усилията й да изглежда безгрижна и дори оживена и делова. Когато отвори вратата на тяхната стая, сърцето й се разтуптя от радост.
Лицето му засия, когато я видя.
Грейс още стоеше на вратата. Нямаше сили да си забрани да го огледа възхитено от горе до долу, без да изпуска и най-дребния детайл от външния му вид, като се почне от високите му черни ботуши и хубавите му бели панталони от еленова кожа и се стигне до обикновената му ленена риза, която бе разкопчана на врата.
Той се приближи към нея.
— Къде беше? Чакам те от час.
Ръцете му обгърнаха раменете й. Грейс отвори уста, за да отговори, но той вече не искаше да я слуша. Устата му се впи пламенно в нейната.
— Донесъл съм ти нещо — изрече той с дрезгав глас. Засмя се, а погледът му стана дяволит като на ученик.
През последните няколко часа Рейд не бе в състояние да спре да мисли за нея дори за миг. Досега се беше влюбвал много пъти, но никога не беше изпитвал нещо подобно. Усети, че ако трябва да бъде честен, ще трябва да признае, че се влюбен, което си бе чиста глупост. Но първата мисъл, която не му даваше мира, откакто се люби с нея, бе не само да се озоват в леглото, но и да й купи прекрасен подарък.
Стига да е възможно, през цялата следваща година ще я обсипва с прекрасни подаръци.
Доста време търси нещо подходящо за нея. Сега ще има възможност да види изражението й, когато тя го види. С нетърпение очакваше мига, в който ще види смаяните й очи да светват от удоволствие. Харесваше му, когато Грейс сияеше от удоволствие. Сърцето му биеше неудържимо.
— Ела да видиш нещо — каза той и протегна ръка с усмивка към бюрото зад него.
Грейс видя, че той й подава продълговата и плоска кутийка за бижута. Почувства, че в нея се надига силно отвращение и й се завива свят. Тъкмо това й трябваше, за да й напомни какво точно представлява връзката им. Именно това бе нужно, за да я изтръгне от смущението й. Порядъчните жени не приемаха подаръци от други мъже, освен от съпрузите си. За миг изпита силна болка, тъй като можеха да бъдат законно свързани мъж и жена. След това сви устни. Възнаграждава я за услугите. Трябваше да очаква нещо подобно. Но това бе толкова безсрамно и обидно, че Грейс не пожела да вземе кутийката.
— Грейс?
Тя вдигна очи и го погледна. Опита се да прикрие болката си зад маска на привидна сдържаност. Доста се затрудни да го постигне.
Рейд гледаше втренчено израза на лицето й. Тя не светеше от радост. Изглеждаше разстроена. Той усети, че гласът му се променя и зазвучава едва ли не обезпокоено.
— Това е за теб.
Тя искаше да запрати кутийката в лицето му и да му каже, че не го иска, че прекратява споразумението, че не й е възможно да издържи това и няма да му бъде повече любовница. Искаше й се да заплаче. Вместо това тя пое решително кутийката от ръцете му и я отвори.
Той прикова поглед в лицето й.
Едно великолепно колие от аметисти и диаманти пръсна искри в очите й. Тя си помисли за мъжете, които подаряват такива украшения на жените си, защото ги обичат. А той й правеше този подарък, защото си го бе спечелила, като преспа с него. О, господи, колко я заболя при тази мисъл.
— Грейс? — попита той, без да смее да диша от вълнение.
Тя отвърна на погледа му. Лицето й беше като вкаменено.
— Благодаря.
По лицето му се изписа разочарование, но тя забеляза това само за миг, защото той се обърна и закрачи към масата. Грейс насочи поглед отново към колието. Трябваше да признае, че то е прекрасно, въпреки че го виждаше с премрежени от сълзи очи. Реши да го продаде при първа възможност. То ще изплати всички сметки на майка й и може би ще стигне за цялата година.
Беше се обърнала с гръб към него и използва възможността, за да изтрие предпазливо няколко сълзи от лицето си. След това подметна небрежно кутийката на леглото, като знаеше отлично, че той я гледа.
— Мисля, че трябва да се разберем по този въпрос — заяви тя и се обърна с лице към него.
Очите му се отделиха от черната кадифена кутийка, която бе изоставена нехайно сред разбърканите завивки. Погледът, който той насочи към нея, бе леденостуден.
— По кой въпрос, Грейс?
Ръцете й стиснаха облегалката на стола.
— В бъдеще — каза тя — предпочитам да ми плащаш в брой.
Дъхът му секна.
— Или с чек. Това също ще свърши работа.
Той потрепери от главата до петите.
Грейс направо отскочи. Толкова се стресна от гневната му реакция.
— В бъдеще — заяви със задавен глас Рейд — ще ти плащам винаги в брой.
Беше стиснал юмруци, а лицето му бе почервеняло. След това се обърна рязко и прекоси стаята. Не виждаше нищо от гняв. За миг Грейс спря да диша от страх.
Рейд излетя като тайфун от стаята и затръшна силно вратата зад себе си.
Грейс се отпусна разтреперано в стола. Беше напълно объркана. Защо се бе разгневил толкова? Тя имаше пълно право да иска пари в брой. Но защо се чувства ужасно виновна, сякаш е направила грешка? И защо, о, защо плачеше?
Изчака го първо да се върне за вечеря, а после, за да си легне през нощта.
Но той не се появи.
— Излизам от играта — заяви Рейд.
Някой изстена, когато го чу.
— Ах, ти мръснико долен — възкликна добродушно Джордж Фарис. — Обра ни до шушка.
Рейд седеше в „Черната пета“ с последните покерджии, останали от цяло множество играчи. Притегли към себе си купчината банкноти. Знаеше, че е спечелил приблизително пет хиляди долара, но не се усмихваше. Не изпитваше радост, а само мрачно задоволство. В съзнанието му се появи нейният образ. Тя беше страстна, бледа, разкошна и чисто гола.
Гневът сякаш бе вледенил вените му и не го напускаше.
Игра в продължение на двадесет часа. Очите му кръвясаха и под тях се появиха черни кръгове от
