обаче не споделяха това мнение. Корелна, жена с ястребови зелени очи и силно посивяла лененоруса коса, поклати недоверчиво глава, докато Тиалин, дълга червенокоса с остър нос, изгледа Егвийн с открито неверие.
Шпионирането нарушаваше джи-е-тох, макар че как това се съчетаваше с надничането на сънебродниците в хорските сънища, беше нещо, което Егвийн така и не можеше да разбере. Не беше нужно да им изтъква, че Айез Седай не следват техния джи-е-тох. Това го знаеха — просто им беше трудно наистина да го повярват или разберат.
Но каквото и да си мислеха, тя бе готова да заложи всичко, че е права. Галдриан, последният крал на Кайриен, бе имал Айез Седай за съветничка преди да го убият. Нианде Мурвин бе станала почти невидима още преди да изчезне скоро след смъртта на Галдриан, но едно от нещата, които Егвийн бе успяла да научи, беше, че от време на време тя бе посещавала именията на лейди Арилин. Нианде беше Сива.
— Очевидно са поставили стотина стражи под този покрив — каза Баир. — Казват, че градът все още е неспокоен, но мисля, че се боят от айилците.
— Сто! — възкликна Егвийн. — Довели са сто мъже?
Амис поклати глава.
— Над петстотин. Съгледвачите на Тимолан са засекли повечето от тях на стан на половин ден път северно от града. Руарк споменал за това и Койрен Селдаин отговорила, че мъжете били почетна стража и че оставили повечето от тях извън града, за да не ни тревожели.
— Смятат да ескортират Кар-а-карн до Тар Валон.
Гласът на Сорилея можеше да строши и камък, макар изражението й да го правеше да изглежда мек. Егвийн не беше им спестила съдържанието на писмото на Елайда до Ранд. Всеки път, когато Мъдрите чуеха за това, то все по-малко им харесваше.
— Ранд не е толкова глупав, че да приеме такова предложение — успокои ги Егвийн, но вътрешно не беше съвсем убедена. Петстотин мъже можеха да минат за почетна стража. Елайда като нищо можеше да реши, че Преродения Дракон ще очаква нещо подобно и че дори ще бъде поласкан. Хрумнаха й какви ли не предложения, но трябваше много да внимава. Една погрешна дума можеше да накара Амис и Баир — или още по-лошо, Сорилея, да й заповядат неща, които да не може да изпълни и пак да направи на своя глава това, което може. — Добре. Предложенията ми са следните. Ако някои от тези Айез Седай отидат в двореца, някоя от вас, която може да прелива, би трябвало да тръгне след тях и да се увери, че не са поставили някакви клопки. — Те кимнаха. Две трети от жените тук можеха да владеят сайдар. Уменията им се отличаваха от тези на Айез Седай — по-слаби в някои неща, по-силни в други, но като цяло просто различни — но въпреки това трябваше да могат да надушат всякакви нежелани подаръчета. — И освен това трябва да се уверим, че са само шест.
Това трябваше да го обясни. Мъдрите бяха чели влагоземски книги, но дори тези, които можеха да преливат, не бяха наясно с ритуалите, създадени сред Айез Седай, занимаващи се с мъже, които са намерили сайдин. При айилците, когато един мъж разбереше, че може да прелива, смяташе себе си за избраник и заминаваше на север в Погибелта, на лов за Тъмния; никой не се връщаше. Самата Егвийн също не беше познавала ритуалите на Айез Седай преди да отиде в Кулата — приказките, които беше чувала, нямаха и най-бледо подобие с истината.
— Ранд може да се справи с две жени наведнъж — привърши тя. Това го знаеше със сигурност. — Възможно е дори да може да се справи с шест, но ако се окажат повече, отколкото се представят, това ще е доказателство, че най-малкото са излъгали, макар само да са го премълчали. — Едва не трепна пред намръщените им погледи; излъжеш ли, навличаш тох спрямо този, за когото си излъгал. Но в нейния случай беше необходимо. Беше.
Останалата част от закуската премина в уточнения коя днес трябва да обходи двореца и на кои вождове да се доверят да изберат мъже и Деви, които да проверят дали има още Айез Седай. Някои можеха да проявят неохота да застанат срещу Айез Седай, други можеха да решат, че всякаква заплаха срещу Кар-а- карн, дори от страна на Айез Седай, може да бъде премахната най-добре с помощта на копието — някои от Мъдрите, изглежда, споделяха точно такова мнение. Сорилея потуши безцеремонно не едно косвено подмятане, че цялата трудност ще отпадне, ако тези Айез Седай просто престане да ги има. Най-накрая Руарк и Манделайн се оказаха единствените двама, за които успяха да се споразумеят.
— Гледайте да не изберат някой сисвай-аман — каза Егвийн. Тези със сигурност щяха да заложат на копието при най-малкия намек за заплаха. Забележката й предизвика немалко погледи, от укорни до иронични. Глупачки при Мъдрите нямаше. Само едно нещо я обезпокои — че никоя не спомена това, което беше свикнала да чува всеки път, когато обсъждаха Айез Седай: че някога айилците са изменили на Айез Седай и че ще бъдат унищожени, ако го направят отново.
След тази забележка Егвийн остана настрана от обсъждането и се зае с втората купа овесена каша, този път със сухи кайсии и сливи, което й спечели одобрителното кимване на Сорилея. Не че търсеше точно одобрението на Сорилея. Беше гладна, но преди всичко искаше да забравят за присъствието й. Изглежда, се получи.
Когато закуската и обсъждането привършиха, тя отиде в шатрата си и щом видя групичката Мъдри да се отдалечават към града, водени от Амис, изскочи навън и също закрачи към градската стена.
Както очакваше, изгуби се точно три пъти и още на два пъти й се наложи да разпитва за пътя, преди да се озове до страничната стена на една конюшня и да надникне иззад ъгъла към тъмната сграда от другата страна на улицата, с тесни прозорчета, ъгловати тераси и стъпаловидни кули. За палат изглеждаше малка, макар да беше огромна за обикновена къща — Арилин беше малко над средното благородническо съсловие на Кайриен. Войници в зелени камизоли и стоманени нагръдници и шлемове стояха на стража на широките стъпала пред входа в дори по терасите. Странно, но всички те й се сториха млади. Все пак не това я заинтригува. Вътре в тази сграда преляха жени и за да го усети тя чак оттук, от улицата, при това да го усети толкова ясно, значи не бяха изтеглили малки количества сайдар. Количеството отведнъж се смали, но пак си остана значително.
Тя прехапа устни. Не можеше да разбере какво правят, без да види потоците, но по същата причина и те трябваше да видят потоците, за да ги запредат. Дори да бяха до някой прозорец, всички потоци, насочени извън сградата, доколкото можеше да прецени, трябваше да са насочени някъде на юг, надалече от Слънчевия палат, надалеч от всичко. Какво правеха те наистина?
Една от вратите се разтвори широко да пропусне екипаж от шест дорести коня и затворена черна каляска с герб на вратата — две сребърни звезди върху поле на червени и зелени ивици. Каляската пое на север. Лейди Арилин ли беше тръгнала нанякъде, или част от пратеничеството?
Какво пък, не беше дошла тук само за да зяпа. Тя се присви зад ъгъла, но така, че да не изпуска от погледа си голямата къща, измъкна от кесията на колана си едно червено камъче, пое си дълбоко дъх и започна да прелива. Ако някоя от онези вътре погледнеше през някой прозорец насам, щеше да види потоците, но не и нея. Трябваше да рискува.
Гладкото камъче беше най-обикновено камъче, излъскано от водата на планински поток, но Егвийн беше научила този номер от Моарейн, а Моарейн беше използвала такова камъче за съсредоточаване — е, нейното си беше скъпоценно, но видът нямаше значение — и Егвийн направи същото. Това, което запреде, беше предимно Въздух, със съвсем мъничко Огън, просто ей така. То й позволи да подслуша. Шпиониране, щяха да го нарекат Мъдрите. На Егвийн й беше все едно как ще се нарече, стига да успееше да разбере нещо за намеренията на Айез Седай от Кулата.
Сплитчето й докосна процепчето на едно прозорче внимателно, ах, как нежничко, после още едничко и още едно. Тишина. А след това…
— …та му викам аз — каза женски глас току в ухото й, — ако искаш да оправя тази постеля, престани да ме гъделичкаш по брадичката, Алвин Рийл.
Друга жена се изкикоти.
— О, не, кажи ми, че не си.
Егвийн направи гримаса. Деви.
Някаква едра жена мина с кош хлебчета на рамо и погледна озадачено към Егвийн. И как не, като чу ясно гласовете на две жени, след като Егвийн беше съвсем самичка и устните й дори не помръдваха. Егвийн реши проблема по най-бързия начин, който й беше известен — изгледа я така свирепо, че жената едва не изтърва коша и забърза през тълпата.
