тъй като едната от тях се отвори, наложи му се да се размине с мъжа, излизащ оттам, и миризмата на този човек го удари в ноздрите — беше пак същата, животинската, която се носеше от чичо Томи при завръщането му в сепарето.
Жената затвори вратата и дойде да се излегне до него в леглото. В началото той бе затаил дъх, опасявайки се, че миризмата ще се разнесе и от нея — острата миризма, почти като онази на потта, но по- настойчива и завладяваща. Жената обаче ухаеше хубаво, сякаш се беше напръскала с онези тоалетни води, от които изисканите дами винаги държаха в баните. Поне това беше гледал във филмите и рекламите. Долавяйки парфюма й, той осъзна, че тя бе първата жена до него от толкова неопределено време насам, каквото бяха изминалите дни. По време на цялото пътуване с колата, с баща му, чичо му и техните приятели, сгушен между тях в автомобила, олюляващ се равномерно в нощта, а после седнал заедно с тях на една маса в сепарето… през всичкото това време той бе вдъхвал единствено миризмата на тяхната пот, която като че ли се беше просмукала в гърлото му.
— Хайде, съблечи се, нали не искаш да си измачкаш дрехите?
Жената се настанява отново на леглото до него. Останала е по комбинезон, прозрачен, снежнобял, искрящ в полумрака на стаята.
— Знам, все още се притесняваш… Значи ще те разсъблечем!
Той е целият вцепенен, като смразен, облян в пот, гърбът и ръцете му са премръзнали във влажния студен въздух на стаята.
Тя се навежда, едва-едва докосва лицето му с кестенявите си коси, започва да разкопчава едно по едно копчетата на ризата му. После сяда, обляга се на възглавницата, хвърля ризата на земята.
— Ела по-наблизо! — протяга му ръка. — Виждаш ли, не трябва да се страхуваш!
Гласът й е галещ шепот, ала изпълва съвсем малката стаичка като опустошителен морски прилив след земетресение, в който са изплавали на повърхността единствено леглото и нейното тяло върху това легло.
— Ще започнем нежно, плавно и постепенно. Не се плаши и не се впечатлявай!
Усмихната, с връхчетата на пръстите си, тя опипва гръдния му кош, разрошва немирно избуялите косъмчета отпред. По-възрастна е от него: отблизо той вижда леките бръчки, опасали очите й, подпухналата й съсухрена кожа по скулите, потъмняла леко отдолу. Парфюмът прикрива и нещо друго — дъхът на жената е наситен с някаква миризма, която той вдъхва, а тя се просмуква в него.
— Виж… — Тя улавя ръката му, кара го да извърти китката й, показвайки обезцветената, анемична плът. Нокътят й следва линията на посинялата вена, спускаща се към китката, където едва забележимо тупти пулсът.
Отпускайки ръката му, тя отново протяга своята. Предлага я. Движение, което едва наченато, неочаквано е пресекнало от спомена за нещо, дето предварително е трябвало да направи. Повдига хълбоци, за да измъкне комбинезона си изпод тях, после се извива, сякаш е змия, която свлича кожата си, за да го издърпа наопаки през главата. Най-накрая захвърля и него на пода при ризата.
— А сега гледай добре!
С нокътя на собствената си ръка
— Гледай… — продължава тя да шепти. Точно пред лицето му повдига ръката си и му я показва от всички страни. В този момент стаята е станала още по-малка, а таванът дотолкова се е притиснал в черепа му, че той не може, а и няма накъде да отстъпи. Тя разпъва, раздалечава краищата на дългата цепнатина, придържайки с пръстите си частици кожа и плът. Ръката й се облива в поточета кръв, които се насъбират и шурват към лакътя, преди да се разплискат върху кревата. Червена локвичка се е образувала между бедрата й, там, където матракът се огъва под тяхната тежест.
Вече оголена, синята пулсираща линия във вътрешността на ръката е добила още по-ярък цвят.
— Пипни! — Тя накланя гърдите си напред, почти долепила устни до ухото му. — Трябва да пипнеш, да усетиш!
С неописуема бавност той доближава ръка, долепя връхчетата на пръстите си до синкавата пулсираща линия. Рязък удар го разтърсва, подобен на онзи, нанесен му от джуджето в бара. Но колкото и да е поразен, той не отдръпва ръката си от зейналата цепнатина, която жената още повече доближава до него. Под пръстите си забелязва, а и усеща, как във вътрешността между тъканите кръвта потръпва на тласъци.
Сега тя е присвила клепачи, така че го наблюдава само през дългите ресници на миглите си, с усмивка, изписала се на устните й.
— Остани там, където си… — Той вижда езика й като змия да се извива между зъбите. — Имаме толкова други неща да направим, толкова други…
Тя прибира езика, насочва ръката му към дъното на отвора. Кожа и плът се хлъзгат между пръстите му, търкат се в ставите. Той вече съглежда онова, което се намира още по-надълбоко, още по-навътре.
Тя напипва някаква жила, изпънала се по дължината на костта.
— Тук… И тук…
Подпъхва пръстите му под сухожилието, сключва ги около него. И тъй като той го издърпва рязко, отскубва го от трескаво пулсиращия мускул, в дланта му ръката на жената също се сгърчва и изкривява навътре. А в празното отвърстие пръстите се свиват в нежен жест като милувка, готови за ласка.
Той почти е останал без дъх. Когато въздухът най-сетне нахлува на талази в носоглътката, вече е пропит както с парфюма на жената, така и с онази другата миризма, остра и завладяваща, която бе доловил у чичо си.
— Виждаш ли? — Жената продължава да държи главата си наклонена, повдигайки към него само очите, затулени зад ресниците. Едрите й здрави гърди лъщят от потта, зърната жадно са набъбнали. Косите й гальовно се спускат върху разрязаната ръка, крайчетата на кичурите се къпят в кръвта.
— Виждаш ли, не е чак толкова страшно, нали!
Иска й се да го чуе да казва, че наистина няма нищо страшно, че всичко е нормално, че всичко е в реда на нещата. Тя не иска той да се плаши. Ала той е изпаднал в немота, неспособен да й отговори. Върху езика му миризмата се е превърнала в лепкав метален вкус. Най-сетне той успява да поклати глава. Като че ли само това е способен да направи.
Усмивката, прокраднала се на устните й, е малко тъжна.
— Значи толкова по-добре! — съучастнически му кимва жената. — Значи ще продължим.
В края на ръката дланта се свива в юмрук, който въобще не изглежда голям — самите й ръце са съвсем мънички. Натеклата в дланта кръв се отцежда между палеца и останалите пръсти. С другата тя го улавя за пръстите, увивайки ги около седефеното сухожилие. Твърдо, решително стиска китката му, обтягайки сухожилието, докато най-сетне то се разкъсва, двата му края с глух пукот се изтръгват от костните кухини, за които е било срастнато.
Насилва го да повдигне високо ръка, да извади на показ откъснатото сухожилие, чиито краища са се провесили от едната и другата страна на дланта й. Главата й е отметната назад, вратните прешлени са се издули и неестествено са изскочили, предлагащи се, тръпнещи в очакване.
— Ела!
Тя се свлича на възглавницата, вкопчвайки се в него. На дюшека, безжизнена като че ли, е отпусната разпорената й ръка, обърната с длан във въздуха, обляна в кръв, изтичаща от разкъсаната предна част. Другата й ръка продължава да направлява тази на момчето. С окървавени пръсти той размазва гръдния й кош.
— Тук, да… Точно така… Виждаш ли как се научаваш… Всяко начало е трудно, въпросът е веднъж да бъдеш посветен… После вече ще свикнеш…
Подпъхвайки показалеца му между ребрата и таза, тя го заставя да го забие дълбоко в плътта.
— Натисни с всичка сила, не се притеснявай!
Кожата се разпуква под натиска, той чувства как пръстите му се вмъкват необезпокоявано навътре,
