— Можеш ли да разпознаеш какво прелива? — попита Романда. За жалост Насел поклати глава.
— Мислех си, че ще мога, но не. От друга страна… Ей, младежо! Насочи потока си към някоя от Заседателките. Внимавай само да не е нещо опасно и не я докосвай. — Мерайз я изгледа с гняв, с ръце на кръста. Насел може би не беше разбрала, че е от Стражниците й. Във всеки случай жестът й към него беше много властен.
Джаар я изгледа, присвил упорито очи, и отвори уста.
— Направи го, Джаар — подкани го Мерайз. — Той е мой, Насел, но ще позволя да се подчини на твоя заповед. Само този път. — Насел я изгледа стъписано. Явно наистина не беше го разбрала.
Колкото до ашамана, упоритостта в погледа му си остана, но явно се беше подчинил, защото Насел плесна радостно с ръце и се засмя.
— Сароя — рече тя възбудено. — Ти насочи потока си към Сароя. — Бялата доманка. Права ли съм?
Медената кожа на Сароя пребледня, тя се присви под шала с белите ресни и припряно се дръпна назад по пейката, докъдето можа. Впрочем Аледрин също се дръпна на пейката си.
— Кажи й — подкани го Мерайз. — Джаар може да е упорит, но все пак е добро момче.
— Бялата доманка — призна с неохота Джаар, а Сароя залитна и още малко да се прекатури от високата пейка. Той я изгледа презрително. — Беше само Дух, и вече го няма. — Лицето на Сароя помръкна, но дали от яд, или от смушение — така и не се разбра.
— Забележително откритие — заговори Лелейн. — И съм убедена, че Мерайз ще позволи да го изпробваш по-нататък, Насел, но Съветът трябва да си свърши работата. Сигурна съм, че ще се съгласиш с мен, Романда.
Романда едва се сдържа да не я изгледа сърдито. Лелейн много често прекрачваше границата.
— Ако демонстрацията ти е приключила, можеш да се оттеглиш, Насел. — Зелената от Малкиер си тръгна с неохота, навярно защото по изражението на Мерайз разбра, че повече проби няма да има — вярно, точно една Зелена уж трябваше най да внимава с мъж, който може да е Стражник на друга Сестра — но нямаше избор, разбира се. — Що за предложение има към нас Прероденият Дракон, момче? — попита тя, щом Насел се озова отвъд преградата.
— Следното — отвърна той и гордо се обърна към нея. — Всяка Сестра, която е вярна на Егвийн ал- Вийр, може да обвърже Аша’ман, всичко до четиридесет и седем. Не можете да молите Преродения Дракон, нито никой мъж, носещ дракона, но всеки Боец или Вречен, когото помолите, не може да откаже.
Романда се смая.
— Ще се съгласиш ли, че това отговаря на нуждите ни? — рече кротко Лелейн. Знаела беше същността на цялата работа, огън да я изгори дано.
— Съгласна съм — отвърна Романда. С четиридесет и седем мъже, способни да преливат, щяха да могат да разширят кръговете си, докъдето стигнат. Навярно щяха да могат да свържат кръг, който да включи всичките. И ако се окажеше, че има граници, щяха да ги преодолеят.
Файсел скочи на крака, все едно че заседанието беше официално.
— Това трябва да се обсъди. Призовавам за официално заседание.
— Не виждам нужда — отвърна й Романда, без да става. — Това е много по-добро, отколкото… каквото се бяхме разбрали. — Нямаше смисъл да се казва твърде много пред момчето. Или пред Мерайз. Каква ли беше връзката й с Преродения Дракон? Възможно ли беше да е една от Сестрите, положили клетва пред него?
Сароя беше станала, преди последната дума да е излязла от устата й.
— Все още си остава открит въпросът с договореностите, за да сме сигурни, че държим нещата под контрол. Още не сме се споразумели по тях.
— Според мен Стражническата връзка ще направи всякакви други договорености фиктивни — каза сухо Лирел.
Файсел се надигна припряно и двете със Сароя заговориха една през друга:
— Покварата… — Млъкнаха и се спогледаха подозрително.
— Сайдин е чист — заяви Джаар, без никой да се е обърнал към него. Мерайз наистина трябваше да научи хлапака на прилично държане, като ще го води пред Съвета.
— Чист? — повтори с присмех Сароя.
— Омърсен е преди повече от три хиляди години — намеси се рязко Файсел. — Как може да е чист?
— Ред! — почти викна Романда, за да овладее положението. — Ред! — Изгледа твърдо Сароя и Файсел, докато те не си седнаха, след което се обърна към Мерайз. — Мога ли да приема, че си се свързвала с него? — Зелената само кимна късо. Компанията явно не й харесваше и тя не желаеше да каже нито дума повече от нужното. — Можеш ли да пот-върдиш, че сайдин е прочистен от покварата?
— Мога. Отне ми време, докато се убедя. Мъжката половина на Силата е нещо много по-чуждо, отколкото можете да си въобразите. Не е неумолимата и в същото време — нежна власт на сайдар. По- скоро е като кипящо море от огън и лед, пометено от щорм. И все пак съм убедена. Чист е.
Романда издиша дълго. Чудо, след толкова ужаси.
— Не сме на официално заседание, но поставям въпроса. Коя е за приемането на това предложение? — Беше станала още с последната дума, но не по-бързо от Лелейн, а Джаня ги изпревари и двете. След кратка пауза всички бяха станали, освен Сароя и Файсел. Отвъд преградата Сестрите шушукаха: явно обсъждаха какво може да е гласувано току-що. — Малкият консенсус е станал, предложението за обвързване с Аша’ман е прието. — Сароя беше отпуснала рамене, а Файсел тежко въздъхна.
После призова за Големия консенсус в името на единството, ала не се изненада, когато двете твърдо си останаха на пейките. В края на краищата се бяха противили непрекъснато срещу всякакви преговори с Аша’ман, борили се бяха въпреки закона и обичая да попречат на сближаването с тях, след като беше решено. Все едно, вече бе станало, при това без да е нужно да се сключва дори временен съюз. Обвързването, разбира се, беше за цял живот, но все пак беше по-добро от каквото и да било съюзяване. То предполагаше твърде много равенство.
— Странна бройка, четиридесет и седем — каза Джаня. — Може ли да задам въпрос на Стражника ти, Мерайз? Благодаря. Как Прероденият Дракон е стигнал до точно този брой, Джаар?
Много добър въпрос, помисли си Романда. Беше й убягнал заради слисването, че получават това, което им трябваше, без никакво наложително партньорство.
Джаар се стегна, сякаш го беше очаквал и се боеше да отговори. Лицето му обаче си остана твърдо и невъзмутимо.
— Аша’ман вече са обвързали към себе си петдесет и една сестри, а четирима от нас сме обвързани от Айез Седай. Четиридесет и седем изравняват. Бяхме петима, но един загина, закриляйки своите Айез Седай. Запомнете името му. Ибин Хопвил. Помнете го!
По пейките настъпи мъртва тишина. Романда усети как стомахът й се вледени. Петдесет и една Сестри? Обвързани от Аша’ман? Отвратително!
— Поведението, Джаар! — сопна се Мерайз. — Не ме принуждавай да ти го повтарям.
За изненада на всички той й отвърна с гняв:
— Трябва да го знаят, Мерайз. Трябва! — Погледът му обходи пейките. Очите му пламтяха от жар. От нищо не се беше побоял. Беше се ядосал и продължаваше да е ядосан. — Ибин беше свързал със своите Дайгиан и Белдеин, Дайгиан владееше връзката, тъй че когато се озоваха срещу една от Отстъпниците, успя само да им извика: „Тя прелива сайдин“ и я атакува с меча си. И въпреки всичко, което му причини, колкото и да беше съсипан, успя да се вкопчи в живота, да се вкопчи в сайдин достатъчно дълго, за да може Дайгиан да я отблъсне. Така че помнете името му! Ибин Хопвил. Той се бори за своите Айез Седай много след като вече трябваше да е мъртъв!
Млъкна и се възцари тишина. Най-сетне Ескаралд отрони съвсем тихо:
— Ще го помним, Джаар. Но как стана така, че петдесет и една Сестри са… са обвързани към Аша’ман? — И се наведе към него, сякаш очакваше отговорът му да е също толкова тих.
Момчето сви рамене, все така гневно. Не беше негов проблем, че Аша’ман са обвързали Айез Седай.
— Елайда ги прати, за да ни унищожат. Прероденият Дракон беше издал изрична заповед да не се поразява нито една Айез Седай, освен ако тя първа не се опита да ни нанесе щета, тъй че Таим реши да
