напредваха към дъното на опустошения хангар.
Мишел, която беше едновременно чувствителна — бе повярвала, че свирките й бяха предизвикали драма, и Еви успя да я утеши едва след като миналата седмица бе смукал катеричката й в продължение на четвърт час, и милосърдна — смяташе Ришар Трендел за един от най-сексапилните мъже на земята, разгъна една голяма хавлиена кърпа и преди Еви да скочи през борда, го целуна по устата.
Той потъна в ледената вода до средата на гърдите и дъхът му секна. Андреас му хвърли впечатлен поглед.
— Човече, с теб сме! — заяви той.
Ято врабчета прекосиха небето, чуруликайки така, сякаш ги преследваше ужасен и могъщ враг.
— Мамка му, сега вече няма как — продължи Андреас. — Човече, мисли, че това ще е краят на грижите ни. Мисли за това с всички сили. Мамицата му, съдбата ни е в твоите ръце, окей?
И наистина, знам със сигурност, че от скривалището на Дани Кларанс Еви извади половин килограм надеждно опакована бяла прах, афган, екстази и успокоителни в количества, достатъчни за година време, и че още същата вечер всички се качиха на дървото, настаниха се на платформата и здравата се надрусаха, докато Ришар се питаше дали отново да не напусне жена си, а Лор дали да не се приземи върху коленете на Аксел Мендер сега, когато обратното броене бе започнало.
Информация за текста
© 2005 Филип Джиан
© 2007 Росица Ташева, превод от френски
Philippe Djian
Impuretes, 2005
Сканиране: Г., 2009
Разпознаване и редакция: didikot, 2009
Издание:
Филип Джиан. Нечистота
ИК „Колибри“, 2007
Художник на корицата: Стефан Касъров
Коректор: Людмила Стефанова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12285]
Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45
