Виолетов огън

Погледът й се натъкна на голямата издутина, която напираше излезе от панталоните му. В устата й стана много, много сухо.

— Грейс.

Погледът й се стрелна към него и тя почервеня, че са я хванали да го гледа.

— Всичко е наред — промълви той. — И на мен ми харесва да гледам.

Душата й се раздираше от непознати чувства, които бяха твърде силни, за да им устои. Грейс вдигна ръка и я прокара по твърдата повърхност на един гръден мускул. Улови с пръсти косата му. Цялото му тяло се напрегна при докосването. Той простена, хвана ръката й и я сложи на малкото си стегнато зърно.

Ръката й се опъна. Не й остана дъх. Тялото й затрепери неприлично мъчително. Толкова й беше приятно! Тогава той вдигна глава, за да докосне с език нейното зърно, забравил за дрехата, която го покриваше. Грейс ахна, когато той го дръпна с уста. Той я повали под себе си.

Целунаха се вече без задръжки. И двамата бяха потни. Зъбите им се докоснаха, а езиците преплетоха. Корсажът й се разтвори без усилие под умелите му пръсти. Гърдите й се озоваха в ръцете му. Тя усети, че той смъква бельото й и забеляза, че повдига бедра, за да му помогне. Той вдигна полите й до кръста и си събу панталоните. Нахлу в нея с пресипнал от радост стон. Ръцете й намериха широкия му гръб и го притиснаха. Усети, че е впила нокти в тялото му и сигурно му причинява болка, но очевидно нямаше да спре. Той се задвижи бавно в нея с премерени движения. След това тласъците му станаха по-силни и бързи в отговор на несъзнавания копнеж на тялото й. Тя издаде продължителен стон и извика от върховно удоволствие.

— Да — изохка Рейд. — Да, скъпа, да.

Той легна в кревата. Грейс се намираше в прегръдките му. Внезапен проблясък озари съзнанието му като мълния. Той получи откровение за бъдещето и осъзна, че с досегашния му начин на живот е свършено. Разбра неизразимо ясно, че вече нищо няма да бъде същото и че Грейс наистина е навлязла дълбоко в живота му. Побиха го тръпки. Изпита едновременно ужас и възхитително усещане.

Грейс се размърда в ръцете му.

— Не се дърпай — каза той. Погали я с ръка и я загледа втренчено.

Очите й бяха широко отворени и гледаха нежно. Рейд реши веднъж завинаги да приключи с миналото. Това нямаше да бъде лесно. Трябваше само да вдигне глава, за да види петте хиляди долара, пръснати по пода. Те показваха съвсем ясно какво представлява връзката им и какво точно желае тя от него.

— На пода има пет хиляди долара — каза спокойно Рейд, докато се облягаше на лакти.

Тя настръхна. Ноздрите й се разшириха от гняв.

Какво ли ще ми отвърне, ако я помоля пак да се омъжи за мен? Той почервеня от тази неканена мисъл. Веднъж вече му бе отказала категорично. Беше уверен, че ще му откаже пак.

— Ще ти отворя сметка утре сутринта — каза той не по-малко спокойно отпреди. — Занапред няма да говорим повече за пари. Ще внасям периодично пари в сметката ти.

Тя го изгледа продължително с широко отворени очи. Стори й се, че е мрачен, печален и сякаш му липсваше нещо. Плъзна ръката си по нейната.

— Но искам да ти напомня за нашето споразумение — каза той.

Грейс успя да проговори, въпреки че още не можеше да се съвземе от мисълта за петте хиляди долара.

— Какво?

— Ти се съгласи да прекараш с мен една цяла година.

Тя приседна и обви завивките около гърдите си.

— Да, съгласих се.

— Искам да бъда ясен — погледът му беше много сериозен. — След една година ще обсъдим бъдещето на нашата връзка. Но не и преди това. Няма да променя решението си и да те пусна да си вървиш по- рано.

Да промени решението си… да я пусне да си върви по-рано? Сърцето я заболя. Думите му я нараниха силно. Какво й ставаше? Нека да промени решението си! И колкото по-рано, толкова по-добре! Тя кимна и възпря сълзите си да не потекат по бузите й.

— Какво има? Защо плачеш?

— Не плача.

Той я разглеждаше, без да я разбира, а така му се искаше да знае мислите й. Но тя си оставаше загадка. Беше ли направил или казал нещо, което да я разстрои, или тя плачеше от самосъжаление? Рейд си пое дълбоко дъх.

— За последен път говорим за пари — подчерта той твърдо. Не искаше да се самоизмамва, като й повтаря това, което бе казал — че тя няма да му избяга. Но дълбоко вътре в него се спотаи болка, болка от страх. Беше й платил предостатъчно и сега ще разбере дали е почтена. Защото, ако не е такава, ще си замине още утре. Рейд слезе от леглото и се зае да събира банкнотите. Грейс го гледаше, притиснала здраво чаршафите към гърдите. Запита се колко време ще мине, преди тя да му омръзне? О, че е глупачка! Ако има малко мозък в главата си, ще вземе парите и ще се върне в Ню Йорк. Нищо не дължи на Рейд. Но беше крайно време да осъзнае една ужасна възможност. Никак не беше сигурна, че ако има възможност да избира, наистина ще поиска да изостави този мъж. Очите й се отвориха широко. Лицето й застина. Невъзможно бе това да се случи.

Той свърши със събирането и сложи парите на масата, а Грейс припряно провери дали по очите й има следи от сълзи. Сърцето й заби силно. Той се обърна и я погледна бавно и замислено. Тя цялата се стегна отвътре. Той беше толкова хубав силен. В същия миг тя разбра, че винаги ще мисли така.

— Какво има? — попита той, след като седна до нея и обви ръката си около тялото й.

Не й хареса това, че той долови толкова бързо настроението и мислите й. Усмихна се принудено.

— Просто съм изморена.

Усмивката му изобщо не бе като нейната. Тя направо обезпокои Грейс.

— Можем да си дремнем малко следобед.

Тя не отвърна на закачката му. Нямаше сили. Мислеше само за едно. Няма да се влюби в Рейд Браг — категорично не!

21

— За какво си се замислила толкова дълбоко? — попита той с усмивка.

— За нищо — успя да промълви тя. Не беше готова да признае дори пред себе си, че й се нрави мисълта да се влюби в него.

Напомни си, че жена като нея не бива да има сериозни намерения към такъв мъж.

„Грейс, той ти предложи да се омъжиш за него“, напомни й едно гласче вътре в нея. Решителността й нарасна.

„Той никога не е предлагал на друга жена да се омъжа за него, никога. Ти си първата“ — продължи то… „Първата и единствената.“ Тя стисна юмруци.

— Какво има? — попита той. Дойде при нея, коленичи и взе ръцете й в своите.

Сърцето й заби лудо. Той беше толкова близко. Така изглеждаше по-хубав. Погледът му улови нейния. След това Рейд я изправи на крака и я прегърна силно. Тя ахна, когато усети, че мъжествеността му се надига отново. Сърцето в гърдите й заликува. Виж го, той е като разгонен бик, гледа само да те вкара в леглото.

— Прости ми — той се засмя неуверено. — Но само два пъти сме били заедно и това съвсем не ми стига — той улови лицето й с едрите си загрубели ръце. — Искам да се любя с теб по цял ден и цяла нощ. Може би тогава ще се държа прилично.

Тя се изчерви.

— Но май ти причиних болка — каза той.

Тя се втренчи в него. Кръстоса ръце и ги притисна една в друга. Той беше негодник. Защо сега не се държи като такъв? Рейд се усмихна.

— Иска ми се да ме пуснеш вътре, Грейс — каза тихо той и я почука нежно по челото.