Защо не обичаме чужденците

Джеръм К. ДжеръмЗащо не обичаме чужденците

Превъзходството на чужденеца над англичанина е във вродената добродетелност. На чужденеца не му се налага, подобно на нас, да се старае да бъде добродетелен. На него не му се налага с настъпването на новата година да си обещава, че ще се промени към по-добро, оставайки верен на дадената дума най-много до средата на януари. Той просто си остава добродетелен в продължение на цялата година. Ако на чужденеца е обяснено, че в трамвая трябва да се влиза и излиза само от дясната страна, всяка мисъл да влезе или излезе от лявата, на него не би ми му минала изобщо през ума.

Веднъж в Брюксел станах свидетел на дръзкия опит на един своенравен чужденец да се качи в трамвая, без да спазва установените правила. Близката до него врата бе отворена. Иначе пътят му бе преграден от колона екипажи: ако се опиташе да, заобиколи, той просто не би успял да се качи. Когато кондукторът се извърна, той се качи и седна. Като видя новия пътник, кондукторът силно се учуди. По какъв начин се е оказал тук? Кондукторът наблюдаваше входните врати и не бе видял този човек. След известно време кондукторът заподозря каква е истината, но все пак не се реши изведнъж да обвини ближния си в толкова тежко престъпление.

Той се обърна за разяснение към самия пътник: следва ли да се разглежда неговото присъствие като чудо или като грехопадение? Пътникът се покая. По-скоро огорчен, отколкото разсърден, кондукторът му предложи незабавно да слезе. В своя вагон той няма да допусне нарушение на приличието! Пътникът не пожела и кондукторът като спря трамвая, се обърна към полицията. Както се полага за полицаите, те се появиха като изпод земята и се строиха зад своя представителен началник, очевидно — полицейски сержант. Отначало сержантът просто не можа да повярва на думите на кондуктора. Даже сега, достатъчно бе пътникът да заяви, че се е качил в трамвая съгласно правилата, щяха да му повярват безусловно. Мозъкът на длъжностното лице тук е устроен тъй, че му е по-лесно да повярва в пристъпа на временна слепота у кондуктора, отколкото в това, че човек, роден от жена, е извършил нарушение, недвусмислено забранено от напечатаната инструкция.

Аз, на мястото на този пътник, бих излъгал и бих се спасил от неприятностите. Но той бе твърде горд или недостатъчно съобразителен — едно от двете, и не пожела да отстъпи от истината. Предложиха му незабавно да слезе и да изчака следващия трамвай. От всички страни прииждаха нови полицаи и да се съпротивлява при подобни обстоятелства за него просто нямаше смисъл. Той изяви съгласие да слезе. И се приготви да слезе оттам, откъдето е позволено, но в такъв случай справедливостта не би възтържествувала. След като се е качил не от правилната страна, нека слезе пак оттам. В съответствие с това го свалиха в най-голямата навалица на движението, след което кондукторът, прав в средата на вагона, прочете проповед на тема колко опасно е да се качваш и слизаш в нарушение на установените правила.

В Германия съществува един прекрасен закон. Бих искал да има такъв закон и у нас, в Англия; според този закон никой няма право да хвърля хартийки по улицата. Един от моите приятели, английски военен, ми разказваше, как веднъж в Дрезден, без да подозира за съществуванието на този закон, прочел на улицата едно дълго писмо и после го разкъсал на, примерно, петдесет късчета, които хвърлил на земята. Полицаят го спрял и в най-учтива форма му разяснил съответния закон. Моят приятел се съгласил, че това е много добър закон, благодарил на полицая за обяснението и го уверил, че в бъдеще той ще има предвид казаното. Полицаят забелязал, че това е напълно достатъчно, що се отнася до бъдещето; обаче в дадения момент се налага да имаме работа с миналото, а именно с петдесетте или около толкова парченца хартия, разхвърляни по платното на улицата и по тротоара.

Моят приятел със симпатична усмивка признал, че не вижда изход от създалото се положение. Полицаят бил с по-богато въображение и виждал изход. Той предложил на моя приятел да се залови за работа и да събере тези петдесет късчета хартия. Моят приятел е английски генерал в оставка, с извънредно внушителен, даже понякога надменен вид. Той не можел да си представи как така посред бял ден ще пълзи на четири крака по главната улица на Дрезден и ще събира хартийки.

Немският полицай се съгласил, че положението е доста щекотливо. Но ако английският генерал не е съгласен, то е възможен и друг изход. Този изход се състоял в това, че английският генерал, съпроводен от обичайната тълпа зяпачи, ще последва полицая до най-близкия затвор, до който оттука са не повече от три мили. Доколкото сега е около четири часа следобед, навярно няма да заварят съдията. Но на генерала ще бъдат предоставени всички удобства, каквито са възможни в затворническата килия и полицаят не се съмнявал, че след като заплати глоба от четиридесет марки, моят приятел щял да бъде свободен на следващия ден към втората закуска. Генералът предложил да наеме момче, което ще събере хартията. Полицаят прегледал текста на закона и дошъл до извода, че това не се допуска.

„Обмислих положението — разказваше ми моят приятел, — като разгледах всички възможности, без да изключвам възможността да сваля тоя субект на земята и да се спасявам с бягство. Дойдох до извода, че първото му предложение в обща сложност съдържа в себе си минимум неудобства. Но никога не бях предполагал, че да се съберат тънките хартийки от хлъзгавия паваж, ще се окаже толкова трудна работа. Това ми отне около десет минути и, по мои изчисления, достави развлечение на хиляда човека, не по-малко. Но имайте предвид, че това е много добър закон; жалко само, че не го знаех предварително“.

Веднъж съпровождах една американска лейди в немски оперен театър. В немските театри зрителите са задължени да свалят шапките си и на мене би ми се искало такъв обичай да се създаде и в Англия. Но американската лейди бе привикнала да не съблюдава правилата, създадени за простосмъртните. Тя обясни на разпоредителя, че ще влезе в залата, без да сваля шапката си. От своя страна, той й обясни, че тя няма да направи това; двамата разговаряха с малко рязък тон. Аз улучих момента и се оттеглих встрани, за да купя програмка: според дълбокото ми убеждение, колкото по-малко хора са забъркани в един спор, толкова по-добре.

Моята спътница откровено заяви на разпоредителя, че се отнася към неговите думи с пълно безразличие и няма намерение да му обръща повече никакво внимание. Този човек очевидно не се отличаваше с особена разговорливост; възможно е също последното нейно заявление да го е смутило. Във всеки случай той не отговори нищо. Просто стоеше на вратата с отсъстващо изражение. Широчината на вратата бе около четири фута; широчината на разпоредителя — около три фута и шест дюйма, а неговото тегло — някъде към двайсет стона (Мярка за тежест. Един стон е равен на 14 английски фунта). Както вече бе отбелязано аз се оттеглих, за да купя програмка, а когато се върнах, моята спътница държеше шапката си в ръце и забиваше в нея карфици; вероятно тя си представяше, че държи не своята шапка, а сърцето на разпоредителя. Вече не искаше да слуша операта, искаше през цялото време да се възмущава от разпоредителя, но останалите зрители наоколо не й позволиха даже това.

Оттогава тя прекара в Германия три зимни сезона. Сега, ако тя се е приготвила да влезе през широко отворената на няколко крачки от нея врата, която води право там, където американката иска да се озове, но длъжностното лице клати глава и обяснява, че през тази врата не може да се влиза, а трябва да се качиш два етажа нагоре, да минеш по коридора, да се спуснеш отново надолу и по такъв начин да попаднеш на нужното й място, тя се извинява за допуснатата грешка и бързо се оттегля засрамена.

Правителствата на континенталните държави са дресирали своите граждани до съвършенство. Основен закон за тези държави е послушанието. Аз охотно вярвам в историята за испанския крал, който едва не се удавил, защото специалният придворен, чието задължение било да се гмурка към давещите се испански крале, паднали от лодките си, умрял, а нов още не бил назначен. По континенталните железници пътуването във втора класа с билет за първа класа се наказва със затвор. Не бих могъл да кажа какво точно е наказанието за онзи, който пътува в първа класа с билет за втора класа, вероятно — смъртно наказание, макар един от моите приятели едва не го изпита върху себе си.

Всичко би се разминало съвсем благополучно, ако той не беше дяволски честен човек. Това е един от онези хора, които се гордеят с честността си. Според мен, собствената му честност му доставя удоволствие. Той купил билет втора класа до една от високопланинските гари, но срещайки случайно на перона една позната дама, се качил заедно с нея в купе от първа класа. Пристигайки до своята гара, той обяснил всичко на контрольора и, вадейки портфейла си, предложил да заплати разликата. Завели го в някаква стая и заключили вратата. Признанието му било записано и прочетено на глас, на моя приятел му се наложило да подпише протокола, след което пратили за полиция. Полицаят го разпитвал не по-малко от четвърт час. Никой не повярвал на срещата му с познатата дама. Къде е самата дама? Това той не знаел. Опитали се да намерят дамата, но тя не се оказала наблизо. Той изказал предположение (което после се потвърдило), че