Тя се престори, че не разбира за какво намеква той. Отиде до огледалото и започна да си реши косата с енергични движения. Усещаше, че той я гледа и когато съзря отражението му, погледите им се кръстосаха. Сърцето й се сви отново.
— Трябва да ти купя някакви дрехи, Грейс. Смятам, че мисис Гарот ще може да ни отдели малко време.
Ръката й се отпусна.
— Не ми трябват дрехи.
Той се засмя, но изтри мигновено усмивката от лицето си.
— Грейс, говориш смешки. Наистина ти трябват дрехи. Всъщност ти трябва цял гардероб.
Тя стисна силно четката. Представи си как се кипри пред мисис Гарот в новата си роля като негова любовница. Представи си, че се надува пред целия град, за да я видят всички колко пищно се е натруфила.
— Не ми трябват нови дрехи.
— Не е възможно да ти е приятно да носиш тази дри… тези рокли.
— Какво общо има удоволствието с това?
— Защо да не носиш тоалети, които ще ти доставят удоволствие?
Тя впи поглед в него и си представи как той ще я нагизди в безсрамни труфила от тафта и атлаз, достойни за някоя уличница. Представи си с какъв присмех ще я гледат всички. В този момент Рейд прекоси стаята с решителни и непреклонни крачки. Очите й се разшириха. Той я хвана за раменете и я обърна с лице към огледалото.
— Огледай се добре, Грейс. Наистина се огледай.
Тя погледна в огледалото, но към него.
Той издаде звук на раздразнение.
— Не гледай мен, а себе си!
Нейният поглед се насочи към бледото й лице, ръцете му я погалиха лениво.
— Виж се колко си хубава.
Тя започна да протестира, но той я накара да млъкне, като я стисна още по-силно. Тя се вгледа в себе си още веднъж. Помъчи се да види същото като него. Видя жена в разцвета на красотата и с изключително бяла кожа. Трябваше да си признае, че тенът й е безупречен. Стори й се, че устата й е твърде голяма и се е подула от целувките му. Очите й блестяха възторжено. Червената й коса бе разчорлена, сякаш бе претърпяла някаква злополука. В действителност от години не беше обръщала сериозно внимание на външния си вид. Беше забравила колко е хубава всъщност. Той долепи лицето си до ухото й.
— Искам да се видиш така, както аз те виждам — каза той. — Ти си великолепна жена, Грейс, но си решила от инат да скриеш хубостта си.
Той я прегърна страстно и собственически. Тя гледаше тяхното отражението на двама им в огледалото над бюрото. Рейд беше прекалено самодоволен. Това беше почти непоносимо. Той си бе затворил очите и притискаше лицето си до нейното. За миг й мина през ума, че вижда на лицето му същата мъчителна напрегнатост, която тя изпитва дълбоко в душата си. Но разбра, че сигурно е сбъркала, когато той се изправи и отвърна спокойно на погледа й в огледалото.
— Колко време ще ти трябва, за да се приготвиш? — попита той.
Той не разбираше! Обзе я паника.
— Не искам никакви дрехи — помоли тя.
Той скръсти ръце. Изгледаха се с неподвижен поглед за един съвсем кратък момент.
— Защо не искаш нови дрехи, Грейс?
Тя затърси объркано някакво извинение. Не успя да намери никакво друго, освен истината.
Гласът му беше внимателен, но в него се долавяше разочарование.
— Грейс, сподели мислите си с мен.
Тя си пое дъх.
— Искаш да ме изложиш на показ пред всички, нали? А аз да нося рокли с дълбоко изрязано деколте от някакъв яркоцветен плат, с високи токове и скъпи бижута? Мисис Гарот ще разбере. Всеки ще разбере. Не искам да изглеждам така — въздъхна тя. — Не искам да изглеждам като твоята лична проститутка!
Той се сепна. Живите му и изразителни очи се напрегнаха.
— Ти не си моята лична проститутка.
— Нима?
Той затвори очи.
— По дяволите, добре тогава! Ти си моята проститутка! А кой, по дяволите, предпочете това положение? — извика той.
Тя се сви до бюрото. Овладя се.
— Прав си.
Той извърна глава и изруга. След това я погледна отново.
— Предлагах ти да се оженим.
Тя не отвърна нищо.
Той я загледа пронизително. Погледът му се впи в очите й. Грейс затаи дъх. О, господи, пак ще й направи предложение! Той спря да я гледа.
— Никога не съм мислил да те излагам на показ, както се изразяваш — изрече той бавно. — Но също така не желая да те представя на моето семейство в тези дрипи, които носиш сега.
Стори й се, че не е чула добре думите му.
— Какво?
— Не смятам да те представя на моето семейство облечена като някоя… — той премълча думите, които му бяха на езика — като някоя стара мома.
На нея й прилоша.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко пъти трябва да ти го казвам? — запита той вече напълно обезсърчен.
— Кога ще се срещна с твоето семейство? — обхвана я неподправен ужас.
Погледът му я пронизваше.
— Мислех да тръгнем за там след няколко седмици или дори по-рано. Не съм си ходил отдавна вкъщи, а сестра ми, мъжът й и децата им са там.
Тя с усилие запази спокойствие. След няколко седмици. Имаше още време. Беше абсолютно невъзможно да се срещне със семейството му — нито сега, нито когато и да е занапред!
— От какво се боиш, Грейс? От нещо друго, а не от презрение, нали? То е по-опасно за теб, нали? Защото, ако наистина се боеше от хорските приказки и лошото мнение на другите, никога нямаше да приемеш моето предложение от онази нощ, а щеше да приемеш предложението ми за брак. Страхуваш се, нали?
Тя скръсти ръце на гърдите си. Мразеше способността му да разчита чувствата й.
— Не.
— Ти не желаеш да си красива. Боиш се от това. Един господ знае защо. През целия си съзнателен живот си бягала от възможността да бъдеш привлекателна жена, каквато си всъщност. Не разбирам — по лицето му се изписа твърда упоритост. — Но съм уверен, че ще се опитам да разбера.
— Рейд — каза тя, без да съумее да се удържи да не протегне ръка към него. — Не искам мъжете да ме гледат и да виждат само поредното хубаво личице.
— Защо не?
— Защото трябва да постигна нещо в живота си! И похотливите мъже, които могат да мислят за едно- единствено нещо, няма да ме отклонят от целта!
Той я изгледа внимателно.
— Вие сте твърде необикновена жена, Грейс О’Рурк.
Нотката в гласа му я стопли и изпълни с надежда.
— Моля те, не ме карай да отивам при мисис Гарот.
Погледът му вече не беше толкова остър. Усмивката му бе унила.
— Какво пък — каза той, — ако Мохамед не отиде при планината, мисля, че планината ще дойде при
