където влакът излиза от тунела. Главата била разбита — рана, която би могла да бъде получена при падането. Ако тялото е било пренесено от другаде, трябвало е да се пресече бариерата, при която неотлъчно стои железопътен пазач. Този факт е несъмнен.
— Отлично. Работата е напълно ясна. Този човек, жив или мъртъв, е бил хвърлен или е паднал от влака. Продължавайте.
— Влаковете, пътуващи по тази линия, минават от запад към изток. Тук се среща метрото с крайградските влакове, идващи от Уилсдънската линия. Че е пътувал в тази посока е ясно, но къде именно се е качил, това не може да се установи.
— Неговият билет би могъл да даде пълен отговор на въпроса.
— У него не са намерили билет.
— Боже мой, Уотсън, това наистина е странно. Опитът ми подсказва, че не можеш да се качиш на Метрополитен, без да притежаваш билет. Сигурно младият човек си е купил билет. Мисля, че той е бил взет от него, за да не може да се установи от коя станция се е качил на метрото. Това е възможно. Възможно е и да го е изгубил. Във всеки случай, интересен факт. Предполагам, че няма признаци за грабеж?
— По всичко личи, че няма такива признаци. Ето списъкът на намерените в него вещи. В портфейла му е имало два фунта и петнадесет шилинга. Имало е и чекова книжка от Уулуичкия клон на Кейптъл & Каунтис Бенк. Именно благодарение на чековата книжка е било установено името на Кадоган Уест. Намерили са два билета за същата вечер за театъра в Уулуич. И една малка връзка технически книжа.
Холмс радостно възкликна.
— Най-после, Уотсън! Британското правителство, Уулуичкият арсенал, връзка технически книжа, моят брат Майкрофт — и веригата се затваря! Но ето го и него, ако не се лъжа.
След минута в стаята се появи високата едра фигура на Майкрофт Холмс. Независимо от доброто телосложение, тялото му носеше белезите на въплътена инертност. Но главата! Челото беше могъщо, очите — стоманеносиви и живи, устните — рязко очертани. Още от пръв поглед човек забравяше тялото и виждаше притежателя на могъщ ум.
След него влезе нашият стар приятел инспектор Лестрейд от Скотланд Ярд. Техните сериозни лица не предвещаваха нищо хубаво. Мълчаливо си стиснахме ръцете, след което. Майкрофт си свали палтото и седна на едно кресло.
— Във висша степен неприятен случай, Шерлок — каза Майкрофт. — Никак не обичам да изменям привичките си, но нещата никак не са розови. При сегашното положение на работите в Сиам моето отсъствие от службата може да повлече ужасни неприятности. Но този случай е истинска криза. Никога не съм виждал още министър-председателя, така изплашен. Да не говорим за адмиралтейството — то жужи като разбунен кошер. Знаете ли подробностите?
— От вестниците. Какви са тези технически книжа?
— О, в това е цялата работа! За щастие те не са попаднали в печата. Какво ли щеше да стане, ако вестниците разберяха какви книжа са това! А всъщност това се чертежите на подводната лодка „Брюс — Партингтън“!
Майкрофт говореше с тържественост, която подчертаваше важността на случая.
— Вие сигурно сте слушали за тази лодка? Аз мислех, че за нея знаят всички.
— Чувал съм само името — отговори Холмс.
— Нейното значение е огромно. Това е една от най-важните държавни тайни. Всяка морска битка би могла да бъде спечелена, ако в нея участвуват Брюс-Партингтъновите подводни лодки! Преди две години за нейното патентоване беше заплатена огромна сума. За опазване на тайната бяха взети строги мерки. Тези чертежи, съдържащи около тридесет патента, всеки от които със самостоятелна стойност, се пазеха в особено помещение в арсенала в Уулуич. Нито за минута никой не би могъл да ги изнесе оттам. Даже главният инспектор по корабостроенето да искаше да ги види, и той трябваше да дойде в Уулуич. Й изведнъж ние ги намираме в джоба на убития младши чертожник в центъра на Лондон! От служебна гледна точка — катастрофа!
— Но все пак чертежите са намерени.
— Не, Шерлок, не! Там е работата, че от изчезналите десет чертежа са намерени само седем. Три от най-важните чертежи, липсват. Вие трябва да ги откриете, Шерлок, вие! Забравете вашите дребни полицейски задачи. Сега ви предстои да решите случай, засягащ жизнените интереси на нацията. Защо Кадоган Уест е взел тези книжа, къде са останалите три, как е бил убит чертожникът, как е попаднало тялото му там, по какъв начин може да се поправи причинената огромна неприятност.
Дайте отговор на тези въпроси и вие ще направите огромна услуга на отечеството.
— Защо не я направите вие, Майкрофт? Вие притежавате същите ясновидски способности, както и аз.
— Това е вярно, Шерлок, Но тук стои друг един важен въпрос. Аз нямам налице никакви подробности, никакви факти. Дайте ми ги и аз, без да ставам от креслото, ще бъда наясно с цялото престъпление. Но как си мислите вие, нима аз съм в състояние да тичам насам и натам, да разпитвам железничарите, да залягам по земята с лупа, за да търся следи. Не, това не е моя професия! Ето защо мисля, че вие сте единственият човек, способен да разкрие тайната. Ако желаете в най-скоро време да видите името си в списъка на представените за орден, започвайте, Шерлок!
Моят другар се усмихна и поклати глава.
— Аз играя тази игра заради играта — каза той, — Случаят е заплетен и аз ще се заема с него именно заради това. Нямате ли още някои подробности извън общоизвестните?
— Аз набелязах на този лист някои от по-важните факти, както и някои адреси, които сигурно ще ви бъдат необходими. Лицето, което във висша степен е отговорно за опазването на тези документи, е господин Джеймс Уолтърс. Изброяването на неговите титли и ордени сигурно би представлявало две колони в неговия служебен списък. Целият му живот е преминал в тази дейност, приет е в най-добрите къщи на Лондон, а патриотизмът му се намира извън всяко подозрение. Той е едно от двете лица, които имат ключ от сейфа, където се пазят чертежите. Мога да добавя, че документите със сигурност са се намирали през целия работен ден в понеделник в кантората. Господин Джеймс е заминал за Лондон в три часа следобед и е взел ключа със себе си. Цялата въпросна вечер той е бил в дома на адмирал Синклър на Бъркли скуеър.
— Този факт проверен ли е?
— Да, неговият брат полковник Валентин Уолтърс удостовери точно часа на излизането му от Уулуич, а адмирал Синклър — часа на пристигането му в Лондон. Поради това мисля, че господин Джеймс не трябва да бъде действуващо лице в тази драма.
— А кой притежава втория ключ?
— Старшият чертожник, господин Сидни Джонсън, Той е четиридесетгодишен, женен, има пет деца. Меланхоличен, мълчалив, ползува се с отлично име. Сред приятелите си не е популярен, но работи извънредно много. Ние го разпитахме. Според уверенията на жена му цялата вечер в понеделник след работа той е прекарал вкъщи, а ключът му не е напуснал мястото си — на верижката на часовника.
— Сега ми разкажете нещо за младшия чертожник Кадоган Уест.
— Той работи в кантората вече десет години. Горещ, несдържан, но честен и искрен човек. Работи много. Нямаме нищо против него. В кантората е подчинен на Джонсън. Нормално е, че поради естеството на работата си той е трябвало да бъде в постоянен досег с чертежите. Никой друг не е имал достъп до тях.
— Кой е заключил сейфа през въпросния ден?
— Господин Сидни Джонсън.
— В такъв случай ясно е кой ги е взел. Намерени са били в младшия чертожник Кадоган Уест. Е, нима не е ясно?
— Да, да, всичко това е така, но все пак много неща остават неизяснени, Преди всичко, защо той ги е взел?
— Предполагам, че Документите са били ценни?
— За тях лесно биха могли да се получат няколко хиляди фунта.
— Извън тази причина може би е имало и друга, за да бъдат взети и донесени в Лондон.
— Едва ли.
— В такъв случай трябва да приемем хипотезата, че са взети, с цел да бъдат продадени. За да ги вземе младият Уест, той сигурно е действувал с подправен ключ.
