но нещо близо до паника се мъчеше да промуши вейки на диви лозници през твърдия купол на Празнотата.
Намираше се сред някакви редки дървета, широки стълбове слънчева светлина се процеждаха през почти оголените им клони. Смаян осъзна, че все още е ден, навярно пладне. Трябваше да се маха — щяха да дойдат други Айез Седай. Две от тях лежаха на земята недалече от него, явно в несвяст — едната с отвратителна кървяща рана на челото. Третата, костелива жена, бе паднала на колене и се взираше в нищото, стискаше главата си с две ръце и пищеше. Изглеждаше незасегната от парчетата на сандъка. Не позна нито една от тях. Миг на съжаление, че не бе усмирил Галина и Ериан — не беше сигурен, че бе искал да го направи, всъщност Луз Терин надълго и широко се беше разпрострял как смята да отреже всяка от тези, които го бяха затворили — миг, и после видя още едно тяло, проснато на земята под останките от сандъка. В червено сетре и бричове.
Костеливата жена не погледна към него, нито спря да врещи, дори когато я изблъска от пътя си. Защо ли никоя не се притичаше на писъците й? Още нестигнал до Мин, забеляза зъбците на мълниите в небето и огнените кълба, избухващи над дърветата. Подуши миризма на горящо дърво, чу мъжки викове и крясъци, дрънчене на метал, шум на битка. Все едно му беше, дори да бе настъпил Тармон Гай-дон. Ако беше убил Мин… Обърна я.
Големите й тъмни очи се взряха в него.
— Ранд — изпъшка тя. — Жив си. Страх ме беше да погледна. Чу се ужасен рев, сандъкът се пръсна и… — Сълзи се затъркаляха по бузите й. — Помислих си, че са те… Уплаших се, че си… — Тя изтри лицето си с вързаните си ръце и си пое дъх. Глезените й също бяха вързани. — Ще ме развържеш ли, овчарче, и няма ли да направиш един от онези твои Прагове да ме измъкнеш оттук? Не, по-добре не си прави труда да ме развързваш. Само ме метни на рамо и тръгвай.
Той ловко запреде Огън и разсече въжетата, които я стягаха.
— Не е толкова просто, Мин. — Изобщо не познаваше това място; Праг, отворен оттук, можеше да го отведе къде ли не, стига изобщо да можеше да го отвори. Болка и немощ забърсаха границите на Празнотата. Не беше сигурен колко от Силата ще може да привлече. Изведнъж осъзна, че усеща преливането на сайдин от всички посоки. През дърветата, оттатък горящите фургони, успя да види айилци, сражаващи се със Стражници и с войниците в зелените палта на Гавин. Таим, изглежда, някак го беше намерил и бе довел воините на Аша’ман и айилци. — Все още не мога да тръгна. За мен са дошли приятели. Не се бой, ще те опазя.
Назъбен сребрист блясък разцепи едно дърво в края на горичката — съвсем близо. Мин подскочи и измърмори:
— Приятели, а?
Той й даде знак да остане на мястото си — с изключение на тази случайно попаднала мълния горичката изглеждаше недокосната — но когато с мъка се изправи, тя също се изправи, подкрепяйки го от едната страна. Той й бе благодарен за подкрепата, но реши да не се обляга на нея. Как щеше да повярва, че ще я защити, след като трябваше да го крепи, за да не падне?
Фургоните образуваха пръстен около дърветата. Някои от слугите се мъчеха да удържат конските впрягове — фургоните не бяха разпрегнати, — но повечето се криеха кой където може, с надеждата, че ще избегнат стихията, сипеща се отгоре. Всъщност с изключение на одевешната мълния всичко сякаш се целеше към сражаващите се хора. Навярно и в Айез Седай също. Всяка от тях седеше на коня си малко по- назад от гмежта от копия, мечове и огън, но не много далече; някои се бяха изправили на стремената, за да виждат по-добре.
Ранд бързо забеляза Ериан, тънка и тъмнокоса, на бледосива кобила. Луз Терин изръмжа и Ранд удари почти без да мисли. Още докато го правеше, усети разочарованието на другия мъж. Дух, за да я заслони и лека съпротива, подсказваща, че щитът се врязва през връзката й със сайдар, и още докато го затягаше. Въздух, с който да я събори в несвяст от седлото. Ако решеше да я усмири, искаше тя да разбере кой го прави и защо. Една от Айез Седай извика на някого да се погрижат за Ериан, но никоя не погледна към дърветата. Никой там, на откритото, не можеше да усети сайдин; смятаха, че Ериан е улучена от нещо, долетяло оттатък фургоните.
Очите му зашариха по останалите жени, спряха се на Катерин, която мяташе пламъци към айилците. Дух и Въздух — и тя се срина безчувствена, кракът й остана закачен на стремето.
„Да! — изсмя се Луз Терин. — А сега Галина. Нея искам специално.“
Ранд присви очи. Какво правеше той? Луз Терин бе този, който искаше тия трите така отчаяно, че не можеше да помисли за нищо друго. Ранд искаше да им плати за всичко, което му бяха причинили, но тук се водеше битка, хора загиваха, докато той си губеше времето в ловене на една определена Айез Седай. Деви също загиваха, несъмнено.
И той се зае със следващата Айез Седай, на двайсетина крачки вляво от Катерин, с Дух и Въздух, а после се придвижи до следващото дърво и свали Сарийн Немдал на земята, в безсъзнание и заслонена. Бавно се запромъква към края на горичката, удряйки скришом, като уличен разбойник, отново и пак. Мин престана да се мъчи да го крепи, макар да протягаше ръце, готова да го прихване.
— Ще ни видят — промърмори тя. — Някоя ще се обърне и ще ни види.
„Галина — изръмжа Луз Терин. — Тя къде е?“
Ранд не обърна внимание нито на него, нито на Мин. Койрен падна, след нея — още две, чиито имена не знаеше.
Айез Седай нямаше как да разберат какво става. И една след друга падаха от седлата си. Онези, които все още бяха в съзнание, започнаха да се пръскат, за да покрият целия периметър, с лека тревога, личаща в начина, по който подкарваха конете си, в удвоената ярост, с която огънят святкаше сред айилското множество и мълниите се сипеха от небето. Трябваше да е нещо отвън, но Айез Седай падаха, без да разбират нито как, нито защо.
Броят им започна да намалява и това взе да личи. Все по-малко мълнии изсвистяваха във въздуха, все по-малко огнени кълба избухваха. Айилците започнаха да нахлуват и да преобръщат фургоните. След няколко мига всичко се изпълни със забулени в черно айилци и се възцари истински хаос. Ранд зяпна изумен.
Стражниците и войниците в зелените палта се сражаваха на малки групи срещу айилците, а Айез Седай се оградиха с дъжд от огън. Но се виждаха и айилци, сражаващи се с други айилци — мъже с пурпурната превръзка на сисван-айман и Деви с червени ленти на ръцете се биеха с айилци без превръзки и ленти. А после сред фургоните изведнъж се появиха и кайриенски бойци с пики, и майенци в червени ризници, които нападнаха и айилците, и Стражниците. Дали най-сетне не беше полудял? Мий се бе притиснала до него и трепереше. Тя беше истинска. И това, което виждаха очите му, също трябваше да е истинско.
Десетина айилци, всеки висок колкото него или по-висок, се затичаха към него. Те не носеха червено. Той ги изгледа с любопитство, докато един от тях, на крачка от него, не вдигна копието си. Ранд преля и огънят сякаш връхлетя върху тях от всички страни. Овъглени и изкривени трупове се сринаха в нозете му.
Изведнъж се появи Гавин — дръпна юздите на дорестия си жребец на десетина стъпки пред него. Беше с меч в ръка. Двайсетина мъже в зелени палта го следваха по петите. За миг двамата се втренчиха един в друг и Ранд се замоли наум дано не му се наложи да нарани брата на Елейн.
— Мин! — изрева Гавин. — Мога да те изведа оттук.
Тя надникна зад рамото на Ранд и поклати глава; стискаше го толкова здраво, че той не мислеше, че ще може да я откъсне от себе си, дори да искаше.
— Аз оставам с него, Гавин. Гавин, Елейн го обича.
Със Силата в себе си, Ранд можа да види как кокалчетата на десницата на Гавин побеляха около дръжката на меча.
— Джисао — извика той. — Сбирай Младоците. Пробиваме си път и се махаме оттук. — Гласът му бе мъртвешки. — Ал-Тор, някой ден ще видя смъртта ти. — Сръга коня с пети и подкара в галоп. Останалите го последваха. Викаха с цяло гърло „Младоци!“ и с всяка крачка нови и нови мъже в зелени палта се присъединяваха към тях.
Някакъв мъж в черен сюртук се затича и спря пред Ранд, загледа се след Гавин и земята изригна огън и пръст, събаряйки половин дузина коне тъкмо когато Младоците достигнаха фургоните. Ранд видя как Гавин
