— В такъв случай е трябвало да има няколко подправени ключа — за зданието, за кантората, за сейфа…
— Защо да не приемем, че е имал няколко ключа. Взел е чертежите, като е кроил намерението си да предаде тайната им, а на другия ден е трябвало да ги върне, преди да бъде забелязано изчезването им. По време на тази си престъпна акция той загива.
— Интересно по какъв начин е бил убит.
— Да предположим, че е пътувал обратно за Уулуич, по това време е бил убит и изхвърлен от вагона.
— Да, но Олдгейт, където е намерено тялото е недалеч от станцията Лондон Бридж, където е трябвало да слезе, ако действително е пътувал за Уулуич.
— Можем да приемем още куп причини и обстоятелства, които са го накарали да мине край Лондон Бридж. Той би могъл да има например, неприятен разговор с някого във вагона. Разговорът би могъл да бъде доведен до бурна разпра, след което е бил лишен от живот. Също така възможно е той да е искал да скочи от вагона и при падането си да се е убил. Имало е гъста мъгла и всичко е могло да мине незабелязано.
— Сигурно ще имаме и друго обяснение. Но, обърни внимание, Шерлок, още колко неща остават неизяснени. Да допуснем, че Кадоган Уест е избрал тази вечер да преговаря с агентите върху продажбата. Изведнъж той купува билети за театър, изоставя годеницата си на половината разстояние и изчезва. Това е твърде странно. Второ: да допуснем, че е пристигнал в Лондон и се е срещнал с агентите си. Той трябва да върне в сейфа книжата до сутринта, иначе престъплението би се открило. Но той е взел десет чертежа. У него са намерени седем. Какво е станало с останалите три? По собствено желание той сигурно не би ги оставил в ръцете на агента. Къде са парите, с които е била заплатена измяната? У него би трябвало да има огромна сума пари.
— На мен работата ми се вижда напълно ясна — намеси се Лестрейд, — Той е взел чертежите, за да ги продаде. Срещнал се е с агента. Не са постигнали споразумение за цената и са се разделили. Тръгнал си е за вкъщи. Агентът го е проследил във влака и го е убил. Взел е трите най-важни чертежа и го е изхвърлил от купето. Това обяснение се съгласува с всички известни досега факти, не е ли така?
— Защо не е намерен у него билет?
— Билетът би могъл да покаже станцията, която е най-близка до дома на агента. Затова той го е извадил от джоба на убития.
— Добре, Лестрейд, добре — рече Шерлок Холмс. — Вашата теория не е лоша. Но ако тя е вярна, нещата са доведени докрай. От една страна, предателят е мъртъв, от друга — чертежите на подводната лодка „Брюс — Партингтън“ сигурно се намират вече далеко във вътрешността на континента. Какво ни остава да правим?
— Да действувате, Шерлок, да действувате! — извика Майкрофт, скачайки на крака. — Цялата ми природа е против това обяснение. Използувайте вашите способности! Заминавайте на местопрестъплението! Не оставяйте нищо непрегледано и непроверено! През цялата ви кариера не ви се е отдавал такъв случай — да направите услуга на родината!
— Добре, добре — каза Холмс, увивайки рамене. — Да вървим, Уотсън! Може би и вие, Лестрейд, ще пожелаете да прекарате няколко часа в нашата компания? Ще започнем от станцията Олдгейт. Довиждане, Майкрофт, ще ви известя до довечера за хода на нещата. Но ви предупреждавам отсега — не очаквайте твърде много.
След час Холмс, Лестрейд и аз бяхме на платното на подземната железница, там, където тя излиза от тунела до самата станция Олдгейт. Придружаваше ни един служител от железопътното управление.
— Ето тук лежеше тялото на младия човек — каза той, като посочваше мястото на разстояние три стъпки от релсите. — То не е могло да падне отгоре. Паднало е от влака, който, доколкото можахме да установим, е минал оттук в понеделник в полунощ.
— Вагоните бяха ли прегледани?
— Да, и в тях не се откриха никакви следи от насилие и борба, както не бе открит и никакъв билет.
— Нито една врата ли не беше отворена?
— Нито една.
— Най-новите сведения от тази сутрин — заяви Лестрейд — са, че един пътник от същия влак около 11 часа и 40 минути около станция Олдгейт е чул звук от тежък удар като от падане на тяло. Гъстата мъгла е направила невъзможно да се види каквото и да е. Пътникът не е отдал голямо значение на този факт. Но какво прави господин Холмс?
Моят другар беше застанал с напрегнат израз на лицето. Той се вглеждаше в релсите, които на това място, завивайки от тунела, представляваха гъста плетеница, цяла паяжина от съоръжения и безброй стрелки. Устните му тихо шепнеха:
— Стрелките, стрелките…
— Какво говорите, господин Холмс? — запита Лестрейд.
— Мисля си колко остър завой прави тук линията, а също и това, колко често при поредица от стрелки вагоните буквално се тресат. Да, този завой и стрелките! Кълна се в Юпитер, ако това не е било така!
— Но кажете, господин Холмс, нима намерихте ключа на загадката?
— По-правилно е да се каже идеята, посоката, нищо повече, Лестрейд. Но работата безусловно става интересна. Изключителна! И защо не! По насипа не виждам никакви следи от кръв.
— Едва ли е имало.
— Аз мислех, че раната е голяма.
— Всъщност костта е раздробена, но външно почти незначителна.
— И все пак не е минало без никакъв кръвоизлив. Не бихме ли могли да прегледаме отново вагоните?
— Боя се, че няма да можете, господин Холмс. Влаковите композиции са разформирани и вагоните са тръгнали в различни посоки, с различни влакове — отговори железопътният чиновник.
— Мога да ви уверя, господин Холмс, че вагоните бяха прегледани съвсем внимателно — рече Лестрейд. — Аз сам се погрижих за това.
Един от недостатъците на моя другар беше, че понякога се отнасяше с раздразнение и пренебрежение към хората, у които усещаше слабо развити интелектуални способности.
— Много е възможно — рече Холмс, като се обърна наполовина настрана, — Ние свършихме тук работата си, Уотсън, Няма да ви безпокоим повече, господин Лестрейд, защото мисля да отидем в Уулуич.
В Лондон Бридж Холмс написа телеграма, която адресира до брат си. Тя гласеше:
„Виждам лъч светлина, но може да се окаже и мираж. Моля, изпратете ми на Бейкър стрийт списък на всички чуждестранни шпиони, които са ви известни, както и техните адреси понастоящем в Англия.
— Това може и да ни донесе някаква полза, Уотсън — каза Холмс, когато сядахме във влака за Уулуич. — Във всеки случай ние сме задължени на брат ми Майкрофт, че успя да ни създаде разнообразна и забележителна работа.
Енергичното му лице носеше все още този израз на напрегнатост, което ми даваше основание да мисля, че нещо ново му е дало допълнителен тласък в неговите търсения. Онази меланхолична фигура в сивия халат, е димяща цигара, беше заменена с нещо съвсем различно, заредено със скрита динамика. Оприличавах го с двете състояния на ловджийско куче. Увиснали уши и свита опашка, търкалящо се на припек животно. Блеснали зъби, напрегнати мускули и летящо след жертвата същество. Ето, макар и съвсем първично, така оприличавах моя другар.
— Създадох си материал за размисъл и изводи — каза Холмс. — Трябваше по-рано да се сетя за някои неща. Помислете върху тази мисъл. Този човек е намерил смъртта си на друго място, но после е бил хвърлен на покрива на вагона.
