Грейс прехапа неспокойно устни, но се усмихна. Миранда се приближи и я целуна по бузата.
— Добре дошла в нашето семейство, скъпа.
Очите на Грейс се изпълниха със сълзи.
— Добре, да почваме церемонията — извика Дерек, обърна се и посочи един свещеник. — Какво ще кажете, добри човече?
Духовникът се засмя.
— За мен ще бъде удоволствие.
Грейс и Рейд се усмихнаха един на друг. Рейд я хвана за ръката.
— Някой има ли пръстен? — Дерек се обърна към очарованото множество.
— Ама вие сериозно ли питате? — запита някой.
Рейд се засмя, а Грейс се усмихна, докато Дерек потвърждаваше, че той, разбира се, говори сериозно.
Цял куп хора изскочиха напред и им предложиха на заем своите пръстени. Рейд прие един със сърдечни благодарности и взе ръката на Грейс. Дерек и Миранда застанаха зад невероятната двойка.
— Почвай.
Дерек се усмихна на свещеника.
— Скъпи влюбени — произнесе напевно отецът.
Рейд и Грейс се раздвижиха, за да застанат с лице един срещу друг и се загледаха захласнато в очите.
— Това е завинаги, Грейс — пошепна Рейд така, че само тя да го чуе.
— Завинаги — Грейс си пое дъх.
— Обичам те — промълви Рейд. — Обожавам те.
Грейс светна от радост.
— Церемонията ще свърши бързо — прошепна той и я погледна многозначително.
Грейс се изчерви.
— Пръстенът, Рейд, сложи й пръстена — припомни му настойчиво Дерек с театрален шепот.
Изненаданият Рейд се сепна. Множеството се засмя тихо. След това Рейд сложи пръстена на пръста на Грейс.
— Обявявам за мъж и жена. Можете да целунете булката.
Рейд я притегли умишлено бавно в прегръдките си.
— Най-сетне — прошепна той. И сведе главата си към нейната.
Тъй като усети явната му ерекция, Грейс вдигна глава, за да си поеме въздух и изрече:
Вие, Рейд Браг, сте непоправим.
— Очаквам да ме превъзпиташ, не си ли спомняш? — каза той.
Те се засмяха и се целунаха отново.
Епилог
Ню Йорк, 1880
— Виж! Това е мама!
Малкото червенокосо момиченце, което бликаше от енергия, се изви силно в ръцете на баща си.
— Виждаш ли я, скъпа? — попита Рейд. Щом забеляза категоричното разтърсване на главата й, Рейд качи своята дъщеря на раменете си. — Е, какво виждаш, Люси?
— Ето я мама! — извика четиригодишната Люси на джентълмена в множеството, който стоеше до тях.
Рейд се усмихваше, докато я държеше за пълничките малки глезени.
— Мама казва, че жените трябва да гласуват — обяви на висок глас Люси.
Въпреки това джентълменът се усмихна.
— Тихо, сладурче — прошепна Рейд. — Да чуем какво казва мама.
— Всеки от вас е длъжен — викаше Грейс от подиума към аудиторията — да се присъедини към нас в нашата борба! Няма да допуснем решения на Върховния съд като това по делото Майнър и Браоли да ни разубедят. Точно обратното, те трябва да ни подтикнат да продължим! Никога не сме се нуждаели толкова много от поправка на Конституцията, която да даде право на жените да гласуват. Никога законът и тиранията на мъжете не са се проявявали толкова безочливо. Нашите потисници са уплашени, дами и господа. Защо отричат гражданските права на мисис Брадли, които се гарантират от четиринадесетата поправка, само защото тя е жена? — Грейс направи пауза. Виолетовите й очи огледаха бързо множеството.
Моля всеки от вас не само да подпише тези петиции, които настояват да се прокара поправка в Конституцията, но също и да вземете празна бланка, на която да се подпишат вашите съседи, роднини и приятели. Убеждавайте и молете! Ние се нуждаем от вашите подписи! Сега!
За миг в залата се възцари тишина. След това се чу леко ръкопляскане. Прекъсна го едно отделно дюдюкане. Последва го цял хор освирквания. Някой изкрещя:
— Жените принадлежат на дома си и аз, например, с отвращение слушам вас, неморалните привърженички на свободната любов!
Последваха го още дюдюкания и аплодисменти.
— О, по дяволите — каза напрегнато Рейд.
— Жените са равни с мъжете, ние заслужаваме да гласуваме! — изпищя една жена.
— Вървете си вкъщи, мадам! — извика й в отговор един мъж.
Всички заговориха високо. Смесиха се протестиращи и спорещи гласове. В залата настъпи пълен хаос. Тълпата се вълнуваше и люшкаше като някакво живо същество, извиваше се енергично и кипеше бурно. Рейд пое Лусинда в ръцете си.
— Не, татко! — започна да протестира тя. — Искам да гледам!
— Татко трябва да спаси мама — каза Рейд, прегърна дъщеря си и забърза по пътеката между редовете. Беше вперил очи в Грейс. Тя забеляза погледа му. Усмихна се приветливо. В очите му се четеше голямата му обич към нея. В този миг във въздуха полетя един зрял домат. Тя се наведе точно на време. Доматът уцели жената, която стоеше зад нея. Грейс забърза към изхода на сцената.
Хората се блъскаха и крещяха. Яйца и домати заляха като порой сцената. Десетината мъже и жени, членове на Националната асоциация, хукнаха да бягат. Рейд не изпускаше от поглед Грейс, докато тя се препъваше по стъпалата откъм сцената. Видя, че един мъж посяга и я хваща за ръката. Само след секунда Рейд го сграбчи и го изблъска настрана с едната си ръка, без да изпуска дъщеря си. Бутна пияния мъж в един друг човек. Двамата си блъснаха главите и залитнаха замаяно.
Рейд хвана Грейс за лакътя и я повлече навън. В този момент усети, че нещо го удря по тила. То бе студено и мокро. После почна да се стича под яката му. Двамата излязоха забързано навън и тръгнаха стремително по тротоара. Рейд я погледна.
— Хареса ли ти речта ми, миличко? — попита ласкаво Грейс Люси, след като я взе насила от ръцете на Рейд.
— Трябва ни поправка — възкликна Люси. — Трябва ни гласуване!
— Така е по-добре, миличко — извика Грейс и я прегърна силно. — О, скъпи, Рейд, имаш домат по сакото.
— Грейс, трябва ли да я учиш от малка на тези работи — простена Рейд. — И по чия вина имам домат на сакото?
Тя примигна невинно, наведе се и го целуна.
— Ами, не знам.
Той я прегърна.
— И като си помислиш, че аз смятах, че ще си стоиш вкъщи заради детето.
— Ах, ти, негоднико — възкликна тя.
— Хайде да не се бунтуваме една седмица — предложи той.
— Добре — съгласи се тя.
— Трябва ни поправка! — извика Люси. — Тате, и аз искам да се бунтувам!
