Той простена леко.
Усети, че тя оставя подноса и се приближава. Рейд си помисли, че е голям късметлия, защото тя не го завари долу на разсъмване, когато той търсеше нещо за четене. В края на краищата беше прекарал три дена в леглото и знаеше, че ако не е тя, ще полудее. Простена отново и се обърна, за да я погледне, като примигна, сякаш се е събудил току-що.
Усмивката й бе толкова нежна и сърдечна, че той затаи дъх.
Тя се доближи и тутакси докосна челото му, търсейки признаци на някаква несъществуваща треска. Вчера той имаше само лека температура, но изпълнените с любов грижи на Грейс и постоянното й безпокойство за него го накараха да прецени, че си струва да остане още в леглото. Единственото му оплакване беше, че Хариет отказва да й разреши да го изтрие с гъба в банята. Когато й предложи това, Хариет се ужаси и възкликна, че и без това се приказва достатъчно по адрес на тях двамата и че докато те възстановяват здравето си при нея, тук няма да има никакви срамни сцени! И добави категорично:
— Изглеждаш все по-добре с всеки изминал ден — каза Грейс и седна до него.
Той въздъхна.
— Благодарение на твоите грижи. Знаеш това.
— Знам, че умееш да ласкаеш.
— Нима?
— Доста добре те познавам.
Те се усмихнаха. На Рейд му се прииска да я притегни в обятията си и да я целува, докато и двамата останат без дъх. Посегна към нея.
— Ела тук.
Тя се противопостави.
— Трябва да си почиваш, Рейд.
— Не искам да си почивам. Искам теб.
Тя поклати глава, но се усмихна.
— Само ти, Рейд, можеш да лежиш болен и ранен в легло и да искаш…
Думите й заглъхнаха, а тя се изчерви.
— И да искам какво? — закачи я той.
— Не мисля, че трябва да произнасям тези думи — изрече тя нежно.
Той докосна ръката й.
— Тогава аз ще ги кажа. Искам да се любя с теб, Грейс. — Той чу собствените си думи — да се любя. По-лесно му беше да изрече тези думи, отколкото това, което наистина искаше да каже.
Скоро. Скоро ще й направи ново предложение.
Рейд се стараеше да не мисли много за това, че смъртта го е подминала на косъм или че Грейс го е излъгала. Начинът, по който се грижеше за него сега, караше всички събития да изглеждат като сън… кошмарен сън. Тя беше толкова внимателна, толкова сърдечна, толкова нежна. Той си даваше сметка, че с грижите си за него тя му се извинява по най-добрия възможен начин. Много му харесваха вниманието и грижите й. А когато се оженят, е, какво пък, ще имат достатъчно време да се занимават с нейната склонност да си създава постоянно неприятности. Освен това, тя със сигурност ще бъде доста заета с гледането на децата им…
Неочаквано изпита обезпокоителното чувство, че дори децата няма да отклонят Грейс от неистовия й стремеж да промени света. Усмихна се от немай-къде. Как е възможно да си представя Грейс по някакъв друг начин? Слава богу, има безопасни учителски места, в нормални градове, където призрачни нощни конници не заплашват със смърт учителите. Тогава му дойде на ум ужасна мисъл — дори при нормални и спокойни обстоятелства той се обзалагаше, че тя ще намери начин да изпадне в опасна ситуация — и положението няма да е нормално и спокойно за дълго!
Тя прекъсна мислите му.
— Гладен ли си?
— Хъм.
Тя протегна ръка зад него и оправи възглавниците. Той не помръдна и не й помогна. Гърдите й докоснаха леко голата му гръд. Слабините му го заболяха още по-силно.
— Наведи се напред — нареди му тя. Той се подчини с удоволствие. Докато тя се занимаваше с възглавниците зад гърба му, той зарови лице в примамливата цепка на бюста й. Тя ахна, дръпна се и се засмя.
— Още ме боли главата — излъга с жален глас Рейд.
Тя му помогна да седне изправен. Ръцете й се озоваха под мишниците му. Той се сгуши до лицето й и я ухапа.
— Рейд.
— М-м?
— Какво ще правим?
Разтревоженият й глас привлече веднага вниманието му.
— Какво има, Грейси? — Той стисна ръката й.
— Тази сутрин погребаха Роулинс.
Рейд се намръщи. Той отвърна на изпитателния поглед на Грейс. Не беше нужно Грейс да произнася на глас въпросите си. Той ги четеше в очите й.
— Радвам се, че поне не ме осъждаш — каза той. — Най-сетне веднъж да се попиташ как се чувствам.
— Да.
Той я изгледа сериозно.
— Убивал съм и преди, Грейс. Не е приятно, дори когато жертвата е гадина като Роулинс. Онази нощ нямах никакъв избор. Те бяха твърде много, а тяхната омраза и насилие може да породи само смърт и убийство. Трябваше да реагирам светкавично. Ако пак изпадна в подобна ситуация, ще постъпя по същия начин.
Грейс стисна ръката му.
— Страхувам се, Рейд. Много от хората в града са се разгневили! Искат шерифът да те арестува!
Рейд се усмихна леко и присви очи.
— Нека да ме арестуват. С готовност ще отида в ареста.
— Какво искаш да кажеш?
Рейд се засмя мрачно.
— Форд няма да се осмели да ме задържи. Аз съм богат и влиятелен. Моите адвокати не само ще ме освободят, но и ще извадят на показ пред всички какво става в този град и как Форд управлява с насилие и заплахи. Това ще бъде страхотен скандал, сигурен съм. Въпреки че всички са чували подобни новини, въпреки че на хората на Север им е дошло до гуша от проблемите с Юга, уверен съм, че тукашните събития веднага ще се превърнат в главна тема на деня за цялата нация. Това ще бъде краят на Форд. Всичките му постъпки са противозаконни. Ако ме арестува, не само ще изложи на риск кариерата си, но и ще отиде на подсъдимата скамейка.
Грейс въздъхна.
— Не се сетих за това. Толкова се разтревожих при мисълта, че ще те арестуват.
— Форд може да е всякакъв — каза Рейд, — но не е глупак. За съжаление.
— Обичаш ли да пътуваш, Рейд?
Навсякъде около тях чуруликаха птички, а тревата се полюшваше от полъха на ветреца. Слънцето блестеше ярко, а по небето нямаше и следа от облаци. Това ставаше два дни по-късно. Рейд държеше Грейс за ръката. Бяха се отбили в сечището. Грейс носеше кошница за пикник.
Рейд се усмихна.
— Знаеш, че обичам да пътувам. Къде искаш да отидем? В Ню Йорк? Лондон? Китай? Тибет?
