на ухото му гибелни думи, а, той го слушал.
— Каква полза ще имаш, като изказваш велики истини и благородни мисли? С какво светът ще ти заплати това? Нима най-великите учители и поети — хора, които са отдавали живота си за благото на човечеството, са получавали друга награда освен презрение, присмех и бедност? Погледни наоколо! Не са ли просешки възнагражденията на малцината честни труженици в сравнение с богатствата, които текат като река за ония, които играят под свирката на тълпата? Хората отдават почести на истинските певци едва след смъртта им — и то на тези, за които все още си спомнят, — а мислите, родени някога в техните умове, независимо дали се помнят създателите им, или не, се разливат на все по-широки и по-широки кръгове сред океана на човешкия живот. Каква полза обаче имат от всичко това те — умрелите от глад? Ти си талантлив, ти си гениален, ти можеш да спечелиш богатство, разкош, власт, мека постеля, изискана храна. Ти можеш да станеш велик в очите на тълпата, ти можеш да се прославиш и да слушаш за славата си със собствените си уши. Работи за тълпата и тя веднага ще ти плати. Заплатата от боговете се чака дълго.
И демонът го надвил — и той се изкушил.
И вместо да служи на бога, станал роб на хората. Пишел за тълпата онова, което й се харесвало, и тя му ръкопляскала и му хвърляла пари, а когато се навеждал да ги събира, той се усмихвал, свалял шапка и й казвал, че е щедра и великодушна.
И вдъхновението на твореца, което е помощник на вдъхновението на пророка, го напуснало и той станал ловък търгаш, чието единствено желание било да узнава вкусовете на публиката и да й угажда.
— Кажете ми само какво ви се харесва, добри хора — крещяла душата му, — и аз ще го напиша за вас. Искате пак да чуете старата лъжа? Обичате, както и преди, старите, отживели условности, изтърканите формули за живота, злите мисли, които като гниещи плевели тровят въздуха?
Да ви пея ли детски песнички, които сте слушали стотици хиляди пъти? Да защищавам ли за вас лъжата и да я наричам истина? Да убивам ли правдата, или да я прославям?
Как да ви лаская днес, утре и в други ден? Кажете само, добри хора, какво искате да чуете от мен, за да мога да мисля и говоря това, което ви харесва, и да заслужа вашите пенсове и вашите ръкопляскания.
Така той станал богат и знаменит, и велик, и носел красиви дрехи, и ядял изискани ястия, както му обещал демонът, и му прислужвали слуги, и имал коне и карети … И той бил щастлив, толкова щастлив, колкото всички тия неща могат да направят човека щастлив, и само някъде, дълбоко скрити в бюрото му, лежали (никога не му стигнал кураж да ги скъса) малък куп пожълтели ръкописи, написани с детски почерк, и му напомняли за бедното момче, което ходело някога по изтрития паваж на града и не мечтаело за друго величие и за друга съдба освен за съдбата на божи пратеник на земята, за момчето, което преди много години умряло и било погребано завинаги.
Това беше много тъжна история, но съвсем не беше подходяща да се предложи на читателите за Коледа. Затова бях принуден накрая да се обърна пак към момичето с разбитото сърце!
Информация за текста
© 1970 Красимира Тодорова, превод от английски
Jerome K. Jerome
A Pathetic Story, 1891
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джером К. Джером
Празни мисли на един празен човек
Избрани разкази
Издателство „Народна култура“, София, 1970
Съставителство и превод от английски: Красимира Тодорова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7353]
Последна редакция: 2008-05-13 10:00:00
