се люшна в седлото си в мига преди да събори мъжа в черно с боздуган от Въздух. Не го познаваше, но непознатият носеше меча на Дракона на яката си и сайдин го изпълваше.
Сякаш в същия миг се появи Таим, с Дракони от синьо и златно, виещи се по ръкавите на черното му палто, и погледна надолу към непознатия. На яката му нямаше знаци.
— Не може да удряш по Преродения Дракон, Гедвин — каза Таим, едновременно меко и твърдо като стомана, а мъжът се надигна с мъка и отдаде чест с юмрук до сърцето.
Ранд обърна очи натам, където се беше отдалечил Гавин, но успя да види само голяма група мъже със знамето на Белия глиган — отваряха си със сеч път през обкръжаващите ги айилци.
Таим се обърна към Ранд и се усмихна — криво, както винаги.
— При тези обстоятелства вярвам, че няма да ме укориш, че наруших заповедта ти да не се противопоставям на Айез Седай. Имах причина да те посетя в Кайриен и… — Той сви рамене. — Изглеждаш ужасно зле. Ще позволиш ли да… — Устните му се свиха, когато Ранд отстъпи назад от протегнатата му ръка и дръпна и Мин. Тя се вкопчи в него още по-здраво.
Луз Терин беше започнал да се пени как щял да убие Таим, както правеше винаги при появата му, да бръщолеви налудничаво за Отстъпници и как щял да избие всички, но Ранд престана да го слуша — изтласка го някъде далече зад стените на разсъдъка си, заглуши гласа му до бръмченето на досадна муха. Номер, който бе научил в сандъка, докато нямаше какво друго да прави, освен да опипва щита и да слуша един глас в главата си, който в повечето случаи звучеше като глас на безумец. Но дори и без Луз Терин не искаше да бъде Изцерен от този мъж. Мислеше, че ако Таим само го докосне със Силата, ще го убие.
— Както желаеш — каза лукаво мъжът с ястребовия нос. — Вярвам, че подсигурих стана.
Това изглеждаше съвсем вярно. По земята се стелеха трупове, но мъжете продължаваха да се бият само на няколко места сред фургоните. Изведнъж купол от Въздух покри целия лагер и пушеците от пожарите се плъзнаха нагоре към оставената на върха на купола дупка. Не беше един-единствен здрав сплит на сайдин — Ранд успя да види как отделните сплитове се смесиха един с друг, за да го сътворят. Прецени, че под купола трябва да има поне двеста мъже с черни палта. Вихрушка от мълнии и огън се срина върху тази преграда и се пръсна, без да й направи нищо. Самото небе сякаш изпука и пламна; несекващ рев изпълни въздуха. Деви с червени ленти по ръцете и сисвай-айман застанаха покрай стената, която не можеха да видят, смесени с майенци и кайриенци. От другата страна Шайдо се втренчиха в невидимата преграда, отделяща ги от враговете им, мушкаха с копия или направо се хвърляха върху нея. Копията спираха неподвижно във въздуха, а телата отскачаха назад.
И последната схватка в купола заглъхна. Пред очите на жалката шепа мъже и Деви с червени ленти оцелелите Шайдо смъкваха дрехите си с вкаменени лица; пленени в битка, те щяха да носят бялото на гай-шайн, дори Шайдо да успееха някак да превземат лагера. Кайриенци и майенци подсигуриха стража за купчината вбесени Стражници и Младоци, смесени с изплашени слуги — почти толкова пленници, колкото беше и охраната. Десетината Айез Седай бяха заслонени от същия брой Аша’ман, носещи меча на Дракона на реверите си. Айез Седай изглеждаха болнави и изплашени. Ранд разпозна три от тях, макар да знаеше името само на Несюне. Не познаваше никого от техните тъмничари Аша’ман. Много от жените, които Ранд сам беше заслонил и повалил, бяха отведени с пленничките — някои от тях вече се бяха свестили, а облечени в черно воини и Вречени със сребърния меч на реверите използваха сайдин, за да завлекат останалите и да ги подредят в същата редица. Някои от тях домъкнаха двете изпаднали в несвяст Айез Седай и онази, кокалестата, която не преставаше да врещи. Когато ги прибавиха към купчината, някои от Айез Седай извърнаха глави и заповръщаха.
Имаше и други Айез Седай, заобиколени от Стражници и държани под зорките очи на мъже в черни палта, макар и незаслонени. Те поглеждаха с безпокойство Аша’ман също като жените под стража. Обръщаха погледи и към Ранд и сигурно щяха да се приближат до него, ако не бяха Аша’ман. Ранд им отвърна с гневен поглед. Аланна беше сред тях — не беше халюцинирал. А спътничките й… Общо бяха девет. Девет! Внезапна ярост забушува извън Празнотата и бръмченето от Луз Терин се усили.
Изобщо не се изненада като видя и залитащия Перин, с окървавено лице и брада, следван от куцукащия Лоиал е огромна брадва, и някакъв светлоок непознат, който приличаше на Калайджия с раираното си червено палто, само дето носеше меч с почервеняло от кръв острие. Ранд едва не се озърна да види дали и Мат няма да изникне отнякъде. Видя обаче Добрайн, спешен и с меч в едната ръка и дръжката на пурпурното знаме на Ранд в другата. Нандера пристъпи до Перин, сваляйки булото си, и още една Дева, която Ранд отначало не позна. Хубаво беше да види Сюлин отново облечена в кадин-сор.
— Ранд — изпъшка Перин, — слава на Светлината, че си жив! Мислехме да направиш Праг да се измъкнем, но всичко се разпадна. Руарк и повечето айилци все още са сред Шайдо, повечето от майенците и кайриенците също, а какво е станало с хората от Две реки или с Мъдрите, не знам. Айез Седай трябваше да останат с тях, но… — Той се подпря на секирата и задиша тежко.
Отвъд преградата се появиха конници, както и айилци с червени превръзки на главите и Деви с червени ленти на ръцете. Преградата задържаше и тях. Щом се появяха, Шайдо връхлитаха отгоре им и ги поглъщаха.
— Освободете купола — заповяда Ранд и чу как Перин въздъхна облекчено, на всичко отгоре! Нима си бе помислил, че Ранд ще остави хората му да бъдат изпосечени? Но и Лоиал също въздъхна. Светлина, какво си мислеха тези двамата за него? Мин замърмори тихо нещо в ухото му. Странно защо, Перин я изгледа много изненадано.
Таим можеше и да е изненадан, но съвсем не бе спокоен.
— Милорд Дракон — каза той, — там отвън все още има неколкостотин жени Шайдо, някои от които доста способни, както изглежда. И то без да споменаваме няколкото хиляди Шайдо с копия. Освен ако наистина не сте решили да проверите дали не сте безсмъртен, съветвам ви да изчакаме няколко часа, докато опознаем това място достатъчно добре, за да направим Прагове с известна сигурност къде могат да се отворят, и после да напуснем. Във всяка битка падат жертви. Аз самият изгубих няколко воини днес, деветима мъже, които трудно могат да се сравняват с каквото и да било количество жалки айилци. Който загине тук, загива заради Преродения Дракон. — Ако беше обърнал малко внимание на Нандера или Сюлин, навярно щеше да посмекчи тона си и да подбере думите си по-грижливо. Двете мълниеносно си казаха нещо на езика на пръстите; изглеждаха готови да го заколят тутакси.
Перин впи жълтите си очи в Ранд, твърдо и същевременно с тревога.
— Ранд, дори Данил и Мъдрите да са се задържали назад, както трябваше, те няма да си тръгнат, докато виждат това. — Той посочи обгърнатия от несекващата пелена мълнии и огън купол. — Ако седим тук, Шайдо рано или късно ще се обърнат срещу тях. Светлина, Ранд! Данил и Бан, и Уил, и Тел… Амис е там отвън, и Сорилея, и… Да те изгори дано, Ранд, за теб вече загинаха повече, отколкото можеш да си представиш! — Перин вдиша дълбоко. — Пусни поне мен. Ако успея да стигна до тях, мога да им кажа, че си жив и здрав и че могат да се оттеглят преди да са ги избили.
— Двамата ще се измъкнем — промълви Лоиал и надигна огромната си брадва. — Двама ще имаме повече шанс.
Калайджията само се усмихна нетърпеливо.
— Ще направя отвор в преградата — каза Таим, но Ранд рязко го прекъсна.
— Не! — Не заради хората на Две реки. Не биваше да изглежда, че се тревожи за тях повече, отколкото за Мъдрите. Истината бе, че за тях се боеше по-малко. Но и Амис ли беше вън? Нали Мъдрите никога не взимаха участие в битка и минаваха незасегнати през битки и през кръвни вражди. Скъсали бяха с обичаите си само и само да дойдат при него. Готов беше по-скоро да пусне Перин да се върне в онзи врящ пъкъл, отколкото да ги изостави. Но не можеше да бъде нито заради Мъдрите, нито заради хората на Две реки. — Севанна иска главата ми, Таим. Явно е смятала, че днес може да я вземе. — Безчувствеността, която Празнотата придаде на гласа му, беше на място. Тя обаче, изглежда, притесни Мин и тя загали с пръсти гърба му, сякаш искаше да го успокои. — Смятам да й покажа, че е сгрешила. Казах ти да направиш оръжия, Таим. Покажи ми сега колко смъртоносни са те. Разпръсни Шайдо. Прекърши ги.
— Както заповядаш. — Ако досега Таим изглеждаше вдървен, сега се превърна в камък.
— Вдигни знамената ми да ги видят — заповяда Ранд. Това поне щеше да покаже на всички отвън кой държи лагера. Може би Мъдрите и хората от Две реки щяха да се отдръпнат, щом ги видеха.
Ушите на Лоиал потръпнаха тревожно, а Перин сграбчи ръката на Ранд, докато Таим се отдалечаваше.
