— Видях ги какво правят, Ранд. То е… — Въпреки окървавеното му лице и окървавената секира, изрече го с отвращение.
— Ти какво искаш да направя? — настоя Ранд. — Какво друго мога да направя?
Перин пусна ръката му и въздъхна.
— Не знам. Но не съм длъжен да ми харесва.
— Грейди, вдигни знамето на Светлината! — провикна се Таим и от Силата гласът му прокънтя. С потоци от Въздух Джър Грейди измъкна пурпурното знаме от ръката на смаяния Добрайн и го вдигна нагоре, чак през дупката на върха на купола. Огън се пръскаше около него и мълнии святкаха, докато ярката червена свила се извисяваше сред валмата от дим, надигащи се от горящите фургони. Ранд познаваше по лице много от мъжете в черните палта, но знаеше малко имена освен това на Джър. Деймир, Федвин, Ибин, Джаар и Торвил; от тях единствен Торвил носеше Дракона на яката си.
— Аша’ман, развърни фронт за битка! — прокънтя Таим.
Мъжете в черни палта се втурнаха и се подредиха между невидимата бариера и всички останали, всички без Джър и онези, които пазеха Айез Седай. Освен Несюне, която се взираше напрегнато във всичко, ставащо наоколо, останалите от Кулата бяха коленичили безмълвно, без дори да поглеждат към мъжете, които ги бяха заслонили, и дори Несюне изглеждаше пребледняла, сякаш всеки момент щеше да повърне. В по-голямата си част групата Айез Седай от Салидар гледаха студено пазещите ги Аша’ман, въпреки че от време на време извръщаха ледените си очи и към Ранд. Аланна поне не откъсваше очи от него. Той усети, че кожата му настръхва; за да го усети от такова разстояние, и деветте трябваше да са прегърнали сайдар. Надяваше се, че ще проявят достатъчно благоразумие да не прелеят — мъжете в черно срещу тях удържаха сайдин до пръсване и изглеждаха точно толкова напрегнати, колкото опипващите мечовете си Стражници.
— Аша’ман, вдигни барикадата два разтега! — При командата на Таим краищата на купола се надигнаха от всички страни едновременно. Изненадани, Шайдо, които се блъскаха в невидимото нещо, залитнаха напред. Съвзеха се бързо и забулената в черно гмеж се понесе напред, но можаха да направят само една крачка преди следващия вик на Таим: — Аша’ман, убий!
Предната редица на Шайдо се взриви. Нямаше как другояче да се опише. Фигури, облечени в кадин-сор, се пръснаха на гейзери от кръв и плът. Потоци на сайдин се промушиха през тази гъста мъгла, пробягвайки от фигура на фигура, и следващата редица на Шайдо погина, после следващата и още по-следващата, сякаш ги поглъщаше огромна месомелачка. Втренчен в тази касапница, Ранд преглътна. Перин се преви и повърна — Ранд много добре го разбираше. Нова редица погина. Нандера закри очите си с ръка, а Сюлин се извърна с гръб. Кървавите отломки от човешки същества започнаха да се трупат на стена.
Никой не можеше да понесе това. Между поредния смъртен залп и следващия най-предните Шайдо изведнъж започнаха да се блъскат назад, мъчеха се да се проврат през редиците, които все още напираха напред. Самата издигаща се мешавица от плът, кости и кръв започна да се пръска, и тогава всички започнаха да се обръщат. Не, да бягат. Пороят от огън и мълнии към купола замря.
— Аша’ман — изкънтя гласът на Таим, — в кръг, валма Земя и Огън!
Под нозете на Шайдо, най-близо до фургоните, земята изведнъж изригна фонтани от огън и пръст и разхвърля мъжете във всички посоки. Докато първите тела все още висяха във въздуха, нови взривове огън забушуваха от земята и още, и още, в уширяващ се пръстен около фургоните, изтласквайки Шайдо на петдесет крачки, на сто, на двеста. Сега там нямаше нищо друго освен паника и смърт. Копия и щитове бяха захвърлени. Куполът отгоре се изчисти, остана само пушекът, вдигащ се от фургоните.
— Спри! — Ревът на взривовете погълна гласа на Ранд така лесно, както хорските крясъци. Той запреде потоците, които бе използвал Таим. — Спри това, Таим! — Гласът му тресна като небесен гръм над всичко.
Още един пръстен от взривове, и Таим извика:
— Аша’ман, отбой.
Оглушителна тишина сякаш изпълни въздуха. Ушите на Ранд закънтяха. После чу крясъци и стонове. Ранени се занадигаха сред купищата мъртви. А зад тях Шайдо бягаха, като се разминаваха с пръснатите групички сисвай-айман, Деви, кайриенци и майенци. Почти колебливо те започнаха да пристъпват към фургоните, някои от айилците засваляха булата си. Със Силата, изострила очите му, той успя да различи Руарк — куцаше и едната му ръка висеше безпомощно, но бе на крака. И далеч зад него — голяма група жени с тъмни поли и бели блузи, с ескорт от мъже от Две реки, понесли дълги лъкове. Бяха твърде далече, за да може да види лицата им, но ако съдеше но начина, по който се взираха в бягащите Шайдо, те също бяха зашеметени като всички останали.
Огромна вълна на облекчение се надигна в гърдите на Ранд, макар и недостатъчно да усмири гърча в стомаха му. Мин бе притиснала лице в ризата му и плачеше. Той я погали по водата.
— Аша’ман. — Никога досега не беше бил толкова благодарен на Празнотата, че пресуши всяко чувство в гласа му. — Справихте се добре. Поздравявам те, Таим. — После се извърна, за да не гледа повече клането, но не можеше да не чува възгласите „Лорд Дракона!“ и „Аша’ман!“, прокънтели от гърлата на мъжете в черно.
Погледна Айез Седай. Мерана беше най-отзад, но Аланна стоеше почти срещу него, до още две Айез Седай, които той познаваше.
— Ти се справи добре — каза едната от двете, селянка с лишено от възраст квадратно лице и сурови невъзмутими очи, които сякаш не виждаха обкръжилите Айез Седай Аша’ман. По-точно, виждаха ги, но ги пренебрегваха очевидно и показно. — Аз съм Бера Харкин, а това е Кируна Начиман. Дойдохме да те спасим… с помощта на Аланна… — това бе явна добавка, предизвикана от внезапното мръщене на Аланна — макар че, изглежда, нямаше много нужда от нас. Все пак намеренията трябва се зачитат и…
— Мястото ви е при тях — каза Ранд и посочи заслонените и поставени под стража Айез Седай. Двадесет и три, забеляза той, и Галина не беше сред тях. Мърморенето на Луз Терин се усили, но той отказа да го слуша. Не беше време за изблици на безумие.
Кируна гордо вдигна глава. Каквато и да беше, явно не беше селянка.
— Забравяш кои сме. Те може и да са те измамили, но ние…
— Нищо не забравям, Айез Седай — прекъсна я хладно Ранд. — Казах, шест могат да дойдат, но преброявам девет. Казах, ще бъдете на равни начала с пратеничките от Кулата, и затова, че водите девет, ще бъдете. Те са на колене, Айез Седай. На колене!
Хладно спокойните им лица се взряха в него. Той усети как Аша’ман приготвят щитовете на Дух. Непокорство се изписа на лицето на Кируна, на Бера, на всички.
Таим изглеждаше толкова близо до истинската усмивка, колкото Ранд никога не го беше виждал.
— Коленичете и се закълнете в лорд Дракона — каза той тихо, — иначе ще бъдете принудени да паднете на колене.
И както става с всяка история, мълвата се пръсна, през Кайриен, на север и на юг, понесена от кервана на някой търговец или от амбулант, или от прост пътник, нашепвана от хан на хан. И както става с всяка история, приказката се менеше от уста на уста. Айилците се вдигнали срещу Преродения Дракон и го убили някъде в Думайски кладенци, или кой знае къде. Не, Айез Седай спасили Ранд ал-Тор. Тъкмо Айез Седай го убили… не, опитомили го били… не, отвели го в Тар Валон, където чезнел в тъмница под Бялата кула. Или където лично Амирлинския трон коленичила пред него. И нещо необичайно за историите — хората най-много вярваха на онова, което бе най-близо до истината.
Че в ден на огън и кръв едно дрипаво знаме се развяло над Думайски кладенци, знаме с древния символ на Айез Седай.
И в ден на огън и кръв, и на Единствената сила, според пророчествата, неопетнената кула, разцепена, коленичила пред забравения знак.
И за пръв път Айез Седай се заклеха във вярност на Преродения Дракон, и светът се промени завинаги.
ЕПИЛОГ
Отговорът
Мъжът се спря само колкото да опре длан на вратата на носилката и се отдалечи веднага щом Фалион взе бележката от пръстите му. Тя бързо почука и двамата носачи закрачиха още преди непознатият в
