— Кой ни прекъсва? Сър! Извинете ме…
Грейс беше станала. Не го изпускаше от поглед. О, господи, тя беше жива!
Грейс се наведе към него, сякаш се готвеше да го посрещне. Рейд закрачи с още по-широки стъпки. Най-неочаквано тя скочи и хукна да бяга. Не успя да направи и две крачки и той я хвана. Метна я на рамо. Тя изкрещя.
— Пусни ме веднага!
— Кой е този човек? — възкликна разгневено Елизабет Кади Стентън. — Няма ли кой да го спре? Той ще отвлече едно от момичетата ми!
Рейд я понесе през тълпата, която се разтваряше пред него като Червено море пред Мойсей, като виждаше ожесточеното му изражение. Свали я на земята и й помогна да се изправи. Тя го погледна. Очите й блестяха ярко. Рейд си пое дълбоко дъх. Грейс се хвърли на врата му с радостен вик, а той я притисна до себе си, като стенеше. Прегръщаше я и я люлееше със затворени очи. Произнасяше името й непрестанно като в молитва.
— Наистина ли си ти? — извика той и обгърна с ръце лицето й. — О, Грейс…
Тя извика:
— Толкова ми липсваше, Рейд…
Той я целуна силно и властно, впи устни дълбоко в нея.
Тя се притисна поривисто към него, докато го прегръщаше страстно. Целувката им малко по малко се измени. Устата му спря да я мачка, а езикът му се плъзна между устните й. Те се наслаждаваха един на друг. Зъбите им се сблъскаха, докато те се мъчеха да навлязат възможно най-дълбоко един в друг. Толкова много я желаеше, че го заболя.
Стисна силно лицето й.
— Грейс, как можа да ми причиниш това? Мислех, че ти си…
— Трябваше да постъпя така — прекъсна го тя и изхлипа леко. Виолетовите й очи гледаха умолително. — Обичам те, Рейд, толкова много те обичам, наистина! Сърцето ми се късаше, когато те напусках, но как можех да остана? Опитах се да ти обясня това в писмото!
— Ти не ми даде възможност — извика той и стисна раменете й. — Ти ми нямаше доверие, Грейс! Никога не съм искал да те откъсвам от професията ти — никога! Но ти попита ли ме как се чувствам, поне направи ли опит да разбереш това? Не. Ти избяга!
— Какво казваш? — ахна тя и си запуши с ръка устата, отворила широко очи.
— Искам те точно такава, каквато си, по дяволите! Искам да преподаваш и да се бориш за делото, в което вярваш. Просто искам да съм до теб, за да те предпазвам от неприятности! Никога няма да се опитвам да ти преча да изпълняваш професионалните ти задължения.
— Но в Начез…
Той я прекъсна.
— Защо ме укоряваш? — Погледът му се преплете с нейния.
— Аз съм мъж. Ти си жената, която обичам. Никога няма да спра да те защитавам. Имаше и друг изход от положението, в което бяхме изпаднали, Грейс.
— О, боже — простена тя и потъна в прегръдката му.
— Трябваше да ми кажеш всичко, което те безпокои, Грейс. Господи, как можа да направиш това? Как можа да избягаш така?
— Никога не ми е било толкова трудно, както в онзи миг — призна разплаканата Грейс. — Смятах, че нашата връзка няма бъдеще и че ти винаги ще се опитваш да ме контролираш. Нямах ти доверие, Рейд. Страхувах се да ти повярвам. Толкова съжалявам, защото знам, че ако сега трябваше да го направя отново, нямаше да посмея! И се уплаших от срещата с твоите родители. — Тя хълцаше. — Нямаше да понеса унижението, не разбираш ли? А на всичко отгоре смятах, че ще те предпазя от сблъсък с Форд, ако ме няма. Толкова се страхувах, че ще те убие!
Той я изгледа продължително.
— Но аз мислех, че си мъртва!
— Какво? — ахна тя.
Той не можеше и не биваше да откъсва поглед от лицето й.
— Смятах, че си мъртва. Открихме тяло в пепелището. — Той спря. Внезапно разбра какво е станало в действителност. Погледът му я притисна. — Намерихме огърлицата, която ти подарих и някои твои вещи. Тялото беше толкова изгоряло, че никой не успя да го разпознае. Помислих, че си ти.
— Не — изрече тя ужасено. — Аз успях да избягам от нощните ездачи и стигнах някак до Мелроуз. Помолих Луиза да ми помогне. Един от кочияшите й ме откара до гарата. Но в имението беше Форд. Той ми скъса огърлицата. Помислих, че я задига, защото е скъпа и защото си ми я дал ти. Не знаех за какво е решил да я използва.
Рейд затвори очи за един мъчителен миг.
— Някой ден онази мръсница Баркли ще ми плати скъпо. А що се отнася до Форд, съжалявам, че не го убих, а само го прогоних от града.
— О, Рейд, никога не съм искала да ме мислиш за мъртва! — Тя се спусна към него, но после направи крачка назад. — Толкова много ли означавах за теб?
Той не се удържа и се засмя. Смехът беше груб.
— Дали означаваш много за мен? — повтори той. — Все едно да ме питаш дали има разлика между нощта и деня и между смъртта и живота. Без теб, Грейс…
Той се подвоуми и затърси подходящите думи.
— Ти си светлината в живота ми, не разбираш ли? Всичко се промени от деня, в който те срещнах. Без теб в живота ми има само мрак и отчаяние.
Тя си помисли, че сърцето й ще се пръсне от радост. Докосна нежно прекрасното му лице.
— Да не искаш да кажеш, че ме обичаш?
— Дали те обичам? Тази дума не е достатъчно силна! Обичам те, обожавам те, желая те, Грейс. — Внезапно той се усмихна дяволито. Трапчинките му се врязаха дълбоко в бузите му. Очите му блеснаха. Притегли я близо до себе си.
— Всъщност желая те още сега — изрече тихо той.
Грейс се изчерви.
— Омъжи се за мен, Грейс — изрече със заповеден тон Рейд. — Сега, днес, веднага. Още тук. А след това ще те отведа в хотелската ми стая и ще се любим като законно обвързани мъж и жена.
— Добре — съгласи се тя и притаи дъх.
Той се усмихна.
— Дамата се съгласи най-накрая — на третия път! Това означава ли, че си се поддала най-сетне на чара ми?
— Винаги съм се поддавала на чара ти — укори го нежно тя и докосна лицето му. — Но къде ще намерим свещеник?
— Наоколо има най-малко десет. Нали не смяташ, че ще те изпусна отново от поглед?
Тя се усмихна.
— Надявам се, че няма да го направиш.
Рейд я хвана за ръката и направо я повлече към мястото, където стояха родителите му. Те се бяха отдалечили дискретно, но ги гледаха невъзмутимо.
— Татко, намери ми свещеник.
В този миг забеляза с голямо закъснение, че Стентън не е подновила речта си, и че вниманието на цялото множество е съсредоточено върху тях двамата. Сега Стентън извика в рупора:
— Има ли свещеник в сградата?
Тълпата поздрави думите й с гръмък смях. Цяла група свещеници изскочи от множеството.
— Ние ще се оженим — заяви Рейд гордо. — А след това ще правя само две неща през живота си.
Грейс затаи дъх, но не се удържа и го изгледа с обожание. Щом го погледнеше, се изпълваше с обич!
— И кои са тези неща? — запита с усмивка Дерек.
— Да направя щастлива Грейс и да я пазя от неприятности.
