— Какво да правим? — чуди се госпожа Х.
— Знам какво ще направя аз — казва госпожа У. — Ще дойда у вас да си прибера мъжа.
— Много дълбоко е заспал — обяснява госпожа Х.
— Това съм го виждала — успокоява я госпожа У., докато си закопчава палтото.
— Но къде е Пърси? — хлипа нещастната госпожа Х., слизайки по стълбите.
— Този въпрос, скъпа — казва госпожа У., — трябва да зададете на него.
— Тия Kneipe са срамно нещо! — отсича госпожа Х. — Никога вече няма да позволя на Пърси да отиде, никога…
— Скъпа моя — отбелязва госпожа У., — ако знаете какво трябва да правите, той никога вече няма да поиска да отиде.
Говори се, че той никога вече не поискал. Както казах, грешката му била, че бил забол картичката на покривката на масата, а не на ревера си. А грешките винаги се плащат.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Сериозна, както подобава на заключителна глава · Немецът от англосаксонско гледище · Провидение с копчета и шлем · Раят на безпомощния идиот · Германската съвест: нейната агресивност · Как бесят в Германия (вероятно) · Какво правят добрите немци, когато умрат? · Немецът като търговец · Как поддържа съществуването си · Неговата жена тук, както и навред · Какво може да се каже против немците като народ · Бумелът свърши
— Всеки може да управлява тая страна — каза Джордж, — и аз мога да я управлявам.
Седяхме в градината на Кайзерхоф в Бон и гледахме Рейн в краката си. Беше последната вечер на нашия бумел. Рано на другата сутрин влакът щеше да сложи началото на края.
— Просто ще напиша на един лист какво искам да правят хората — продължи Джордж, — ще дам да го напечатат в еди-колко си екземпляра, после ще наредя да ги разлепят по градовете и селата и нищо повече.
В кроткия, послушен днешен немец, чиято единствена амбиция като че ли е да си плаща данъците и да прави каквото му казват да прави ония, които провидението е благоволило да постави да го управляват, е трудно — трябва да го признаем — да се съзре някаква следа от буйния му прадядо, за когото личната свобода била като въздуха, който дишал; който назначавал съдиите си, за да се съветват, но запазвал наказателното право за племето; който следвал своя водач, но смятал за унижение да му се подчинява. В Германия днес се говори много за социализъм, но това е социализъм, който би бил не повече от деспотизъм под друго име. Индивидуализмът не привлича немския гласоподавател. Той иска — не, той жадува да бъде управляван и насочван за всяко нещо. Той въстава не против правителството, а против формата на управление. Полицаят за него е жрец и както се чувства, винаги ще бъде такъв. В Англия гледаме на човека със синя униформа като на безобидна необходимост. На средностатистическия гражданин той служи главно за пътепоказател, а в по-оживените квартали го смятат за полезен, понеже помага на стари дами да пресичат улицата. Като изключим благодарността ни за тия му услуги, съмнявам се дали изобщо се сещаме за него. А в Германия му се кланят като на малък бог и го обичат като ангел хранител. За немското дете той е съчетание на Дядо Коледа и караконджо. Всичко хубаво идва от него: Spielplatze — площадки за игра с люлки, въртележки, пясъчници за боричкане, плувни басейни и панаири. Той наказва за всички провинения. Надеждата на всяко добронамерено германско момче и момиче е, че полицията ще бъде доволна от него. То засиява, ако е получило усмивка от полицай. С германското дете, което е било погалено по главата от полицай, не се говори: тщеславието му е непоносимо.
Немският гражданин е войник, а полицаят е негов командир. Полицаят му нарежда къде да върви по улицата и колко бързо да върви. В края на всеки мост стои полицай, който казва на германеца как да мине по моста. Ако там нямаше полицай, вероятно той щеше да седне и да чака реката да се изтече. На гарата полицаят го заключва в чакалнята, където не може да си навреди. Когато дойде часът, полицаят го изкарва от там и го предава на кондуктора, който е само полицай с друга униформа. Кондукторът му казва къде да седне във влака и кога да слезе, и се грижи наистина да слезе. В Германия човек не поема никаква отговорност за себе си. Всичко се върши за него и се върши добре. От вас не се иска да се грижите за себе си и никой не ви обвинява за това, че не сте способен да се грижите за себе си: за вас е длъжен да се грижи немският полицай. Това, че може да сте безпомощен идиот, не го извинява, ако нещо ви сполети. Където и да сте, каквото и да вършите, той е отговорен за вас и се грижи за вас — добре се грижи, не може да се отрече.
Ако се загубите, той ви намира, ако си загубите някоя вещ, я издирва вместо вас. Ако не знаете какво искате, той ви го казва. Ако искате нещо добро за вас, той ви снабдява с него. Частни адвокати не са нужни в Германия. Ако искате да купите или да продадете къща или нива, държавата извършва прехвърлянето. Ако са ви измамили, държавата завежда дело заради вас. Държавата ви венчава и осигурява, готова е дори да спекулира с вас на безценица.
— Вие се родете — казва немското правителство на немския гражданин, — ние ще направим останалото. Вътре и навън, когато сте болни или здрави, когато почивате и когато работите, ние ще ви казваме как да постъпвате правилно, и ще се грижим да постъпвате правилно. Не се тревожете за нищо.
И немецът не се тревожи. Ако не може да намери полицай, обикаля, докато види полицейска наредба, залепена на някоя стена. Прочита я и прави каквото е казано в нея.
Спомням си, в един немски град (не си спомням точно в кой, но това може да се случи във всеки) забелязах отворена порта, водеща към градина, където се изнасяше концерт. Нищо не пречеше на всеки, който поиска, да мине през портата и да слуша концерта, без да е платил. Всъщност от двете порти, отстоящи на триста метра една от друга, тая беше по-удобната. Въпреки това от тълпите, които минаваха, никой не се опита да влезе през тая порта. Те крачеха нататък под палещото слънце, без да се спрат, чак до другата порта, където имаше човек, който събираше входната такса. Виждал съм германчета да стоят и да гледат с копнеж безлюдно заледено пространство. Можеха с часове да се пързалят, без никой да разбере. Хората и полицията бяха на другия край, зад завоя. Пред тази гледка съвсем основателно изникваше въпросът, член ли е тевтонецът на греховното човешко семейство или не. Не е ли възможно тия спокойни, кротки хорица да са всъщност ангели, слезли на Земята само за чаша бира, която, както знаят, е най-добра в Германия?
В Германия край междуселските пътища растат овощни дръвчета. Няма друг глас да спре човек да не си откъсне и да не хапне от плода освен гласа на съзнанието. В Англия това положение на нещата би събудило обществено възмущение. Децата биха измирали със стотици от холера. Цялата медицинска професия би останала без крака от усилията да се справи с естествените последици от преяждане с кисели ябълки и недозрели орехи. Общественото мнение би настояло тия дървета да бъдат заградени, за да се пресече опасността. На градинарите, които пестят разноските за огради и стобори, щеше да се забрани да стават по тоя начин причина за болести и смърт сред обществото.
Но германското момче може да извърви мили по безлюден път между два реда овощни дървета, за да си купи за пет пари круши в селото на другия край. Да отминеш тия незавардени овошки, огънали клони под тежестта на зрели плодове, се възприема от англосаксонския ум като грешно пренебрегване на удобен случай, като подигравка с благословените дарове на провидението.
Не зная дали е така, но ако съдя по онова, което схванах за немския характер, не бих се изненадал да чуя, че в Германия на осъдения на смърт му дават въже и му казват да иде да се обеси. Това вероятно пести на държавата много грижи и разноски и аз виждам немския престъпник да отнася това въже вкъщи, да прочита внимателно полицейските разпоредби и да пристъпва към изпълнението им в собствената си кухня.
Немците са добри хора. Общо взето, може би най-добрите хора в света: приветливи, безкористни, мили. Сигурен съм, че огромното мнозинство от тях отиват в рая. Наистина, като ги сравни с други християнски народи по земята, човек — ще, не ще, — стига до заключението, че раят е главно немско производство. Но не мога да разбера как стигат там. Не мога да повярвам, че душата на кой да е отделен немец има
