Ларатьор, Кемден Меншънс, Нотинг Хил; Хюг Оберщайн, 13 Коулфилд Гардънс, Кенсингтън. За последния е известно, че в понеделник се е движил из града и после е отпътувал. Радвам се, че работата ви напредва. Правителството очаква резултати с голямо нетърпение. Запитване е направено и от най-високата личност. Зад вас при нужда стоят всички сили на държавата.
— Боя се — усмихна се Холмс, — че всичките коне и хора на кралицата едва ли ще ни помогнат в тази работа.
Той извади своята голяма карта на Лондон и се наведе над нея.
— Така, така — рече той доволен — щастието изглежда почва да ни се усмихва. Да, Уотсън, аз вярвам, че ние ще разгадаем всичко.
Той ме тупна по рамото, като се усмихваше.
— Сега излизам на малко разузнаване. Разбира се, няма да предприемам нищо без участието на моя верен другар и биограф. Чакайте ме тук. Ще се видим след час-два. Ако се забавя, вземайте перото и хартията и започвайте разказа си относно това, как сме спасили отечеството.
Радостното му настроение се пренесе и върху мен. Знаех, че то е предизвикано от сериозна причина. Очаквах Холмс цяла вечер, обзет от нетърпение. Най-после към десет часа получих бележка.
„Вечерям в Галдини, Глоустър Роуд, Кенсингтън. Тръгнете веднага. Вземете със себе си шперца, фенера, длетото и револвера.
Това беше нелош подбор от вещи и инструменти за един мирен гражданин. Успях да побера всичко това под палтото си и се запътих към посочения ресторант. Холмс седеше на малка масичка до вратата.
— Вечеряхте ли вече? В такъв случай изпийте едно кафе и малка чашка кюрасо. Опитайте и тези цигари. Не са чак толкова лютиви, както би могло да се очаква. Взехте ли инструментите?
— Всичко е под палтото ми.
— Чудесно. Позволете ми да ви изложа с две думи какво съм свършил и въз основа на моите изводи — това, което трябва да извършим. Сигурен съм, Уотсън, че трупът е паднал от покрива на вагона, където е бил поставен. Не забравяйте леката заобленост на покрива.
— Не е ли могъл да падне от моста?
— Изключвам такава възможност.
— Тогава по какъв начин е бил сложен върху покрива?
— Това е именно въпросът, на който трябва да дадем отговор. Има само един възможен начин. Знаете, че подземната железница излиза на няколко места на повърхността в Уест Енд. Спомням си, че пътувайки с нея, ми се е случвало да виждам прозорци на сгради над самата линия. Допуснете, че влакът е спрял под такъв прозорец. Нима е трудно в такъв момент да се постави трупът върху покрива на вагона?
— Звучи невероятно.
— Върнете се към старата аксиома, Уотсън. Тя гласи, че когато са изключени всички възможности, тези, които остават, колкото и да са невероятни, са единствено истинни. В конкретния случай всички останали хипотези трябва да бъдат отхвърлени. Когато открих, че едно от лицата в списъка живее в една от тези къщи, чиито прозорци стоят наравно с подземната железница, аз толкова се зарадвах, че ви учудих с веселото си настроение.
— Пак ви казвам, че ми звучи невероятно.
— И все пак е така, Хюг Оберщайн, 13 Коулфийлд Гардънс, стана цел на моите изследвания. Аз започнах от Глоустър Роуд Стейшън. Уверих се, че всички задни прозорци на сградите в Коулфийлд Гардънс гледат към подземната линия, а освен това — обърнете внимание — тъкмо под прозорците на № 13 е спирката на метрото.
— Чудесно, Холмс! Вие разрешихте загадката!
— Не съвсем, Уотсън. Вярно е, че напредваме, но целта е още твърде далеч. И така, аз огледах задната страна на Коулфийлд Гардънс. Уверих се, че птичката е изхвръкнала. Сградата е голяма и доколкото разбрах, горният етаж изобщо не е мебелиран. Оберщайн е живял тук с един лакей — явно негово доверено лице. Не трябва да забравяме, че Оберщайн е заминал за континента, за да използува своята плячка, а не с цел да избяга. Той не се е страхувал от претърсване, нито е очаквал, че ще бъде посетен у дома.
— Не можем ли да направим обиск на законно основание?
— Едва ли.
— Какво очаквате да намерим там?
— Ами например някаква негова кореспонденция.
— Тази работа не ми харесва, Холмс.
— Скъпи приятелю, вие ще стоите настрана, на улицата. Цялата престъпна част от операцията ще извърша сам. Нямаме време да спорим за дреболии. Припомнете си записката на Майкрофт за адмиралтейството, за правителството, за развълнуваната личност, която чака новини. Трябва да тръгваме.
В отговор на това аз останах от стола.
— Вие сте прав, Холмс. Да вървим. Той също стана и ми подаде ръка.
— Аз знаех, че ще се съгласите — каза той и за момент, но само за момент, в очите му се мярна някакво изражение на нежност. Следващия миг той беше пак същият вдаден в работата си човек. — Дотам има половин миля. Но ние не бързаме. Ще вървим пеш. Да не изгубите инструментите. Задържането ви като подозрително лице би се оказало съвсем неподходящо.
Коулфийлд Гардънс се оказа квартал от ниски къщи с колонади и врати, характерни за средата от царуването на кралица Виктория. Мъглата продължаваше да ни обгръща в гъстата си пелена, Холмс насочи светлината на фенера към масивната врата.
— Здрава направа — рече Холмс. — Винтовете са толкова здрави, колкото и самата ключалка. По-добре да влезем в двора. Там под арката има чудесен проход, в случай че се появи някой усърден полицай. Подайте ми ръка, Уотсън.
Само след минута ние бяхме на двора. Едва-що се бяхме притаили в сянката, когато чухме стъпките на полицая. Изчакахме звукът им да замре и тогава Холмс започна усилена дейност. Той пъшкаше и натискаше различни части, докато най-сетне врата се отвори с трясък. Хвърлихме се в тъмния коридор и затворихме вратата. Холмс тръгна напред по извитата стълба. Малкото светло петно от фенера освети прозореца.
— Ние сме при целта, Уотсън.
Холмс разтвори прозореца и изведнъж се за-чу глухият нисък шум на влака. Лъчът на фенера пропълзя по външната рамка, покрита със слой от сажди. На места черната повърхност се оказа изтрита.
— Ето тук може да се види откъде са смъквали тялото. Внимание, Уотсън! Забелязвате ли тези петна? Това безспорно е кръв. Ето и още петна по стълбището. Нещата се наместват. Но нека изчакаме влака.
Не се наложи да стоим дълго. Влакът излезе от тунела и намали скоростта. След това спирачките изскърцаха и вагоните се заковаха под прозореца.
— Ето това очаквахме — каза Холмс, — Какво ще кажете, Уотсън?
— Че това е вашият шедьовър. Никога не сте разсъждавал по-гениално.
— Не съм съгласен. Откакто направих извода, че тялото е било на покрива, а това не е Бог знае какво, всичко останало е последица от този факт. Трудностите са все още пред нас. Но ние може би ще намерим още нещо тук.
Слязохме по задното стълбище и минахме през редица стаи на първия етаж. Трапезарията също не даде никакъв резултат. Чак последната стая като че ли обещаваше нещо. Това явно е бил работен кабинет, като се съди по различните книжа, натрупани в големите шкафове. Цял час претърсване не донесе полза. Нито стъпка напред. Лицето на Холмс оставаше сериозно.
