— Затворена ли беше вратата, докато тя беше вътре? Само двамата ли бяха?
— Ти имаш порочен начин на мислене — каза Хариет. — Това, че не се отнасяш към нея с уважение, не означава, че един добър мъж като Алън Кенеди ще постъпи по същия начин. Освен това, всеки знае, че той иска да се ожени за нея.
Рейд изруга, обърна се на пети и излезе. За какво си бяха говорили двамата? И къде, по дяволите, е тя сега? Той си спомни онзи ден, когато ги видя да се целуват страстно в кабриолета в алеята на Луиза Баркли. Образът на двамата се появи сега пред него и го накара да изпадне в бяс. Беше й заявил доста ясно и категорично, че тя принадлежи единствено и само на него за цялата предстояща година. А ето че тя вече се въртеше около друг мъж.
Върна се в хотела. Докато се носеше вихрено нагоре по стълбите, не устоя на изкушението да се зачуди дали не се е върната. Но стаята му беше празна както преди. Не обърна внимание на наченките на разочарование в душата си и дори отказа да си признае, че е изпитал подобно чувство. Изпи втория си бърбън за последните двадесет часа. Течността се хлъзна леко в гърлото му, сякаш то бе от коприна. Ако почне да претърсва града, всички ще го помислят за глупак. Другата възможност бе да чака.
Реши да я чака.
Точно след три минути тя прекрачи вратата на стаята. Изгледаха се продължително и строго.
— Къде беше? — запита Рейд. Веднага усети, че сърцето му тупти неудържимо, а кръвта потича във вените му. — Не искам да си носиш така косите.
Тя изправи гърба си с всички сили.
— Не сме се разбирали ти да ми определяш прическата. И аз ще ти задам същия въпрос. Къде беше?
Очите му блеснаха. Искаше му се тя да не изглежда толкова привлекателна, дори със свитите устни и с този ужасен кок. Дори проклетата сива рокля не намаляваше красотата й. Ако не друго, светлият цвят правеше кожата й да изглежда удивително прозрачна и бледа като магнолиите.
— Това не е двупосочна улица, мила — провлечено каза той. — Това, къде съм ходил, теб не те засяга, но къде си била ти, определено ме интересува.
Тя изсумтя разсърдено.
Зарадва се, че я ядоса. Искаше да я ядоса толкова, колкото бе бесен и той — не, повече. Пъхна си ръцете в джобовете и извади пълни шепи с пари. Хвърли ги в краката й. Тя ахна и отскочи назад, докато той продължи да изпразва джобовете си. Скоро пред нея лежаха пръснати по пода пет хиляди долара в банкноти и злато.
Тя почервеня силно и го загледа. Той усети, че е много доволен.
— Преброй ги, ако искаш.
Лицето й пламна още по-силно, брадичката й се вирна нагоре, очите й блеснаха леко.
— Не, благодаря, изглеждат достатъчно.
— Достатъчно ли? Не сме ли малко алчни, а?
Тя отвори уста, за да почне да спори. Той очакваше свадата с наслада, но тя се отказа от намерението си.
—
Очите й блеснаха.
— Бях в училището. И честно казано, скъпи, наистина не ме интересува с кого си прекарат нощта! — Гласът й се засили и в него прозвучаха остри нотки.
Рейд присви очи. Тя ревнуваше и за миг тази мимолетна мисъл го изпълни с приятно и триумфално чувство.
— Какво правеше в училището? — гласът му стана груб и зазвуча заплашително.
— А ти какво мислиш? — сопна му се тя. — Че съм мила пода ли? — Тя вдигна глава. — Проведох неофициални учебни занятия и…
— Какво си направила?
Тя спря.
— Проведох…
— Ти вече не си учителка, Грейс.
Тя го изгледа продължително.
— Не говориш сериозно.
— О, много съм сериозен даже — той престана да се обляга на стената. — Съблечи си дрехите.
Тя примигна.
— Ти ми принадлежиш тази година — напомни й той. — Съблечи си дрехите, Грейс.
Тя пребледня.
— Едва ли имаш предвид точно това.
— О, със сигурност имам предвид точно това. — Той направи пауза и добави: — Веднага.
Тя още се колебаеше. Очите й бяха широко отворени и в тях се забелязваше уплаха. Внезапно Рейд изпита омраза към себе си. И двамата знаеха, че той нарочно й налага волята си. Ръцете й затрепериха, когато докосна първото копче на корсажа си и го завъртя. Устните й бяха побелели. Рейд пристъпи бързо към нея. Хвана я за ръката и я спря. Тя вдигна помръкналите си очи към него.
— Не мога.
— Знам — извика той. — Извинявай, Грейс.
Стисна ръката й толкова силно, че тя извика от болка.
Този лек писък го стресна. Обви я с ръце. Тя все още бе съвсем неподвижна и вцепенена като малка птичка, която е уловена в капан. Рейд усещаше, че сърцето й бие лудо до неговото. Стисна я още по- здраво.
— Никога не съм искал да ти причиня болка — изпъшка той в шията й. — Искам само да те защитя.
Вдървените й рамене започнаха да се отпускат в прегръдката му.
— Единственото, което искам, е да те обичам — извика той и я залюля. Устата му се приближи до бузата й с цвят на слонова кост и отрони: — Позволи ми да те обичам, Грейс. Позволи ми.
Обгърна с ръце лицето й. В очите й имаше големи проблясващи сълзи, които се търкулнаха по бузите й. Рейд улови една с уста и я изпи с целувка. Погледна я в очите и улови нейния поглед. Тя не искаше да се откъсва от него. Устата й се отвори. Беше се навлажнила и трепереше. Той притисна своята уста към нея. Когато ръцете й докоснаха свенливо гърба му, той изпита изблик на въодушевление и на нещо друго — някакво толкова необятно и силно чувство, че не успя да го сдържи.
— Грейс — изрече с мъка той до устата й. — Обичам те. О, обичам те… Позволи ми да те обичам.
Тя потръпна в ръцете му.
Целувките му бяха толкова необуздани, а прегръдките — толкова страстни, че я накара да отстъпи назад към леглото. Тя отново се озова в обятията му, притисна се силно в него, отвори уста, за да си поеме дъх и изпъшка под ураганния му напор. Ръцете му затрепериха силно, когато разпусна косата й. Вдигна полите й и погали краката й под дългите памучни фусти. Устата му отново се прилепи до нейната. Беше ту мека, ту неимоверно твърда.
— Докосни ме, Грейс — извика той и премести ръцете й от рамото върху гърба си. За миг спря да я гали и остана обърнат с лице към нея и останал без дъх. Заразглежда лицето й, докато движеше ръката й върху предната част на ризата си. Тя ахна, когато той я вмъкна през отвора на ризата си. Рейд изстена.
Грейс го гледаше безмълвно в очите. Устните й бяха отворени и влажни.
— Не спирай — помоли той и притисна ръката й към ребрата си. След това разтвори рязко ризата. Копчетата изпопадаха около тях, а торсът му се оголи, за да го докосне Грейс.
Ръката й изглеждаше малка и бяла на фона на бронзовата му кожа. Завъртя се неуверено точно над гърдите му. Рейд отметна глава назад, затвори очи и изрече задъхано:
— Моля те, Грейс.
Тя не знаеше какво да прави. Но усещането на мощното тяло на този мъж под нежната й длан бе изумително възбуждащо.
Тя го изгледа дръзко, без да помръдва. Ребрата му леко се очертаваха под кожата. Гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Покриваха ги гъсти и тъмни косми. Зърната на гърдите му бяха малки и плоски. Прииска й се да докосне някое от тях. Отклони бързо поглед настрана.
