— И той какво ти отговори?
— Нищо. Заяви, че не разбира. И ме прегърна, защото пак чукам дъщеря му.
— Знаеш ли, според мен това е истината. Не мисля, че е кроял нещо заедно с Колинс. А Хайсенбютел е просто едно тъпо мекотело.
— Да… Всъщност не е много ясно… Мен ако питаш, в момента се водят куп кръстоносни походи, но войските не са много на ниво. Има прекалено много хора, които се опитват да те накарат да пресечеш улицата, и то точно когато нямаш такова желание. Но дори и да не е предприел нищо конкретно срещу Едит, в което не съм много сигурен, знам, че би предпочел да я види по-скоро мъртва, отколкото разведена. Каза ми го. Баща ти е опасен тип, Оли, и много добре знаеш това. Всеки, който си въобразява, че е месия на една истина, независимо каква, е опасен за останалите. А никой не иска от него нищо повече, освен да обича ближния си.
Току-що бяхме обядвали с адвоката на Джулета. С помощта на парче връв му доказах, че възелът, с който възнамерява да ни удуши — имам предвид Оли, — е само илюзия. Той потърка очилата си, след което размисли и явно си даде сметка, че делото далеч не му е в кърпа вързано и че след моите показания — разполагах с цял куфар вратовръзки, с които тази недоклатена истеричка се беше опитала да съблазни един любящ съпруг и баща — жалбата за злоупотреба с малолетна бързо ще бъде отхвърлена.
Оли му връчи скромен чек и след като се омете, двамата започнахме да си припомняме турнето на Балета в Ленинград. Оли искаше да отскочим дотам заедно. Само се усмихнах.
После му казах, че бях срещнал Жорж у майка ми. И че им бях съобщил, че аз и Едит сме възобновили сексуалните си отношения.
— Добро начало, Анри-Джон — бе прошепнал Жорж в ухото ми, докато майка ми и Рамона кимаха с глава.
— Естествено, че ще броят наречията и съюзите ти, че ще ти мерят елипсите… За това им плащат. Но ти не си кроиш вечерна рокля, а пишеш книга! Не обръщай внимание какво казват за теб, независимо дали е добро или лошо. Избягвай местата, където се говори за книги. Не слушай никого. Ако някой вземе да надзърта през рамото ти, скочи и му забий едно кроше. Не говори за работата си, няма нищо за казване. Не се питай за какво и за кого пишеш, а мисли, че всяко твое изречение би могло да бъде последното. Остави го да дращи по вратата, ще се умори, или може би предпочиташ да отида да си поговоря с него пет минутки?
Информация за текста
© 1991 Филип Джиан
© 2002 Максим Благоев, превод от френски
Philippe Djian
Lent dehors, 1991
Сканиране: Г., 2009
Редакция: Виктория, ira999, 2009–2010
Издание:
Филип Джиан. Навън към себе си
ИК „Колибри“, София, 2002
Художествено оформление: Стефан Касъров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15403]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
1
Алфред Ерик Лели-Сати, известен като Ерик Сати (1866–1925), френски композитор — Б.пр.
2
Вилхелм Ван де Велде, известен като Брам (1633–1707), холандски художник — Б.пр.
3
Марта Греъм (1894–1991), американска балерина и хореографка — Б.пр.
4
Емили Дикинсън (1830–1886), американска поетеса — Б.пр.
5
Балетът „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. — Б.пр.
6
Вацлав Фомич Нижински (1980–1950), руски балетист и хореограф от полски произход — Б.пр.
7
Ритуални кукли, използвани при някои обреди от индианските племена в Северна Америка — Б.пр.
8
Индианците пуебло, установили се в щата Аризона — Б.пр.
9
Морис Гревис (1895–1980), белгийски професор по граматика, автор на учебник по френска нормативна и дескриптивна граматика — Б.пр.
10
Андреа Мантеня (1431–1506), италиански художник. Става дума за картината му „Мъртвият Христос“ — Б.пр.
11
От Луи-Фердинан Селин (1894–1961), френски писател — Б.пр.
